Desislava
Потребител
Оценка: 7
|
КАК ДА ОТКРИЯ СЕБЕ СИ И КЪДЕ Е МОЕТО МЯСТО - 2008/01/02 10:21
Казвам се Десислава Савова и съм на 34г.Ще ви разкажа доколкото е възможно с думи да опиша болката и страданието на които бях и се подложих сама в продължение на 30г.не само себе си, но и семейството ми!
Моята зла участ ме спохожда на три годишната ми възраст в яслите. До ден днешен не е изяснена причината за случилото се,поради която нося кръста си цял живот! Случаят ми беше отчетен, като човешка грешка.... През 1976г. в разстояние на няколко месеца загубвам косата си и окосмяването на цялото си тяло напълно,опадат миглите и веждите ми. Диагнозата ми е тотална алопеция. От тук нататък за мен нещата и процесът стават необратими и неизлечими. Лекарите стигат до окончателното си заключение, че състоянието в което се намирам и до ден днешен е причинено от страхова невроза, стрес пред който те се оказват напълно безсилни и безпомощни! Животът на цялото ми семейство се преобръща на 180 градуса. Родителите ми не жалещи сили и средства не се предават и досега не губят вярата и надеждата, че един ден ще имам това, което незнайно защо загубих в ранното си детство! Минахме през земният ад с години. Станах опитно зайче за да намерим лек. Така болниците станаха моята детска площадка, а лекарите мойте приятели, но без никакви видими резултати и подобрение.Останахме само с извиненията и съжаленията за несгодата от алопецията. Но това се оказа само капката в морето, тепърва предстоеше урагана от кошмари през, който трябваше да се изправя и да изживея. Дойде времето да започна училище. Все още неподозиращото ми нищо детско съзнание се сблъска със суровата и горчива реалност. Аз бях различна и се откроявах от другите деца, носех забратка и видимо си личеше че нямам мигли и вежди... Налагаше се да се доказвам и да се боря с всякакви средства за да покажа независимо от това, че нямам коса, аз съм като всички други деца,способна,можеща и кадърна,но това не ми помогна по никакъв начин... Станах постоянен обект на подигравки, обиди, унижения, ненавист,агресия и озлобление. Децата се оказаха най-големите и безпощадни съдници. Факт, който не се изразяваше само в тях,но и в родители и някой учители. Никой не ме разбираше и подкрепи в непосилната борба която водех дори със себе си. Едно малко и безащитно създание,което имаше само родителите си като свой защитник и потдръжник! Родителите ми намериха алтернативен начин и подход и ме ориентираха към спорта. Станах надеждна и обещаваща с огромен потенциал спортистка в леката атлетика,влагах цялата си воля,сила, енергия и най-вече агресията която трупах в себе си за да отстоявам и оцелея психически. Кандидатствах в спортно училище,но и там ме отхвърлиха категорично. Няма спортисти с плешиви глави.Оказа се,че ще съм срам за спорта с проблема си. Защо да се хабят излишни средства и да възлагат надежди за заложбите ми без перспектива за тях? По този нелеп начин и отношение пропуснах големия си шанс и възможност в живота за призванието си. Исках да осъществя една мечта, която загасна още в зародиша си! В гимназията се повториха обстоятелствата. В нея също не успях да избегна и променя ученическата си неволя и тормоз, отново бях атракцията на междучасията и подигравките! Борех се с всички сили за да завърша образованието си. Затворих се в собствената си черупка търпях, мълчах, посрещах ударите на съдбата си и преглъщах всичката излята помия по мой адрес. с нетърпение очаквах завършването си за да загърбя проблемите си! Желаех да запиша и висше образование,но страхът и изплувалите спомени от преживяното в училище ме спря и решителноста ми се изпари и се отказах, за което сега искренно съжалявам...! Живееща с поредната си самозаблуда, че възрастните биха проявили по-голямо разбиране и биха се отнесли с мен по по различен начин отново се провалих. Градската джунгла се оказа още по-безмилостна,ужасяваща,жестока и безкомпромисна за отстояване и оцеляване за хора като мен! Късметът ми изневери и така неволите ми започнаха отново по моя вина, защото се предадох този път и психически. От този момент нататък станах никоя, незначителенподтиснат и неуравновесен човек. Промених се до неузнаваемост. Разбираики, че един от важните фактори за да те вземат и да си намериш свястна добра работа е цялостната визия за да те приемат в обществото и след това ти оценяват способностите. Започнах да търся начин и се интересувах, как да променя външноста си,която не можех да приема и харесам. Факта,че нямах нужното образование, носех перука, защото нямах коса се оказа непосилен товар,който много ми тежеше но не можех да го сваля и изхвърля от себе си! Почнах да работя навсякъде,където ме приемеха независимо,че не ми харесваше и не ме удовлетворяваше по никакъв начин. Преливах от пусто в празно. Уволняваха ме и обиждаха безкомпромисно, щом разкриеха недостатъкът ми, независимо че давах най-доброто и качественото от себе си. Борбата стана брутална и неуписуема за възприемане. Стана все по трудно и болно да общувам с хората. Надеждата и вярата за добрите,разумни и разбиращи хора, която таях в сърцето си се оказа един фарс,една огромна лицемерна и лъжовна измислена илюзия! Вратите на които почуках и търсех възможности ми се затръшваха безцеремонно в лицето.Не се отказвах опитвах отново и отново, но удрях все на същия камък. От ден на ден нещата се влошаваха, а аз не им обърнах нужното внимание и положението стана неконтролируемо от моя страна, а шансът за нещо по-добро нищожен! След силен шок, отчаяние, самосъжаление и дълбока депресия развих Хашимото/автоимунно заболяване,което води до недостатъчна функция на щитовидната жлеза всичко на нервна почва/ здравето ми се влоши сериозно. Затворих се в къщи и се изолирах създадох си собствения затвор, за да се чувствам сигурна и защитена, че в него никой и нищо не може да ми навреди. Всичко загуби смисъл за мен. Загубих интерес към живота. Изпадах в изблици на ярост и гняв. Бях обвзета от чувството за вина,срам и безсилие на безпомощност. Настроението ми се менеше постоянно. Всичко в мен беше празно и опустяло. Искаше ми се да не се бях раждала на този свят, исках да умра за да сложа края на всичко случващо се. Неистово се молех да изчезна и да се залича бях никому ненужна и никои не знаеше за съществуването ми вече! Станах кукла без душа! НО ненадеино и неочаквано попаднах на рекламата на Нова телевизия за шоуто Пълна промяна и Гала, която каза че няма невъзможни мечти. Хванах се на тези думи като удавник за сламка! Видях своя шанс и възможност да участвам в предаването. Обмислях и премислях, как да стигна убедително до тях и излях болната си душа в писмото, което изпратих. Нещо в мен се събуди и съзря лъч светлина. Мислите ми бяха денонощно насочени на там. Толкова много исках и се молех да ме вземат и накрая успях! Аз бях една от първите участнички които бяха избрани в Пълна промяна минах всички кастинги успешно без да проявя грам съмнение, че точния момент и мястото ми бяха там. Така се запознах с психотерапевката Мадлен Алгафари, която стана и бе една от първите ми приятелки изкара ме и ми помогна с общите ни усилия от дъното на блатото на повърхноста и ме държи там без да ме пуска и да ми дава възможност нито за миг да се удавя отново показвайки ми и разбирайки собствените грешки който бях направила спрямо себе си.. При нея изживях и надживях своя катарзисен и кризисен период. Мади и пълна промяна станаха моята същност, моята най-съществена и първа крачка към хората, към добротата, приятелите и разбирателството,който бях загубила по пътя си. Така намерих силите и възможноста да научат хората за мен и за проблемите на всички които бяха без коса,начина по който живеехме и се отнасяше към нас общественоста и срамът който изпитвахме без да имаме никаква вина за това. Ефектът нима и минимален се оказа поразителен. Аз промених част от външноста си, но най-съществена и ценна стана душевната промяна. Придобих така необходимото ми самочувствие, увереност, осъзнавайки, че независимо дали имам или нямам коса аз съм човек. Обичах и съм обичана от всичките си приятели, които оцениха и ме приемаха такава истинска с всичките ми достойнства и недостатъци! Сега имам пълно сърце и душа и приятели на които мога да разчитам и да се опра и в тежки и в радостни моменти. Аз летя и съм част от едно неразделно и силно сплотено ято. Знам,че дори и да си счупя и прекърша крилете си няма да ме изоставят сама. Мадлен е моят ангел хранител и моята душевна майка, въпреки че постоянно ми повтаря че съм постигнала всичко сама, знам че е стълбът по които се изкачвам неуморно с неина помощ, за което и благодаря и ще съм и признателна! Чрез нея,пълна промяна и хората в нея излязох от сянката си и се изправих лице в лице с проблемите си! За жалост претърпях отново крах и разбрах че някой неща в живота остават същите, защото повтарях старите си грешки и не се поучих от тях. На първото място, където ме взеха на работа, отново позволих да ме смачкат и да загубя увереноста си. Взеха ме за една длъжност и обучение, а всъщност ме използваха като общ работник и санитарка. Нито минута не съм работила по предложената специалност. Осъзнавайки униженията и обидата на които ме подложиха напуснах. За първи път в живота си взех непоколебимото решение да не позволявам да ме подценяват като личност и да не умаловажават способностите ми! Така придружавайки една приятелка срещнах работодателя си във фондация "Галатея" Ивомир Димчев един добър,умен, невероятен и спокоен човек. Човек който разговаряше с мен като с равен, човек от който можеш да се учиш, човек който е готов да ти помогне с всеотдайноста си и опита си, да ти даде смисъл, цел и хъс за живот, да ти зададе точните въпроси за да осмислиш точните и правилни отговори, да ти даде възможност и да ти възложи отговорност да се чувстваш значим и да вижда твоята уникална личност да ти даде шанс да се докажеш. Получих безценни съвети и книги от него който ме накараха да осмисля и осъзная,какво искам от своя живот занапред, как искам той да протече и да заживея като пълноценен, можещ, знаещ и искащ човек. Сега се чувствам, че аз вярвам и искам да го направя, че мога да го направя и че го правя точно в този момент на откровение! Не мога да намеря точните думи и изрази, как се чувствам, аз летя и сиая от щастие, аз усещам отново своето пробуждане и съм лека като волно перце готова съм да посрещна всяко едно предизвикателство без да го приемам като такова а като възможност да бъда полезна на себе си и на всички хора!
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Jenia Nikolova
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:КАК ДА ОТКРИЯ СЕБЕ СИ И КЪДЕ Е МОЕТО МЯСТО - 2008/01/02 15:45
Здравей Деси!
Добре дошла в нашите редици!
Поздравления за смелостта и искреността, с която си споделила болката си. Вярвам, че твоята история и примера ти ще помогнат и на много други хора да осъзнаят своята уникалност и да придобият смелостта да я отстояват!
Надявам се в най-скоро време да се запознаем.
Успех в новата работа! /знаеш, че това изцяло зависи от теб, нали?  /
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Amaranth
Потребител
Оценка: 2
|
Отговор:КАК ДА ОТКРИЯ СЕБЕ СИ И КЪДЕ Е МОЕТО МЯСТО - 2008/01/02 20:02
Здравей и от мен и Честита Нова Година !!!!
Първо искам да те поздравя за силата и смелостта,която притежаваш,на която също ти се и възхищавам !!!
Това,което си преживяла е повече от ужасно,но важното е че си се събудила от този кошмар.Сега вече гледай смело напред и не позволявай старите грешки и събития да те дърпат отново надолу.Аз вярвам,че в бъдеще още ще ти предстоят срещи с добронамерени хора,защото те съществуват. А след всяко лошо, идват и хубавите неща !!!
Аз мисля,че себе си ще откриеш с времето, когато откриеш (освен ако не си) това,което обичаш да се занимаваш,там където се чувстваш най-комфортно...там ще е и твоето място.
Желая ти много,много,много щастие и любов,да те обсипва занапред !!!!И всичко най,най,най -хубаво да ти се случва от тук нататък,защото ти го заслужаваш !!!
Успех и във всяко начинание,с което се захванеш !!!
С много обич,Пепи
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Гера
Потребител
Оценка: 5
|
Отговор:КАК ДА ОТКРИЯ СЕБЕ СИ И КЪДЕ Е МОЕТО МЯСТО - 2008/01/03 12:24
Ч.Н.Г Деси!
Още когато гледах предаването ми стана много мъчно, че животът е бил толкова жесток и несправедлив към теб. И не само животът, но и хората, които си срещала по пътя си. Представих си какво би било да водиш такъв живот и ми стана много тежко. Надявам се оттук нататък животът ти да се промени изцяло към добро и дано всичко, което ти се случва бъде поне малка компенсация за мъките, които си изпитала.
Желая ти първо здраве, защото за теб сега това е най-важното. Желая ти много щастие и най-вече любов. Вярвай в себе си и не се предавай. Имаш нашата емоционална подкрепа, ако ти потрябва!))
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
vanq
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:КАК ДА ОТКРИЯ СЕБЕ СИ И КЪДЕ Е МОЕТО МЯСТО - 2008/01/03 17:14
Ч.Н.Г. ДЕСИ! Много се радвам,эа тев.Въэхищавам ти се!Аэ имам проблем подобен на твоя.имам алопециа ареата.От месец и половина ми капи косата,нещо ужасно е.И допускам твоите грешки,эатворила съм се в себе си.Много исках да се свържа по някакъв начин с теб,но ми се струваше невъэможно.Зарадвах се като прочетох писмото ти тук!Много ще се радвам да се эапоэнаем.Ти энаеш какво преживявам в момента,да ти капи косата.Ужасно е!ще оставя моя skype адрес и ще сам ти много благодарна ако ме потърсиш!А тои е vanq_elena неэнам какво друго да кажа сега.много съм объркана.ще съм ти много благодарна ако ме потърсиш! чао. С ОБИЧ ВАНЯ
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
l
Потребител
Оценка: 21
|
Отговор:КАК ДА ОТКРИЯ СЕБЕ СИ И КЪДЕ Е МОЕТО МЯСТО - 2008/01/03 19:27
Добре дошла в екипа на Галатея, Деси Много съм щастлива от факта, че скоро ще се запозная с още един човек, който има смелостта да накара нещата да се променят.
Валерия Иванова |
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
n
Потребител
Оценка: 17
|
Отговор:КАК ДА ОТКРИЯ СЕБЕ СИ И КЪДЕ Е МОЕТО МЯСТО - 2008/01/05 03:31
Zdravei, Desi Dobre do6la i ot men, mnogo se radvam,4e ekipa se umnojava i to s takiva pozitivni i vqrva6ti xora!!!
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
mihail
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:КАК ДА ОТКРИЯ СЕБЕ СИ И КЪДЕ Е МОЕТО МЯСТО - 2008/01/11 21:15
здрасти Деси
много се радвам за тебе щото аз съм с заболяване детска церибрална пареза и аз стоя цял ден в къщи на компютъра, правя необходимите упражнения и чета книги и аз съм изпадъл в депресии един път ходихме в бързо помощ щото ме заболя корема адски много от нищо просто и аз незнам може бе от нерви или от внуушения. От каде да се здобия със тези книги които си чела от фондацията ГАЛАТЕЯ - Ивомир Димков
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
mihail
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:КАК ДА ОТКРИЯ СЕБЕ СИ И КЪДЕ Е МОЕТО МЯСТО - 2008/01/11 21:16
здрасти Деси
много се радвам за тебе щото аз съм с заболяване детска церибрална пареза и аз стоя цял ден в къщи на компютъра, правя необходимите упражнения и чета книги и аз съм изпадъл в депресии един път ходихме в бързо помощ щото ме заболя корема адски много от нищо просто и аз незнам може бе от нерви или от внуушения. От каде да се здобия със тези книги които си чела от фондацията ГАЛАТЕЯ - Ивомир Димков
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
liubka
Потребител
Оценка: 2
|
Отговор:КАК ДА ОТКРИЯ СЕБЕ СИ И КЪДЕ Е МОЕТО МЯСТО - 2008/01/12 15:11
Здравей Деси!
Пише ти една жена на 41.Твоята история удивително много прилича на моята.И аз като теб на три годишна възраст останах без коса след силен стрес.И аз развих Хашимото, и аз дълги години се борих и обвинявах себе си,за това че съм различна.Минах през същия ад като теб.Но трудностите винаги ме предизвикваха.Бяха мотивация да докажа на всички,че външния образ не винаги е критерий за ценност.Че понякога красотата отвътре и по -ценна. Бях убедена ,че не съм по-лоша от всички,които бяха привилегировани да имат равен старт.И това ме мобилизираше.Дърги години се сравнявах,съревновавах,доказвах и ....успях.Сега гледайки назад виждам болката,но вече не като част от мен.Простих на всички,които ми се подиграваха,мачкаха,унижаваха.И осъзнах ,че съм прекрасна такава,каквато съм.Както и ти!Както всеки от нас..Дълго търсих себе си.Четях и търсех истината,докато не я намерих в себе си.Трябва да ти кажа,че сега вече никой не може да каже ,че съм болна от нещо.Аз самата не живея с това съзнание.Имам семейство и две деца,които също уча да следват мечтите си и да не се огъват.Че ценностите ни са тези,които ни правят хора.Вярвам ,че и ти ще се справиш.Искрено се радвам на смелостта ти . Не мисли за себе си като за човек с дефект,защото ние нямаме такъв. Приех факта ,вдигнах глава,погледнах се и ....просто се обикнах.Не се свивай никога пред погледа на някой,както аз дълго го правех.Докато един ден един човек ми каза...."Толкова сте красива,защо винаги навеждате очи Аз не му повярвах. Но се замислих и скоро осъзнах истината.Хората ме приемаха такава ,каквато аз се представях.Вярвам в теб ,мила Деси,вярвам че можеш всичко,каквото пожелаеш и вярвам същото за себе си
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
|
Форум 
