katya
Потребител
Оценка: 67
|
Прошка - 2007/03/17 11:51
В тази тема се дискутира статията: Прошка
Когато говорим за прошката, не бихме могли да я изразим и разберем с нищо по-добро, от казаното от Уолш в разказа за Малката душа / из “Разговор с Бога”/
Живяла някога, много отдавна, една Малка душа, вън от времето.
Тя разбрала коя е – Светлина, но пожелала и да бъде това, което е – да усети и почувства какво е да си Светлина! Попитала Бог как да го постигне и Той и отговорил, че щом тя, бидейки в Светлината не може да види сама себе си като такава, Той ще я обгради с тъмнина. Тъмнина – или това, което тя не е! Там на нея ще и бъде страшно, но само ако тя сама избере да се страхува! Или за да почувства нещо истински, ще се наложи да породи неговата противоположност – за да усети светлината, трябва да разбере какво е тъмнината. За да може да блести и другите да я забележат, Малката душа трябвало да избере нещо, с което да бъде особена. Тя избрала да бъде “Прошка”. И тук се появил проблем. Тъй като Бог създал всички души съвършени, то тя нямало, всъщност на кого да прощава! Тогава се появила една изключително добра душа – Дружелюбната душа, която и обещала да създаде за нея някого, на когото тя да може да прощава. А това ще направи – да се снижи, бидейки съвършена, единствено от любов към Малката душа. Казала и, че ще трябва да се преструва и да бъде в живота лошата, ще върши ужасни неща, за да и даде възможност тя да заблести като Малката Прощаваща душа. Но в зямяна помолила само за едно – Когато стане така, че тя започне да я обижда, унижава и бие, тъй като ще трябва силно да се преструва, със сигурност ще забрави коя е. Малката душа трябва да помни коя е Дружелюбната душа наистина! В противен случай и двете ще забравят кои са и ще бъдат изгубени. А Бог я посъветвал докато се стреми да заблести като Прощаваща душа – Помни винаги, Аз изпращам на земята само ангели и никой друг, освен тях!
Може би единственият начин да заблестим със собствена светлина е да изберем какви да бъдем! И тогава ще се наложи да започнем с ПРОШКАТА! А докато го правим нека помним - "Бог изпраща само ангели на земята!" И пак може би, преди да простим, трябва и да благодарим за възможността да го направим, на човека който ни е наранил! Иначе как ще заблестим...!
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Ивомир Димчев
Модератор
Оценка: 11
|
Отг: Прошка - 2007/03/17 12:15
Катя,
прошката не е за това , за да заблестим. Прошката е за това да се освободим. Поне аз така мисля.
Прощавайки, ние отхвърляме омразата към другите и към себе си. Гневът, враждебността, угризенията и взаимните обвинения съсипват живота ни и ни заключват в клетката на собствения ни ум, която ни пречи да полетим към щастието и себереализацията. Единствено прошката може да ни освободи от вината, мъката и непрестанното самонаказване, което си налагаме, мразейки.
Прощаваме за да освободим себе си от ненавистта, разочарованието и самосъжалението! Те са гибелни и водят след себе си разруха, болести и неуспех. В началото няма да ни е лесно и ще усещаме огромна вътрешна съпротива. Но не бива да се отказваме!
Отказът да простим се дължи на страха. Понеже се страхуваме какво могат да ни причинят другите или какво ще си помислят за нас, ние се защитаваме чрез високомерие, гняв, враждебност и омраза. Като отказваме да простим, ние се вкопчваме в миналото, а в такъв случай е невъзможно да бъдем в настоящето.
А само от тук и сега, от настоящето, можем да изградим бъдещето, което желаем. И така да бъдем себе си. Без ограничения. Без притеснения.
Убеждението, че винаги сме прави и че трябва на всяка цена да отстоим правотата си, генерира негативност и дух на противопоставяне, което води до изолация и натрупва емоционалност вътре в нас самите. Тази емоционалност ни противопоставя на нас самите от една страна, но от друга тъй като води до изолация, то следва, че няма и с кого да я споделим. Така ние сами започваме да носим нейната тежест.
За да се осводим от тази тежест ни е необходима прошката. Затова е прошката. Да я приложим към живота си искрено и така дa отхвърлим част от товара на собствените си емоции. Както щастието прошката идва отвътре. И осводила ни веднъж от товара, тя го носи щастието. Затова след прошка се чувстваме освободени и щастливи.
Ивомир Димчев - онлайн консултант |
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
katya
Потребител
Оценка: 67
|
Отг: Прошка - 2007/03/17 13:23
Димчев!
Безспорно всичко, което пишеш е вярно, поне според мен. Бих искала да изясня само понятието “ДА ЗАБЛЕСТИШ”. Според Уолш, а аз съм напълно съгласна с него, да заблестиш – означава да засветиш със собствена светлина. Да заблестиш – означава да простиш и се освободиш от всички задържащи неща, точно тези, които ти привеждаш! Да заблестиш – не означава да се почувстваш център на Вселената, а напротив! Да заблестиш – означава да преминеш на най-висшето ниво на прошката, а именно – ДА ЗАОБИЧАШ и дори благодариш на тези, които са те наранили, за възможността да се учиш – ДА ПРОЩАВАШ! Да заблестиш – означава постоянно да държиш в съзнанието си нагласата, че другите не са просто “виновни хора”, а “ангели”! Само този, който успее да почувства всичко това, може да засвети със собствена светлина т.е. ДА ЗАБЛЕСТИ! А това е възможно единствено по начина, който ти привеждаш – осъзнаването на факта, че любовта към другите, извира отвътре, а не отвън, да, също както и щастието!
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Ая
Потребител
Оценка: 0
|
Отг: Прошка - 2007/03/17 16:57
Според разсъжденията и на двамата, при тръгване по пътя на промяна на мисленето, съществен момент е прошката. Тя наистина освобождава от товара, с който няма да можем да продължим. А да заблестим - ще рече, да се изпълним с такава чистота и искреност,че да бъдем себе си тук и сега, като си даваме сметка за другите. Ами май да, това е най-важното. Толкова е хубаво, но как да го постигнем. Прощавам, прощавам а те ме нараняват, нараняват! И все отначало. Няма ли рецепта и за това?
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
vin
Потребител
Оценка: 0
|
Отг: Прошка - 2007/03/17 17:41
Браво! Сайтът ви е страхотен! Обещах на приятелка да се регистрирам и даже ще направя повече – ще изкажа мнение, защото съм впечатлен от всичко в сайта. Това което пише в тази тема е много яко. Тези, които са чели за безусловната любов ще го разберат. Харесва ми идеята, че се търси смисъл в това да простиш иначе защо да го правим? Да се освободим можем по много начини,дори аз зная доста от тях, особено от източната философия! Но да заблестим – вече е нещо. Нека бъдем искрени, човек е така устроен че търси смисъл във всичко което прави. Да заблестиш, защото можеш да си позволиш да бъдеш себе си е крайната цел на всеки от нас. Постигнем ли го ще означава че сме се справили и със сраховете си и със самооценката и с всичко останало за което пише в Тетрадката за упражнения! Да заблестим защото сме самите себе си насочени към другите, прави живота лесен и всичко си идва на място. Така че аз ви пожелавам – много искрен блясък!
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
katya
Потребител
Оценка: 67
|
Отг: Прошка - 2007/03/17 18:41
Благодаря Vin! А рецептата, мила Аиа, ще те разочаровам, не съществува! Дори Господ не дава рецепти, а само възможности и провокации! Аз, обаче бих могла да споделя с теб личното си мнение, относно тази рецепта. Да си направиш списък на хората, на които искаш да простиш и да си кажеш: Прощавам ти и те освобождавам, не е достатъчно, ако не го чувстваш и преживяваш в сърцето си! Ще бъдат само думи. Как да го направим истински? Както казва Vin с “безусловната любов”. Ако ти си съгласна с написаното от мен и Димчев, че прошката, любовта и щастието се намират в нас самите, ще разбереш! Не можем да променим другите, но можем да променим начинът, по който възприемаме тяхното отношение към нас. Можем да го приемем като обида, а може и просто като една възможна тяхна реакция спрямо нас, продиктувана от съответните обстоятелства. И какво значение има за нас какво другите казват или правят, ако ние сме добронамерени към тях и сме уверени в нещата, които правим! Нали не искаш да кажеш, че ти прощаваш на тези, които те нараняват само за да постигнеш разбирателство с тях и съответно тяхната любов! Ако мислиш така, грешиш. Прощаваме не защото другите имат нужда от това, а защото ние желаем да се освободим от терзания. А ако прошката е най-важна за нас самите, защо трябва да очакваме нещо и от другите? Ако решим, че трябва да прощаваме, за да покажем на другите колко сме добри и очакваме от тях съответното отношение – нищо не правим! Че около нас постоянно ще има хора, които ни нараняват е ясно. Хората са различни, всеки живее в своя собствен свят и приема действителността по свой собствен начин. Да прощаваме, означава да приемем истината на другите и техния свят, без да очакваме нещо в замяна. А когато те пак ни наранят? Какво от това? Нали казахме, че прошката е важна за нас, а не за тях – ние се освобождаваме от товара. Отново прощаваме, защото сме изпълнени с любов. А това е така защото любовта е в нас самите и не зависи от никого. И само от нас зависи как ще се чувстваме, според начинът, по който приемаме всичко около нас. Постигайки това, моментално започваме да блестим – другите със сигурност ще го забележат, защото искреността и добронамереността никога не остават скрити! А дотогава “рецептата”, за която питаш е: Бъди себе си, изпълни се с любов към себе си, другите и света. Няма нещо, което да не може да се прости. Освободи се от негативизма и просто обичай. Само така ще забележиш колко прекрасен е животът и хората, и не на последно място и ти самата! И аз ти пожелавам – много блясък!
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
ВИЛИ МИНКОВ
Потребител
Оценка: 2
|
Отг: Прошка - 2007/05/21 21:38
Boje Moj!Katya!Kolko ste prava!!!Kak se radvam,che ima,ili po-vjarno-che otkrih hora kato Vas i Dimchev,i drugite!Ne znaja dali chte prochetete sluchajno tezi redove,dali chte stignat do Vas,no mnogo,mnogo Vi molja da se svarjete s men -chte chakam sluchajnostta,kojato nikak ne e sluchajna da mi kajete kak!Pozdravjavam Vi za tova,koeto ste izgradili ot sebe si do tuk!Zeluvam Vi raka Gospojo Katya!Vili Minkov
Мнението е редактирано от: vilimin, на: 2007/05/21 21:40
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
simona
Потребител
Оценка: 0
|
Отг: Прошка - 2007/05/23 10:31
Здравейте!
Срещата ми с Вас не е случайна, защото дълго време се опитвах да възстановя една отдавна прекъсната връзка. Вярвам, че Господ Бог Ви изпрати, за да се случи това чрез Вас .Става въпрос за един специален за мен човек, а именно Vili Minkov. Благодаря, че Ви има и че ставате проводник, за реализирането на това мое желание.“Ако мислиш за мен ,както аз мисля за теб, знай че ще се срещнем“.Моля, да ме извините че ще си позволя да отправя лично послание към него чрез Вашия форум.
Здравей, Вили!
Ужасно се радвам, че си жив и в добро здраве(надявам се).Извинявай, че по този начин навлизам в личното ти пространство след толкова години, но понякога децата имат нужда да се завръщат при своите духовни родители, какъвто за мен безспорно си ти. Благодаря ти, че чрез изявите си в този форум отново потвърди непреходността на истинските неща в живота-неща в които ме накара да вярвам още преди 20 години. Позволи ми Вили, ако не ти е неприятно и неудобно да те помоля да се свържеш с мен на адрес: moniivanova@abv.bg или ми пиши във форума.Ще се радвам на всеки вариянт, който избереш. Дори и да не намериш смисъл в това- отново ми пиши. Поне няма да съм в неизвестност. Важно е за мен ,че те има, че си бил до мен във важен момент от живота ми, а дори и това никога повече да не се случи, достатъчно е че то носи своята сила. Благодаря ти!
С обич и признателност: една от твоите пораснали“Малки принцеси“- Симона
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
|
Форум 