katya
Потребител
Оценка: 67
|
Искам, но не става...защо? - 2007/09/20 18:51
Ехоооооооооо, къде изчезнахте пак? Няма да можете да избягате...от позитивното...от себе си...! Така, че пишете, обсъждайте, в диалога се крие истината! Позволявам си да започна нова тема – Искам, но не става...защо? След като вече сме се запознали с достатъчно тънкости от системата, публикувани в този сайт, защо все още този въпрос е валиден? Така ли е? Ако, да – какво е това, което пречи, трябва да има причина! Коя е тя? Нека поразсъждаваме. Ще сложа началото със собственото си мнение.
Искам, спазвам всички предписания, а все не става – познато нали? Аз отдавна съм си отговорила на този казус!
Отговорът е простичък, както разбира се всичко в живота ни. Ами, може би не искам правилното нещо! Минавало ли ви е през ума, че сте си поставили цел, която не е добра за вас. Но запленени и прилепени към това, което желаем да постигнем на всяка цена, изобщо не си даваме сметка, че точно това, което желаем може би не е най-доброто за нас. И тогава собственото ни подсъзнание, което е „моят най-добър партньор” влиза в действие и прави осъществяването на желанието ни невъзможно, поради вътрешното ни противоречие, което ние дори не съзнаваме! Бихме могли да отгатнем подобна ситуация, ако се вслушаме в интуицията си – може би се чувстваме неудовлетворени и дисконфортно, може би изпитваме страх и безпокойство, може би не сме радостни и щастливи – ако това е така – всичко е ясно – ние ужасно много искаме, само че това, което искаме не е добро за нас!
Ще ви разкажа една приказка, за мравката и обелиска. Тръгнала една мравка да изкачва един обелиск, вървяла, вървяла, наближил краят на живота й, а тя до никъде – предала щафетата на сина си, той продължил – пак до никъде, предал на сина си и така дълго време всички те умирали с ясното съзнание, че светът е необятен и необозрим /обелискът/. В страни от него, обаче стоял един човек и се любувал на красотата на паметника, видял и малката, нищожна мравка, която се изкачвала по него и му станало жал за нея – тя никога нямало да може да стигне върха и да го обозре, за да види колко е нищожен и той самият!!! Сещате ли се – и ние, като нищожните мравчици се мъчим да изкачваме обелиска, без да има надежда да го видим в перспектива! И което е най-отчайващо, мислим си, че ако стигнем до края, ще видим какво ли не – а истината е, че ако все пак успеем, ще видим единствено собствената си нищожност! Но дори и това не успяваме да направим. Остава ни само да стигнем в израстването си до там, че ясно да я съзнаем /нищожността/, защото в това единствено се корени нашето величие! Да осъзнава, че е нищожен, съотнесен към всемира е величието на всеки човек. А смелостта да продължиш, въпреки това е самата божественост в нас!
Защо ви разказах това, с една единствена цел – всеки, който е наясно с израза „Едно е да искаш, друго да можеш, а трето и четвърто е да го направиш” – ще постигне успех!!!
ТАКА ЧЕ - НЕКА ПРЕРАЗГЛЕДАМЕ ЦЕЛИТЕ СИ! 
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
daniel
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:Искам, но не става...защо? - 2007/09/24 23:00
"Съществувам за теб,
живея за теб -
аз съм теб.
Защото няма пространство,
защото няма време,
което да отнеме
мисълта за теб."
"Нали ми разбираш все още"... както би казал... Иван?
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
daniel
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:Искам, но не става...защо? - 2007/09/24 23:15
Автора не ми говори нищо но със сигурност е чувствал това което пише, затова го използвам. Има нещо което пречи да се случва това което човек иска. Може би в новата книга на Кехоу ще намеря отговора защото тя няма да ми отговори.
Редактирано от: dan, на: 2007/09/25 06:45
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
katya
Потребител
Оценка: 67
|
Отговор:Искам, но не става...защо? - 2007/09/24 23:40
"Забрави за огъня,
намокрен от дъжда...
Забрави за тялото,
оставено на плажа...
Забрави за сълзите,
потекли от реката,
забрави луната,
забрави цветята ...
Просто забрави ..."
Авторът се казва ivomir и няма начин да бъде "автора"!!! Колкото до теб, с риск да се повтора ще кажа пак „Едно е да искаш, друго да можеш, а трето и четвърто е да го направиш”!!!
ТАКА ЧЕ -ПРЕРАЗГЛЕДАЙ ЦЕЛИТЕ СИ!
А очакването за новата книга на Кехоу, сигурна съм, че е оправдано!!! 
И защо реши, че няма да отговоря? Ще си послужа с нещо от дон Мигел - "Не прави предположения" и "Не приемай нищо лично"!!! Желая успех...
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Иван Шюлюшев
Потребител
Оценка: 1
|
Отговор:Искам, но не става...защо? - 2007/09/25 20:21
,,Видях" сърцето Ви Даниел като ,,сърцето на Данко"! Виждал ли сте картината? Светещо сърце, даващо смело любов,без да се страхува от последствията. Гледам и сърцата на Ивомир и Катя. Малко свити от страх.
Малкия страх от болка и ограбване!
Нали, Кейт, мъжете са страшни и всички са с неблагоприятен изход
от проблематиката на Едиповия комплекс?
,,Нали пиратството ограбва", Ивомире? Опасно е да отвориш сърцето си!
Пък и това мислене? Нищо не му пречи така както чувстването, че и обратно. А г-н Кехоу набляга на силата на мисленето. Какво ще правим с чувствата? Знам какво! Ще обичаме само себе си!
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
katya
Потребител
Оценка: 67
|
Отговор:Искам, но не става...защо? - 2007/09/26 08:07
Джон, ако вникнеш по-внимателно в отговора ми за Милена, ще откриеш, че мнението ми напълно съвпада с твоето, макар изразено по различен начин! За „проблематиката на Едиповия комплекс” съм права, дори ти го потвърждаваш – „Във всички случаи ще напомня баща ти” – ако това не е комплекс на Електра, какво е тогава? Разбира се, че това което се отнася за мъжете, важи и за жените, но по по-различен начин. А това, че всеки има нужда от своята „прекрасна половинка” е безспорно! „Любовта е онзи стремеж да намериш и се слееш със своята половинка” /Платон/. Това, че си успял да намериш своята, означава че си изпълнил най-важната си мисия в живота – поздравявам те за това! Защото „животът без любов, пет пари не струва!”.
Не бива да правиш квалификации за чуждите сърца, без да си наясно с подробностите, те в повечето случаи са решаващи!
Успех в начинанието с издаване на книга!
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Ивомир Димчев
Модератор
Оценка: 11
|
Отговор:Искам, но не става...защо? - 2007/09/26 14:23
Аз ще отговоря на темата с един откъс от новата книга на Джон:
Ние хората живеем като в транс. Хипнотизирани сме от постоянния, несекващ поток от мисли вътре в нас. Желания, тревоги, страхове, съжаления, надежди, фантазии, всякакви мисли минават през главите ни. И постоянно настояват за нашето внимание. Завладяват ни. Всеки от нас възприема света не директно, а чрез тези образи. Те се превръщат в огледало, през което гледаме реалността. И точно в това е нашата заблуда. Живеем в този лабиринт от мисли. Живеем в пашкула на собственото ни сътворение.
И това е първото предизвикателство, с което тези, които вървят по пътя на човека, трябва да се сблъскат. Как да се измъкнем от пашкула? Как са се придвижим отвъд потока от мисли, към това, което ни очаква там?
Различните духовни традиции подхождат към този проблем различно. Будистът ще успокои ума чрез медитация. Квакерът използва метод, наречен “навлизане в покой”. Северноамериканският индианец ще разговаря и ще бие барабан или ще изпълни церемония и ще изтанцува свещен танц. Не е лесно да се открие първата врата при хаоса, създаван от мислите ни, независимо какъв метод използвате. Много хора са търсили дълго и упорито и не са открили нищо.
Сега ще ви споделя една тайна. Вместо да търсите вратата с помощта на ума си, освободете ума и се потопете в него. Мислете за съзнанието си като за езерце с вода и се потопете под повърхността му, сякаш сте камък, хвърлен във водата. Камъкът стига до дъното безпроблемно. Вие също. Да търсите, използвайки ума си, означава да плувате по повърхността на водата. Може плувате, колкото искате, може да преплувате целия океан и пак да не откриете нищо. Може да притежавате най-големият интелект в света, знания, колкото да запълните библиотека, и вратата пак да остане скрита за вас, докато не се научите да освобождавате ума си. Просто го направете и се потопете под повърхността. Когато успеете, ще я откриете.
Каква находка! Тук човек се сблъсква със спокойствие и мир, каквито не е подозирал, че съществуват. Чувства се така, сякаш е пред вратата на самата вечност. Усеща пулсациите на целия свят и близката си връзка с него. Усеща присъствие. Свято присъствие? Не става ясно веднага, но бива завладян от усещане за абсолютна безопасност и сигурност. Безпокойството се стопява. И знае със сигурност, че се е озовал на специално място. Тук в този храм, вътре в нас, ние се подхранваме и черпим сили от източници, които нито разбираме, нито имаме желание да разберем – толкова пълно и цялостно е изживяването. Достатъчно е просто да останем неподвижни, без да мислим или да желаем, без минало и бъдеще, без надежда или очакване, да се къпем тихо в това вътрешно присъствие.
Тук ние откриваме друг поток в съзнанието си, поток така чист и съставен от жива вода. И когато отпиваме от тази вода, оставаме изумени от почерпената вътрешна сила.
В това тайно местенце вътрешното присъствие общува с нас, понякога чрез думи, понякога чрез чувства. Но винаги е там. Казва ни, че никога не сме сами. То винаги ни наставлява. Когато ни говори, го прави така, сякаш сме му най-скъпи.
Понякога, когато това присъствие ме е обладало, когато се отпускам уютно във вътрешен мир, чувствам, че вече не съществувам, а съм се превърнал в част от цялото. И дори и всички мистерии на вселената да ми се открият, те биха ми се сторили безполезни, та защо бих имал нужда от тях, когато съм се слял с цялото?
Нектарът на това изживяване е толкова сладък, че нито искам, нито окуражавам гласа да говори, а оставам сгушен като дете в прегръдките на майка си. В безопасност. Завършен. Щастлив.
Човек не може да преживее това и да остане непроменен. Да познаеш и усетиш вътрешния храм и присъствието вътре в теб, означава да се промениш. Отавете другите да обсъждат и оспорват съществуването му, ако желаят. Това не ни засяга. Защото това, което преди беше само теория, надежда, стремление, сега вече е съвсем реално и животът ни отсега нататък ще се определя от това.
“Поискайте, и ще ви се даде, търсете, и ще намерите... защото който иска - получава, който търси – намира, който чука - му се отваря.”
Ивомир Димчев - онлайн консултант |
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
daniel
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:Искам, но не става...защо? - 2007/09/26 22:16
Благодаря ти Иван за сравнението с Данко.Прав си важно е какво чувстваш, последствията нямат значение.Само едно уточнение, сърцето на Кейт е най-чистото, широко и истинско което е възможно да съществува.И не само аз съм го разбрал познавам стотици хора които са сигурни в това.Опитай да се вгледаш пак.
За Кейт и всички които искат да се насладят на чувствена поезия /автор Ивомир/:
„Раждаме се и умираме сами.
Но сами ли тръгваме?
Живеем – не сами,
проклинаме срещу това
да сме сами.
Обичаме сами да сме сами.
И губим единствено сами.
Печелим, умирайки,
но винаги сами.
Дали отново ще се раждаме,
живеем и общуваме,
или проклинаме,
обичаме
и губим,
щом ще печелим,
умирайки
сами...”
И още...
„Загубих представа за времето,
защото твоите очи отнеха съня ми.
Взривих се в пространството
понеже ти го изпълваше
с надежда.”
Ивомир благодаря ти за часта от Кехоу. Страхотна е още утре ще потърся книгата.Прочетох стиховете ти в Нови български автори – впечатлен съм много си истински.Надявам се че не се сърдиш, че ги използвам.Но те много точно изразяват това което искам да кажа.А зная че тя обожава някои от тях.БЛАГОДАРЯ ТИ!
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
karina
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:Искам, но не става...защо? - 2007/09/26 22:44
Кейти, отговори му, толкова е мил!
Четох твое мнение в темата за Прошката. Прочетох и Малката душа от Уолш. Получих толкова отговори. Изведнъж всичко ми се подреди. И върза с Кехоу. Това, че преди да дойдем си правим сценарий по принцип и после ни остава единствено да се справяме чрез избори в различните ситуации, май наистина е вярно. Никой не ни предопределя нищо, никой не ни наказва, ние сами сме си го написали, още преди да дойдем. А сега, остава да решим дали да го приемем или не. Ти много ми помогна. Имаше един човек, който много ме беше наранил. Не можех да му простя. След този разказ, аз разбрах, че той ужасно ме обича,за да ми причини това. От това е зависело моето израстване. Простих му и сега съм щастлива.И разчитам единствено на подсъзнанието си да ми подскаже правилните избори! Така както самата аз съм си ги програмирала.
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Иван Шюлюшев
Потребител
Оценка: 1
|
Отговор:Искам, но не става...защо? - 2007/09/27 23:53
Кейт, имам принципи в комуникацията и първият е да не говоря за другите , а за себе си с другите.Затова казвам какво виждам,и не правя оценки, защото е безсмислено. Медитацията за мен е общуване със себе си чрез другите точно като посредници, като огледало чрез което мога да си видя ушите. Защо са ми оценки? Единствената ми потребност е любов! Искам да се видя в очите на другия, да видя сърцето си в погледа на човека срещу мен и т.н. Такава е моята технология за себепознание. Дали обичаш да говориш за себе си? Гледам всяка безоблачна нощ Венера, ярка ,красива, мамеща, интересна, а през телескопа обвита в облаци. Защо ли? Не съм готов още за нея. Имам толкова много работа на земята. Искам да ме обичат, а не да се страхуват.
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
|
Форум 
