katya
Потребител
Оценка: 67
|
Позитивното накратко... - 2007/10/08 02:58
Не зная дали ще ви хареса, но мен ме впечатли...красотата на изказа! А, някакси, ще ми се красотата да присъства тук, независимо от прозаичното! Така, че опитайте се да я усетите и вие! Следва откъс от "разговор" с участник от форума, който е там някъде...далече...!
Чат приказка за пиано…
Пианистът:
...В пълнолуние тук луната е огромна, почти както я показват по филмите за върколаците – тайнствена и примамваща, нежна и ... опасна, почти като измислена. Небето още запазило своя оттенък на тъга по изплъзналото се от обятията му слънце, оставя усещането за нещо като прибавка към сухо мартини или студена бира в лятната нощ...И тогава се разнасят звуците на пианото...леко и нежно, постепенно запалващи оная, гореизречена липса на привкус към питието, което става причина да се лее пиано...И сред цялото полуразголено множество – пъстро и цветно, влюбено или рутинно прилично, следящото за благоприличието си в отсрещните погледи, една малка принцеса, със залети от руси вълни рамена се доближи до клавишите, по които ръцете на пианиста рисуваха поредната „тема” за бъдеща гальовна близост, разтвори огромни сини езерца и...пианистът потъна в тях, и миг преди да се удави...пое въздух и сърцето му заби по-учестено, под лъжичката му се разля негата на отдавна запокитен в недрата му спомен, отпи от двете сини езерца жива вода, тя потече скрито в очите му, и една сълза предателски успя да се изплъзне и капне върху клавишите и ръцете, следващи ритъма и хармонията на сърцето му, нарисуваха за малката принцеса царството на вечната непреходност – вечното детство, онзи приказен свят, в който всеки се опитва да намери спасение, топлина и гореща милувка, но не намира често пътя към него назад...а звуците се лееха, малката принцеса затихнала се усмихваше през две преливащи от жива вода езерца...Музика, луна и небе се изляха право в косите и...
Принцесата:
…зелените езерца промениха цвета си и приеха дълбоката синева на живата вода...косите натежали до нетърпимост от нежността, се разпиляха и скриха омайния смут на туптящото в ритъма сърце, в което звуците избухваха, събудени от нереалността...замаяна, тя се понесе по спиралата към Висините - при звездите, където луната загадъчно и опасно се усмихваше...поспря за миг, погледна в далечината и се разтвори в нощта...а там пианистът, обвит в светлина, превръщаше звуци в тишина...от всяко докосване по клавишите се раждаше звезда...сън ли бе това...или реалността на виртуалността...?
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
sara
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:Позитивното накратко... - 2007/10/08 17:06
Много красива приказка.чува се музика.Четох я три пъти и ми ставаше все-по добре.Замислих се дали не можем да намерим пътя към приказния свят или сме забравили,че изобщо съществува?Странно е,че разсъждаваме за какво ли не,а сме забравили красотата на приказките.но истината е в тях.време е да се сетим наистина,че има път назад към приказното царство на детството,а въоръжени с позитивно мислене и вяра ще успеем.Може би така ще станем по-истински също като децата за които Бог казва че само на тях принадлежи Царството небесно,те се радват на всичко и обичат без условия.Не се ли приближим към този образ, всички разсъждения за позитивно мислене ще са само напразно философстване.
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Ая
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:Позитивното накратко... - 2007/10/09 11:13
И аз чувам музиката! Хареса ми това за пътя.Права си Сара май само философстваме напразно колко сме позитивни.Толкова силно се вписваме в това че забравяме да преживяваме нещата наистина.Не забелязваме красотата,не чуваме музиката,постоянно четем и говорим как трябва да търсим себе си а пропускаме, че трябва и да бъдем такива, да живеем в настоящето.В Тетрадката по Кехоу се разказва за филтрите, така е обикновено живеем така както си мислим че трябва, а не както искаме.Наистина трябва да започнем да се оглеждаме около себе си и да усещаме красотата, да се опитаме да я пуснем в себе си и да бъдем по истински.Докато само си говорим как трябва да го направим, нищо няма да последва.
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Hristo
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:Позитивното накратко... - 2007/10/09 12:44
...понесена от съня на реалността малката принцеса танцуваше със звездите,нежния полъх на вятъра притихна в косите й, музиката я обгръщаше и изпълваше Вселената с ново звучене. Сазряла пътя назад, погледна в далечината за светлините на приказното царство...понесе се върху звуците към него, замря във омайно очакване на сигурноста и топлината накрая на пътя към себе си...Пръстите нежно шептяха върху клавишите,освобождавайки поредната звезда, музика...тишина и безметежнос...
В този сайт някъде имаше обява за приказка без край. Тая идея много ми хареса дано пианиста няма нищо против че го продължавам.
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
daniel
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:Позитивното накратко... - 2007/10/09 14:46
...отново притихнала, спряла пред вратите на царството погледна с носталгия към звездите, луната й отвърна загадъчно с усмивка.Нежните звуци продължаваха да я примамват към забравеното познато.Там навътре в себе си откри пещерата на истината, пълна с измислени холограми.Живата вода потече от преливащите езерца и се смеси с музиката която освобождаваше сърцето й. Пречистена и лека, се отправи отново към пъстрото полуразголено множество където пианиста продължаваше да освобождава звезди, едва поемайки си дъх...
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
ivo
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:Позитивното накратко... - 2007/10/11 20:19
... отново до пианото вече само влюбено без рутинно прилично, следящото за благоприличието си в отсрещните погледи, малката принцеса, със залети от руси вълни рамена се доближи до клавишите, където пианист, небе и луна се бяха слели в омайна музика от звезди...приказното царство изпълни пространството с примамливи образи...всичко стана едно, всичко беше едно, всичко затанцува в ритъма и хармонията на сърцето и звуците избухнаха неудържимо във въздуха...продължаваха да се леят, а малката принцеса затихнала се усмихваше през две преливащи от жива вода езерца...Музика и небе се изляха отново право в косите й... а луната отгоре не преставаше да се усмихва тайнствена и примамваща, нежна и ... опасна, почти като измислена...
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
|
Форум 
