Ивомир Димчев
Модератор
Оценка: 11
|
Отговор:Отг: споделете, не мълчете... - 2007/09/18 10:41
На мен ми трябваха 40 дни, за да повярвам, че методиката работи; 6 месеца, за да я проверя и да набележа за себе си стратегията, по която искам да се развивам; 1 година, за да усетя къде допускам грешки, какво още трябва да променя в себе си и науча. Сега, 2 години след началото, аз още се уча, въпреки, че много хора мислят, че вече съм успял.
Ивомир Димчев - онлайн консултант |
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Ивомир Димчев
Модератор
Оценка: 11
|
Отговор:Отг: споделете, не мълчете... - 2007/09/28 08:57
Имало някога две семенца, които лежали в рохкавата земя.
Първото семенце казало:
— Искам да порасна! Да пусна корените си надълбоко в почвата и да прокарам филизи през земната кора над мен... Да разпусна прекрасните си цветове, за да съобщя на всички живи твари, че пролетта е дошла... Искам да почувствам топлината на слънцето и утринната роса върху венчелистчетата си.
И така то пораснало. Второто семенце казало:
— Страхувам се. Ако пусна корените си надолу в земята, не зная какво ще има в мрака. Ако си проправя път нагоре през каменистата почва, мога да нараня нежните си филизи... Ами какво ще стане, ако отворя пъпките си и охлювите се опитат да ги изядат? Не, много по-добре е да изчакам, докато стане сигурно.
И така то зачакало.
Една кокошка, която ровичкала из пролетната пръст да търси храна, намерила семенцето, което чакало, и бързо го глътнала.
Каква е поуката?
Целият ни живот е изпълнен със страх. Той ни съпровожда от раждането до смъртта във все нови и нови проявления. Страхуваме се от болката. От болестите. От мизерията. От глупостта. От съдбата. От насилието. От жестокостта. От гнева. От отмъстителността. От лудостта. Страхуваме се за близките си. Страхуваме се за себе си... Толкова много се страхуваме, че дори не се замисляме – а какво е страхът? Чувство? Емоция? Състояние? Енергия?
Погледнете на страха си с чувство за хумор. Според Виктор Франкъл, един от водещите психоаналитици в следвоенна Австрия, смехът е най-доброто средство за справяне със страха. Опитайте се да се видите отстрани. Задълбайте в своя страх, преувеличете до крайност, до гротеска, кажете си „Ето сега пък ще се страхувам до край, да видим какво ще стане!”. Ако например се страхувате дали ще вземете някой изпит в университета, може да си кажете „Ами да, няма да си взема изпита, няма да запиша годината, ще ме изключат от университета, няма да си намеря работа, гаджето ще ме зареже, ще трябва да живея на улицата и да се храня с джанки от дърветата в парка...” В един момент ще ви стане смешно и ще осъзнаете колко нелеп е вашия страх.
Не разчитайте на това, че знаете, на това, че можете и светът ще е в краката ви. Не чакайте друг да ви помага:
Светът не ме разбираше, а аз не исках да го разбирам. Не съм за тук. Заради недоверието. Явно аз съм такъв. Няма, не мога, а май и не искам да доказвам, че някой на някого, някъде, някога все трябва да вярва. Недоверието убива. То смачква. Мъртъв съм. Като всички останали. Всички са мъртъвци. Така е. Всички са погребани. От онзи момент, в който вече не са деца. Мъртъвци. В мъртъв свят. От ламарина, стъкло, пари и... мъртъвци. Какво от това, че се опитваме да застанем между небето и земята. Светът не ме разбира, а аз не искам да го приема. За къде съм? Не знам. Но не съм за тук. По-добре да ме няма - далеч от мъртъвците на земята, далеч от небето, далеч от земята. И в същото време под нея.
***
Все чакаме на някой друг. Несигурни в себе си. Недоверчиви. Невярващи. И защо?Нещата са прекрасни. Но самооценката ни е ниска. Защото не вярваме в себе си. Защото искаме някой да ни помогне, да ни съчувства, да ни съжалява. А наистина можем. Наистина всеки носи таланта в себе си. Вярно, че може да не го е открил. Но дали го е потърсил?
Вървях по тротоара на „Алабин” и разсъждавах. Слънчевото време определяше живота на улицата. Загледах се. Нямаше някой, който да се замисли за това. Всички бързаха, блъскаха се, ругаеха... Усмивката сякаш беше лукс, недостижим за всички. Накъде бяха тръгнали? Не осъзнаваха ли, че този начин на поведение предопределя бъдещето им? Дали го искаха такова – начумерено, намръщено, ругаещо?... Не зная за тях. Аз исках да съм щастлив.
Ивомир Димчев - онлайн консултант |
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Ивомир Димчев
Модератор
Оценка: 11
|
Отговор:Отг: споделете, не мълчете... - 2007/09/28 09:03
Не трябва само да искаме обаче. Убеждението: Ако имах..., щях да направя... и тогава ще съм по-щастлив е НАПЪЛНО ПОГРЕШНО.
Трябва да бъдеш този, който си, т.е. да бъдеш себе си.
Тогава можеш да направиш, онова, което е необходимо, за да сбъднеш желанията си,
за да имаш това, което желаеш.
Да бъдеш, да правиш, да имаш са нещо като страни на един триъгълник, в който всяка страна подкрепя останалите и е условие за съществуването им. Целият този триъгълник зависи от вас – от вашата воля и желание за щастие. Това го наричам кръговрат на желанието.
Но ние рядко поставяме под съмнение собствените си убеждения. А мислите, които ни идват в момента, оформят нашето бъдеще. Просто не знаем какво искаме, а искаме. Нещо като при Алиса в страната на чудесата:
“- Бихте ли ми казали, моля, накъде да тръгна? - попитала Алиса.
- Зависи къде искаш да отидеш. - отговорил котарака.
- Все ми е едно... - казала Алиса.
- Тогава е все едно накъде ще тръгнеш. - дошъл отговор.
- ... само да стигна някъде. - добавила Алиса.
- Някъде със сигурност ще стигнеш. - хихикайки казал котарака. – Нужно е само достатъчно дълго да вървиш”
Из „Алиса в страната на чудесата”, Луис Карол
Уви, колкото и абсурдно да е, в живота си ние постъпваме точно по същият начин. Носим се без посока по течението на ежедневните ни навици и задължения без изобщо да се замисляме.
Една от най-важните стъпки към успеха и себереализацията е да установим кои сме ние, към какво всъщност се стремим, какво искаме от живота и искаме ли го наистина. Ако нямаме ясна и конкретно формулирана цел, няма как да концентрираме своите мисли в определена посока, а ще вървим просто на някъде, все едно накъде. Така ще стигнем ли до искания от нас резултат?
За стигнем до него ни трябват няколко неща:
Стъпка 1: най-напред трябва да си дадете сметка, че съзнанието (логиката) е ограничено от гледна точка на познание. Мозъкът ползва едва 2-3 % от предоставената му информация. Подсъзнанието притежава пълното познание. За да стигне до вас голямата част от това познание, означава да признаете две неща.
Първо - че подсъзнанието съществува.
Второ – че то притежава пълното познание.
Да направите това е може би най-трудната част от задачата, защото ЧСВ (чувството за собствена важност) и егото ни работят против нас. Но поне пробвайте.
Стъпка 2: за да се научите да обръщате внимание на усещанията и предчувствията и да се вслушвате в това, което интуицията ви нашепва, трябва практика, но с времето се постига. На повечето хора никой не им е обяснявал как да разпознават и използват интуицията си. Така че в началото си е трудно. Ако повярвате в партньора си – нещата се развиват доста по-бързо. Но първо трябва да се убедите в съществуването на интуицията и да започнете да се вслушвате в нея. Повечето хора знаят, че шестото чувство е реалност, но логиката не им позволява да му се доверят.
Трябва само да ВЯРВАТЕ в това, искрено да го ЖЕЛАЕТЕ и да сте готови да го ПРИЕМЕТЕ.
Тогава мечтите се сбъдват!
Редактирано от: ivomir, на: 2007/09/28 09:05
Ивомир Димчев - онлайн консултант |
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Иван Шюлюшев
Потребител
Оценка: 1
|
Отговор:Отг: споделете, не мълчете... - 2007/09/30 13:50
Ще Ви се оплача г-н Димчев!
Защо всички ми говорят и пишат, ,,че и шамаросват", че терапия ми пробутват и ми казват как да направя нещо което само аз бих могъл да знам как става. Не защото много знам, но то е такова, че само аз бих узнал какво е .Няма как те да знаят и узнаят моя начин. Аз искам да знам техния начин, път, интеграция на съзнанието, комуникация с подсъзнанието, индивидуация,и пр. и пр.Ето сега г-н Кехоу - правете това, почувствайте онова, вярвайте ,повтаряйте(спомняте ли си онази песен на г-н Висоцки?)
На мен приоритет са ми интровертните интуитивни чувства, какво да правя като мисленето е спомагателна функция на моята лична психика?
Не ми стига това ами и една картинка на Психея не мога да кача в сайта Ви, милите ми съкомуникатори от форума чакат да сменя самолета с хвърчило ДА ама не става. По някаква пречеща причина не мога да комуникирам и с онлайн консултантите, а съм платежоспособен. Не съм пират, а редовно ограбван(тук ще ме разберете най- добре) от пирати стари канибали тези дето изяждат човека и след това го ограбват или обратното. Просто искам да Ви поздравя с една песен на Висоцки казва се утринна гимнастика, но и нея не мога да ВИ кача. Е на това му викам аз комуникация! Хубавото обаче е, че все още можем да си пишем, но пустата му развита интуиция мърмори,че и това скоро няма да е възможно по някаква(кой знае каква причинно следствена или синхронистична каузалност).
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
veronika
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:Отг: споделете, не мълчете... - 2007/11/08 18:39
Здравейте,прочетох книгата ,съвсем скоро.Много съм объркана и не знам какво да мисля. Протеворичиви чуства ,от една страна -мехлем за душата ,от друга си мисля ,че се поущрява повдигането на самочуствието(самооценката)до смешно състояние в очите на другите. Или може би все още съм мн. объркана ?
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
|
Форум 
