Ивомир Димчев
Модератор
Оценка: 11
|
Отговор:Отг: Холограми, Вселената и... човешкият мозък - 2007/09/18 10:47
Що е нищо?
Нека разгледаме самото понятие като такова. Нищо - това само дума ли е - без съдържание, без смисъл, несъществуващо? Ако е така, защо тогава съществува понятието? Кое е предизвикало появата на думата? Нали самото понятие като такова е произлязло, за да определи, за да назове нещо (дори да приемем, че назовава нещо, което не виждаме, не разбираме или не възприемаме, т.е. - за самите нас – несъществуващо). Как древните са се сетили да назоват това, което го няма, което не виждат? И от тук - парадокса за смисъла на подобна сентенция: Нищо - категория, произлязла, за да назове онова нещо - без смисъл, съдържание и характеристики, т.е несъществуващо, липсващо. Следователно назоваваме нещо, без смисъл и съдържание. Но нещо. Ако приемем, че е просто отрицание (разбирай с обратен знак) на нещото, то пак трябва да е нещо. Само отрицание, само мисловно действие, само не или е нещо, което не е? Да разгледаме случая ако нищото е вид енергия. Но енергията никога не се губи, тя само се видоизменя, преминава от една форма в друга. Тода са го знаели дори още в древността. Логично се стига до извода, че нищото е нещо, което просто се е видоизменило, но тъй като не може да се загуби (изчезне), то пак е нещо. Да поразсъждаваме върху това.
“Нищото” би трябвало да се възприеме не просто като отсъствие, като празнина, а като отсъствие на действителност. Творението(Нещото) пък, от своя страна се разглежда като придаване на форма, подреждане и структуриране на материята. Тези разсъждения са в хармония с редица интерпретации на модерната физика, според която елементарните частици притежават както енергийна, т.е. информационна, така и материална природа. Микросветът не се поддава на обичайните причинно-следствени обяснения, които познаваме от класическата физика.
Едно от поразителните открития на квантовата физика е, че ако разбиваме материята на все по-малки и по-малки парченца, ще стигнем до положение, в което последните – най малки части - електрони, протони и пр. елементарни частици - повече не притежават отличителните черти на материален обект. Как си представяте елементарните частици - като сфери, които се движи в кръг? Далеч сте от истината. Елементарните частици всъщност въобще не са толкова елементарни. Те могат понякога да се държат и като материални частици, и като вълни, движещи се в пространството. Ако изстреляте една елементарна частица към екран на изключен телевизор, когато тя се удари върху повърхността му, при взаимодействие с фосфоресциращите химически вещества, които покриват стъклото, ще се появи светеща точка. Това действие я проявява като частица. Както камък, който хвърляме срещу гладка ламарина. Върху ламарината остава следа от удара. Но това не е единственото състояние на частицата. Тя може да съществува и да се държи като вълна, разпространяваща се в пространството. Например ако бъде изстреляна към преграда с два процепа, тя може да премине едновременно и през двата. Такова поведение обаче има вълната(явлението дифракция). Две частици могат да създадат и интерферентна картина(явлението интерференция). Интерференцията се описва като явление, при което в резултат на наслагване на две или повече вълни, се получава увеличение на амплитудата на резултантната вълна в някои точки и намаление в други. При интерференцията се образува така наречената интерферетна картина. Тя е устойчива във времето и представлява редуване на интерферентни максимуми и интерферентни минимуми. И тази способност е характерна за всички елементарни частици. Това определя елементарните частици като частици от една страна(удара по екрана) и като вълна от друга(проявяването на явленията интерференция и дифракция)...
...Най-уникалното е, че единственото време, в което квантите се проявяват като частици, е когато ние ги наблюдаваме. Експерименталните открития показват, че когато една елементарна частица не е под наблюдение, тя проявява вълнови свойства, или се държи като вълна. Примерът който дава Майкъл Талбът в книгата си „Холографската вселена” е следният: „Представете си топка за боулинг, която е топка само докато я гледате. Ако цялата пътечка за боулинг е поръсена с талк и изтъркаляте такава „квантова" топка към кеглите, тя ще трасира единична линия през талка, само докато я наблюдавате. Но ако мигнете, докато тя се търкаля, ще откриете, че за секунда или две, в които не я гледате, топката за боулинг престава да трасира линия и вместо това оставя широк вълнова ивица, подобно на вълнообразните ивици на змия, движеща се по пясък”.
Теорията изисква всички частици да са първоначално безмасови. Масата се появява чрез специфичен вариант на спонтанно нарушение на симетрията, наречен механизъм на Хигс. Това изглежда повече като илюзия, отколкото като поведение на обект от материалния свят. Та тоя бозон на Хигс, "отговаря" за даването на маса на частиците и нещо не могат да го открият. Не по теория съществува и всички частици досега предсказани по тая теория са открите след това ескпериментално и ако тая не я открият ще има сътресение във Физиката и съответно ще се търсят нови теории. В CERN се гласят да завършат към 2007 година техния свръхголям и свръхскъп ускорител LHC (Large Hadron Colider), който ще достига енергии, при които се смята, че ще е възможно да се роди (такъв е термина, не заигравам с думата) спасителя на съвременния Стандартен модел в Квантовата теория на полето - бозона на Хигс, скаларния бозон (или бозони), благодарение на взаимодействието си с който, според квантовата теория, всички частици се сдобиват с маса на покой (тия, които не си взаимодействат с него, пък не се сдобиват - фотона например). Някои наричат бозона на Хигс - частицата-бог и европейците много се кефят, че техния LHC, ще доближи долния теоретичен праг на енергията, при който се допуска раждането на тази частица. Само че тази енергия е много по-ниска от енергията, при която се счита, че гравитационното взаимодействие между елементарните частици, ще стане забележимо.
Как ще се чувствате, ако всичко се „вълнува” около вас, но погледнете ли го, то да се превръща в материя, а когато спрете да го гледате, отново приема вълнови свойства?
...В космоса, при абсолютен вакуум би трябвало да няма нищо. За да са валидни обаче, законите на квантовата физика, един физик и математик (Хигс - спонтанно нарушение на симетрията - бел. автора) доказа, че там – при абсолютен вакуум – масата трябва да е различна от нула. Какво тогава има във вселенския абсолютен вакуум - в нищото?
Ивомир Димчев - онлайн консултант |
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Ивомир Димчев
Модератор
Оценка: 11
|
Отговор:Отг: Холограми, Вселената и... човешкият мозък - 2007/09/18 10:47
Принципът на когиталните частици?
Представете си пространство. Огромно и всеобхватно. Изпълнено с... нищо. От теорията на относителността знаем, че с увеличаването на скоростта, времето започва да тече по бавно. Колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно за нас тече времето (парадоксът на Близнаците – за тези които не го знаят, само ще спомена идеята. Нека единият близнак живее на Земята, докато другият излита с ракета, движеща се със скорост, близка до скоростта на светлината. Нека и двамата са на по 20 години. След една година полет, завръщайки се на Земята, „астронавтът”, станал на 21 години, ще открие, че брат му е възрастен 40 годишен човек. Докато за единия е минала една година в полет, то за другия са минали цели 20 години! на Земята). Казано иначе, колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно „тече” времето. И обратното. Колкото по-бавно се движим, толкова по-бързо ще „тече” времето. Да се запитаме тогава: Какво би станало, ако спрем изобщо да се движим? Времето за нас ще започне да тече страшно бързо, нали, толкова бързо, че просто един миг се превръща във вечност? Какво би се случило тогава? Просто ще пребиваваме в едно постоянно настояще-вечност? Един миг ще е цяла вечност.
Сега да се върнем на пространството. Огромно, изпълнено с ... нищо. Да допуснем – нека не е празно, нека е запълнено изцяло с частици, които са ... когитални частици (Cogito - мисля, бел. ред.). Това са онези неуловими за нас елементарни частици, запълнили цялата Вселена. Това е невъзможно – бихте казали вие. Нали е пространство, в което няма нищо. Дали обаче е така?
Знаем, че преди да бъде експериментално доказано, всяко допускане се доказва най-напред по математичен път. С помощта на формули се доказва нещо, което в последствие намира своето експериментално потвърждение. И така един математик доказа, че за да са валидни законите на квантовата физика, там – при абсолютния вакуум – масата трябва да е различна от нула. А щом е така, значи има нещо. Какво е то? Нека това частици – запълнили пространството, неподвижни, когитални. Като такива, времето за тях протича с такава скорост, че практически един миг за тях е вечност (Всъщност там, за самите тях, време изобщо няма. То възниква като такова, едва след появата на движение и материалност. Иначе не би могло да бъде определено, защото мигът е вечност, а вечността - миг). Но да се върнем към частиците: когитални, т.е. мислещи частици. Щом са такива и един миг за тях е вечност, то тогава, те знаят всичко, т.е. имат пълната информация - при липсата на време – няма минало и бъдеще, съществува само вечно настояще. Няма неизвестни и непознати за тях събития или факти - цялата информация е налице в конкретния момент-вечност. Във вечността, обаче всичко е налице във всеки един момент. Така че в състояние на покой и вечност всяка мислеща частица знае всичко. И всички заедно - също. Т.е. частта съдържа цялото и цялото се съдържа в частта. Всяка частица има толкова информация, колкото има и цялото пространство. И тъй като те са мислещи, съществува пълен обмен на информацията между тях. Дотук – добре. И какво от това?
Да направим второ предположение – нека някоя от частиците започне да се движи. В този момент, се появяват две неща:
1. Движение – една частица се премества спрямо останалите в пространството.
2. Време - времето започва да тече в зависимост от скоростта на движение на частиците. Колкото по бързо се движи частицата, толкова времето за нея ще тече по-бавно. Тогава един миг няма да е вече вечност.
Редактирано от: ivomir, на: 2007/09/18 10:48
Ивомир Димчев - онлайн консултант |
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
|
Форум 