katya
Потребител
Оценка: 67
|
Отговор:смъртта - 2007/11/26 20:38
Драги Иво, уверявам те, че в този сайт няма нищо нереално, дори и да е виртуално! Нереалното в случая е само съмнението на някои от участниците! За да бъда още по точна и да подкрепя думите си, специално за теб ще поставя дори снимката си за известно време, та дано стане наистина по-реално. Това, което искам да ти кажа е, че стойностното и красивото са навсякъде около нас! Необходимо е само да отворим очите си, та да виждаме, ушите си, та да чуваме и душата си, та да приемаме! Ако успеем да го направим – светът ще придобие различно измерение за нас! Желая ти успех!
Антония, прочетох въпросите и вълненията ти относно семинарите. На теб и на всички, които се интересуват искам да кажа, че материалите от „старите” семинари са качени в сайта. Просто се абонирайте за дистанционното обучение! А относно списъкът с желанията - скъпа, тук разковничето е да не се отказваш. Да, ще бъде трудно да разбереш какво точно искаш. При всяко желание си задавай въпросите - Защо, Необходимо ли ми е наистина, Мога ли да го приема и понеса? После си представи, че вече си получила това, което желаеш - почувствай емоцията, изпълнена ли си с трепет и радост, или си в дисхармония и имаш притеснения? Това именно ще бъде твоят верен критерии!
Вероника, благодаря за вниманието, ще ти отговоря при първа възможност на мейла!
Редактирано от: katya, на: 2007/11/26 20:45
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
ivo
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:смъртта - 2007/11/26 21:49
Брейййййййййййй,как само ме подреди а това малко хора успяват да направят но не мога да се сърдя,права си.Ще се опитам в бъдеще да откривам по успешно зрънцето злато в плявата!А с тази снимка направо ме довърши, досега си мислех, че съчетанието умна,духовна и красива е абсолютно невъзможно.Явно и в това съм грешал.И нека не е “само за известно време” ако мога да помоля,съгласна?Така наистина виртуалното е по-реално.
Но искам и аз да те упрекна в нещо.Не мислиш ли,че всички хора са еднакви в желанието си да получат подкрепа,а ти видно е,има какво да кажеш и помогнеш?Защо влизаш само в определени теми и отговаряш само на определени хора? 
Редактирано от: ivo, на: 2007/11/26 22:05
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
ivo
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:смъртта - 2007/11/29 17:36
Катя,красиво цвете си поставила.Само че молбата ми беше да изглежда другояче.Въпреки пренебрежителното ти отношение ще ти напиша някои неща.Не влязох в тази тема случайно.Преди известно време почина дъщеричката ми.Изчел съм всичко възможно за позитивното мислене а и съм го осъзнал до степен даже на другите да помагам.Но това не променя нещата.Смърта е реалност от която човек не може да избяга.Преодолях доста неща,но болката остана.Най вече силното желание да я прегърна отново и да усетя главичката и на рамото си.Как според теб позитивното мислене може да елиминира тази болка? 
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
katya
Потребител
Оценка: 67
|
Отговор:смъртта - 2007/11/29 18:55
Печелиш Иво, сменям цветето! Съжалявам, и моля да ме извиниш, ако съм оставила впечатлението за пренебрежително отношение. Влязох преди няколко дни във форума единствено, за да поздравя много уважавана от мен дама. Нямах намерение повече да пиша, само поради една единствена причина – вече писах достатъчно в този форум и си мисля, че ако продължавам, наистина ще досадя на всички с писанията си. А и се появиха достатъчно ентусиазирани млади хора, които участват активно. Та, това е, но ти сега ме провокира и ме постави в деликатна ситуация. Ако не ти отговоря, може пак да направиш предположението, че се отнасям пренебрежително. Да ти отговоря пък, не съм сигурна, че имам това право. Считам, че е направо цинично някой, който не е изживял твоята болка да си позволява да дава мнение! Би било по-добре да се обърнеш към Силвия. Тя със сигурност има какво да каже. Но както казах, поради желанието ти, се налага да изляза от ситуацията и да ти кажа няколко думи. Прости ми, ако не са най-удачните в случая. За да го направя, ще се опитам да се поставя на твое място, доколкото е възможно, и да усетя емоцията.
Да, и според мен смъртта е реалност, от която не може да се избяга. Както и раждането, както и любовта, както и животът, както и самите ние... А мислиш ли, че трябва изобщо да се бяга от нещо и от някого? Болката - не мисля, че е възможно да се елиминира като се борим с нея и се опитваме да я елиминираме. Лично аз считам, че болката става поносима, само ако я осъзнаем, признаем, приемем и допуснем изцяло много навътре в себе си, така че да я изживеем до край. Борбата с нея е невъзможна! Само тогава, когато я изживеем, ще можем да я преодолеем. ОСЪЗНАЙ БОЛКАТА, И ВЪПРЕКИ ТОВА ПРОДЪЛЖИ НАПРЕД! Май друг начин няма! Въпрос на избор – дали искаш да продължиш, въпреки всичко, или не! Можеш да избереш да си усмихнат или тъжен. Ако решиш да си тъжен, със сигурност нищо няма да промениш, напротив ще става все по-зле. Но, ако решиш да се усмихнеш, имаш шанс отново да намериш себе си! Така или иначе животът продължава, а ти със сигурност ще намериш в него много неща, които очакват именно теб! Защо не пробваш да им дадеш шанс, на себе си също! Може пък това да е по-доброто решение! Другото до никъде не води!
А относно прегръдката, повярвай ми – усетих неистовото желание, водещо до невъзможност! Да, тук нещата са сериозни. Но ми хрумва нещо. И ще ти го напиша. Нали в дебелите книги все пише, че всичко е енергия. Мисълта също. И, че всичко е еднакво реално. Ами тогава, защо не пробваш да създадеш тази реалност за себе си! Просто Я прегърни във въображението и душата си, така ТЯ никога няма да те напусне! Ще кажеш – не е същото! А защо – нали уж създаваме действителността с мисълта си, защо да не е възможно да изживеем и истинската емоция във въображението си! Но сигурна съм, ти отдавна си даваш сметка за всичко това! И провокацията ти беше единствено, за да получиш потвърждение! Дано успях поне мъничко да отговоря на очакванията!
И сега вече, позволявам си, наистина да те посъветвам – избери усмивката, другото, повтарям се, не води до никъде! 
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
ivo
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:смъртта - 2007/11/29 21:04
Остави ме без дъх,и без думи.Ще кажа само БЛАГОДАРЯ!Позна точно от това се нуждаех.
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Силвия
Потребител
Оценка: 1
|
Отговор:смъртта - 2007/11/30 12:30
Здравей Иво, въпреки че не ме питаш ще ти кажа няколко думи, защото познавам тази болка и въпреки всичко смятам, че може би твоята е по - голяма.Болката не изчезва, свикваш да живееш с нея и когато се научиш да си благодарен за времето, през което си бил с твоето дете ще ти стане по - леко, което не е лесно.Защото децата и хората, които ни се дават в този живот не са наше притежание те са притежание на Бог, а ние само споделяме радостта от времето, когато са до нас, защото те са дар за нас.Всеки има свой личен път и в това пътуване от началото до края остава понякога сам, понякога с други хора, деца, майки, съпрузи , приятели, но постоянната величина е само той. Би било хубаво в живота ни до край да прекараме с хората, които обичаме, при някои става така, при други не.Трудно е да се приеме и да се живее, но е така. Ние искаме и лесно премаме хубавите неща от живота, но трябва да се научим да приемаме всичко.Приеми, че в твоят личен път обстоятелствата са такива каквито са, т.е. имал си щастието да се докоснеш до прекрасна душа, но нейният план е да премине в другото измерение преди теб и в това има смисъл, а някога преди да слезете на земята може би сте решили заедно да стане точно така, защото има причина.Всички хора, които се докосват до нас дали с добро или с трудни ситуации повлияват на нашият път, само ние приемаме пътя си като добр или лош според своите убеждения, а той е просто път.Там някъде нейната душа сигурно се опитва да ти помогне да се справиш и да осъществиш пътя си, но ти дали го разбираш и усещаш, мисля, че да но се съмняваш понякога.Въпреки, че знаех всичко това, а може би и ти го знаеш, когато се наложи да го приложа в действие не помагаше знанието ми и не разбирах защо..., защото просто сме хора.Аз също исках да го прегърна, да видя прекрасното му лице, да чуя прекрасният му глас, може би с тази липса се свиква най - трудно. По-лесно можеш да се справиш ако повишиш количеството и качеството на своята енергия, аз постъпих така.Първо започнах с изчистване на стреса.Намери свите практики, помага повярвай ми.След това заобичай живота, такъв какъвто е защото нещата не са такива каквито изглеждат и открий своя талант, виждай всеки ден красотата в малките неща и направи живота си твой приятел, защото той е най-сигурният ти спътник тук на Земята. Тогава ще откриеш сила в теб по-голяма от преди и просто ще вървиш напред.
Съпричастна съм към болката ти защото знам как боли.Няма смисъл да описвам болката, защото тя не може да се опише.
Желая ти успех.
Силвия
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Силвия
Потребител
Оценка: 1
|
Отговор:смъртта - 2007/11/30 12:30
Здравей Иво, въпреки че не ме питаш ще ти кажа няколко думи, защото познавам тази болка и въпреки всичко смятам, че може би твоята е по - голяма.Болката не изчезва, свикваш да живееш с нея и когато се научиш да си благодарен за времето, през което си бил с твоето дете ще ти стане по - леко, което не е лесно.Защото децата и хората, които ни се дават в този живот не са наше притежание те са притежание на Бог, а ние само споделяме радостта от времето, когато са до нас, защото те са дар за нас.Всеки има свой личен път и в това пътуване от началото до края остава понякога сам, понякога с други хора, деца, майки, съпрузи , приятели, но постоянната величина е само той. Би било хубаво в живота ни до край да прекараме с хората, които обичаме, при някои става така, при други не.Трудно е да се приеме и да се живее, но е така. Ние искаме и лесно премаме хубавите неща от живота, но трябва да се научим да приемаме всичко.Приеми, че в твоят личен път обстоятелствата са такива каквито са, т.е. имал си щастието да се докоснеш до прекрасна душа, но нейният план е да премине в другото измерение преди теб и в това има смисъл, а някога преди да слезете на земята може би сте решили заедно да стане точно така, защото има причина.Всички хора, които се докосват до нас дали с добро или с трудни ситуации повлияват на нашият път, само ние приемаме пътя си като добр или лош според своите убеждения, а той е просто път.Там някъде нейната душа сигурно се опитва да ти помогне да се справиш и да осъществиш пътя си, но ти дали го разбираш и усещаш, мисля, че да но се съмняваш понякога.Въпреки, че знаех всичко това, а може би и ти го знаеш, когато се наложи да го приложа в действие не помагаше знанието ми и не разбирах защо..., защото просто сме хора.Аз също исках да го прегърна, да видя прекрасното му лице, да чуя прекрасният му глас, може би с тази липса се свиква най - трудно. По-лесно можеш да се справиш ако повишиш количеството и качеството на своята енергия, аз постъпих така.Първо започнах с изчистване на стреса.Намери свите практики, помага повярвай ми.След това заобичай живота, такъв какъвто е защото нещата не са такива каквито изглеждат и открий своя талант, виждай всеки ден красотата в малките неща и направи живота си твой приятел, защото той е най-сигурният ти спътник тук на Земята. Тогава ще откриеш сила в теб по-голяма от преди и просто ще вървиш напред.
Съпричастна съм към болката ти защото знам как боли.Няма смисъл да описвам болката, защото тя не може да се опише.
Желая ти успех.
Силвия
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
ivo
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:смъртта - 2007/12/02 10:48
Здравей Силвия. БЛАГОДАРЯ ТИ. Не пожелах да ми пишеш защото не исках да те връщам към болката,но съм много щастлив че го направи.Съгласен съм с висчко казано от теб.И двете ме накарахте да дишам малко по леко.Да наясно съм с всичко,но понякога човек има нужда да го чуе отстрани.Макар и отдалече.Опитвам се да следвам посоката очертана и от двете ви защото и аз така я виждам.Признателен съм ви за това,което ми писахте и ви желая много щастие.
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
|
Имате възможността да се се срещнете лично с авторката на книгата "Аз бях болна... и се излекувах. Посвещение" Теодора Захариева на Панаира на книгата в Националния дворец на Културата в София тази седмица. На 06.12.2008 (събота) в 12 часа на обяд Теодора ще се срещне с почитателите си и ще раздаде автографи на щанда на книжарница "Нова епоха" (етаж 4, щанд 419).
Форум 
