светослав
Потребител
Оценка: 0
|
сами ли сме - 2008/01/05 10:42
Бих искал някои да ми отговори на един вьпрос, които много ме мъчи от извесно време.За да се чувства щастлив, човек преди всичо трябва да е наясно сьс себе си, а имено; да се развива,да търси красивите и истински неща от живота,от това следва,че е наложително да скъса сьс средата,която го дърпа назад,средата,която се оказва в основата на нашето общуване. Излиза,че в един момент ние оставаме сами,докосваме се до нашата истина и сме самотни.С кого да споделя например своето духовно извисяване/смея да твьрдя, че сьм го постигнал до извесна степен/или това, което научих от Кехоу;смяна на гледната точка и на очите с които гледаме на света.Трудно е човек да намери среда в която да се чувства в свои води,винаги ще има компромиси ако я има .Накрая искам да кажа,че жастието не е самоцел, а начин на сьществуване тук и сега.
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
l
Потребител
Оценка: 21
|
Отговор:сами ли сме - 2008/01/05 12:06
Здравей, Светослав. Въпросът, който задаваш, както и повечето въпроси, определено няма един отговор.
Аз ще се опитам да ти дам само няколко насоки на размисъл и да дефинирам самотата по някакъв начин. Другото остава за теб.
Какво е самотата всъщност? Чувство, че няма с кого да споделиш себе си и своите истини? Страхуваш ли се от това, че няма на кого да се опреш, че няма, на кого да споделиш мислите си? Мислиш ли, че би бил по-силен и по-смел, ако имаше някой до себе си, който да те подкрепя?
Самотата е сред основните страхове на човешките същества. На всички ни се е случвало много пъти да пренебрегваме себе си, усещанията и желанията си, за да не изгубим онези, другите хора, и да не останем самотни. Много често в основата на тази неистова потребност да имаме някого до себе си стои неспособността ни да поставим себе си в центъра на собствената си Вселена. Имаме нужда от някой друг, който да коронясаме там, да го обгрижваме или той да се грижи за нас, да го обичаме и да забравим за себе си и за собствената си непълноценност. Защото, когато сме сами, не знаем какво да правим със себе си. Не сме способни да обичаме себе си, ето защо ни трябва някой друг, който да ни обича, както и ние него. Проблемът тук обаче е в това, че тази наша силна потребност от другите ни прави зависими от тях, кара ни да правим непрекъснато компромиси – и защо не, след като нашите желания все пак не си заслужават толкова, колкото тези на човека до нас?! Да не можеш да кажеш „не” обаче, както и да не умееш да обичаш себе си, не е толкова лесна задача. Гълташ си емоциите, желанията, гълташ и себе си, изчезваш – в един момент не знаеш точно кой си и какво искаш. Тялото ти се променя – появяват се различни страшни болести – и защо не - нека се саморазруша, след като не си струвам чак толкова.
Някои от нас обаче – аз, ти, повечето хора, които посещават този сайт, все пак осъзнават, че всъщност не са щастливи и нещата не могат да продължават така. И започват да търсят себе си, да се опознават, да се приемат, за да се обикнат. Книгите на Кехоу и неговата методика, тетрадката на Ивомир толкова много ни помагат да опознаем себе си, да се приемем, да видим колко много неща в себе си може да обичаме.
Средата около нас е все същата, но ние вече сме други – извисили сме се духовно, както казваш ти. Простили сме на себе си, простили сме на другите, осъзнали сме, че имаме избор – да акцентираме, да съсредоточваме вниманието си върху доброто или върху лошото. Ти кое избра?
Трябва ли да презираме другите за тяхната „непросветеност”? След като си наясно със себе си и си силен, Светльо (ако мога да се обърна към теб така), можеш ли да си създадеш сам среда, в която да се чувстваш добре? Можеш ли да покажеш на своите приятели, че има и други начини?
Какво прави този сайт и ние, които пишем тук? Споделяме на останалите какво сме разбрали. Посочваме алтернативата и оставаме всеки сам да избере. Създаваме си среда.
И все пак – ти си търсиш сродна душа, може би искаш да се влюбиш. „Изчакай си чакането”. Всичко ще се нареди. Все пак: „Хора, факти и събития се подреждат по най-добрия за мен начин”.
Относно щастието – да, нека бъде „тук и сега”- Бъди щастлив заради това, което си и заради пътя, който сам си извървял дотук. Бъди щастлив и заради пътя, който ти предстои да извървиш и заради вълнуващите хора, които ще срещнеш по него. 
Валерия Иванова |
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
светослав
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:сами ли сме - 2008/01/05 13:14
Много благодаря на Валерия за изчерпателния отговор.Аз сьм от много скоро в този саит и мисля,че не случайно.Ще се радвам и на други мнения по този вьпрос.Само искам да кажа,че не липсата на половинката е проблема/приемете,че си я имам/пътя,които сме си избрали да вървим е всъщност неутъпканата пътечка към нашето самоосъществяване.Вярвам,че тук ще срещна хора мислещи и хора,които са избрали точно своята пътечка.Още веднъж Благодаря!
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
katya
Потребител
Оценка: 67
|
Отговор:сами ли сме - 2008/01/05 16:10
Здравейте, Светослав! Съжалявам, ако мнението ми е по-различно от получените досега и от тези, които ще се получат в бъдеще! Аз имам съвсем различна визия по въпроса. Първо, мисля си, че ти си толкова наясно и с пътя и с върха, че ще е глупаво да ти се дават наставления как да вървиш! Считам, че имаш по-скоро нужда от споделяне, отколкото от подкрепа и поучения! Сори, че си позволявам констатацията! Но, пък последното беше провокацията, която ме накара да изляза от мълчание! Нямаш представа колко съм съгласна, дори нещо повече, считам, че е най-доброто, което може да ни се случи – възможността пътечката към нашето самоосъществяване да си остане вечно неутъпкана! Не е ли това причината, сега да си пишем и споделяме мнения? Или пък да продължаваме да вървим...? Но това, което смятам да направя в момента, всъщност е, да изкажа единствено собственото си виждане относно отправения въпрос ...” Излиза,че в един момент ние оставаме сами,докосваме се до нашата истина и сме самотни.С кого да споделя например...”. Ами аз мисля, че няма начин да не минем през това! Всяко пренареждане на пластовете е болезнено! Всяка промяна също! Но за поелия по пътя... няма алтернатива...! Най-хубавото от всичко това е, че нищо не е вечно, в човешки измерения /Във Вселената е ясно, че няма време!/, та и това рано или късно отминава и всичко си идва на точното място... Всичко е въпрос на търпение... Разбира се, че винаги ще имаме нужда от подходящата среда и точно възможните хора, за да бъдем себе си, иначе както Ивомир казва самодостатъчността ще се превърне в самодоволство! Така, че другите са много важни! Но, тъй като в случая става въпрос не за обикновени тривиалности, а за екзистенция, нужно е време и внимание – да не пропуснем важният момент и важните хора, а пък те със сигурност винаги идват! И тогава – разбира се, щастието става възможно и пълно, а пък ние се разтваряме в усещането, че наистина не сме сами...Та, това, което не съм сигурна, че успях да кажа по най-добрия начин е, че единствено важното е да сме наясно кои всъщност сме, какво точно желаем, и да имаме търпението да го дочакаме...!
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Ирина Кирякова
Потребител
Оценка: 5
|
Отговор:сами ли сме - 2008/01/06 16:46
Здравей Светославе,
Това, което си написал за щастието ме наведе над размисъл и реших да ти отговоря.
Прав си, че човек е щастлив, когато опознае и развие себе си, това е много важно. Като психотерапевт знам чудесно стойността на себепознанието и какво прекрасно пътешествие е пътешествието навътре в собствената душа.
Важно е, обаче, и да можеш да се почувстваш споделен, разбран, съпреживян, а това може да стане, чрез друг човек. Тогава се чувстваме най-щастливи. Една от водещите потребности в нас е тази от принадлежност, ако е неудовлетворена - не сме щастливи.
Ако средата ти не е подходяща, ако не се чувстваш истински в нея - потърси нова среда, но не и самота.
Убедена съм, че има хора, с които можеш да споделиш духовното си извисяване и това да им хареса, да ги зареди, да го съпреживеят с теб! Това е истинското щастие.
Понякога плащаме висока цена, за да достигнем нещо истинско, но, когато ни се случи, откриваме, че си е заслужавало.
Аз винаги съм вярвала в приказките с щастлив край, продължавам да вярвам и... те ми се случват, а когато изживявам криза, знам, че тя е шанс да достигна до нещо още по-хубаво!
Вярвай! Не сме сами!
Ирина Кирякова - онлайн консултант |
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
desi
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:сами ли сме - 2008/01/12 14:12
 Zdravei,Svetoslav!Blagodarq za mnenieto ti po vaprosa za 6tastieto.Saglasna sam s teb,4e 4ovek e 6tastliv v me4tite si,no 6tastieto,spored men e pulno,kogato me4tanite hora i sabitiq stanat realni.Ako ne6tata,koito ni valnuvat sa nerazbiraemi za drugite,samotata ni stava o6te po-golqma i se poqvqva razdraznenieto.No ponqkoga nujdata da spodelim e tolkova golqma,4e pravim gre6ki i posle se 4uvstvame glupavo.Pone s men e taka.4uvstvala sam se nai-samotna v golqma kompaniq,kadeto vsi4ki demonstrirat fal6ivata si zabavnost.No golqmoto,istinskoto Ne6to e bilo dale4e.Ne znaq koe e po-dobre :da prekaravme vremeto si v oteg4enie ot drugite ili v samota,do poqvata na podhodq6tite,smislenite za nas hora.Nadqvam se ve4e da si napulno 6tastliv i HORATA da sa okolo teb.Ako o6te ne sa,v nai-skoro vreme da budat.A ti da spodeli6 vsi4kite si me4ti!
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
|
Форум 
