katya
Потребител
Оценка: 67
|
Най-важното е да оцелеем?!Но защо ли... - 2007/04/16 22:23
Защо ли ни е да мислим позитивно? Да се самооусъвършенстваме и да се стремим към някаква промяна? Животът ни е банален, лишен от смисъл, но какво от това, защо трябва да се напрягаме и създаваме излишни грижи? Просто ще прочетем - тук, там, написаното от този, онзи, ще си допием бирата и ще легнем уморени, пък утре отново същото! Ще роптаем срещу времето - пак се развали, срещу градския транспорт - пак задръстване, срещу шефа - пак закъснях, пък тоя за какъв се мисли и т.н. до вечерта, когато пак ще се разходим из мрежата, ще видим това, онова, и ще си легнем уморени...Познато нали? И не ни харесва, ама го правим - всеки ден! Защото така е по-лесно! И защо ли пък да се променяме и да търсим начина да бъдем по-щастливи? Ние така сме свикнали с обикновения живот на оцеляването, че какво ли ще го правим това щастие дето все ни го обещават? Ами само по една, единствена причина - за да усетим, че сме живи! За да отговорим на собствената си претенция за уникалност - човекът нали уж бил венецът на творението! На мен лично, ще ми хареса, ако всичко това се промени! Затова и пиша, дано се намери още някой луд, дето му пука за нещо повече от оцеляването! А пък форумът на този сайт не хапе - пробвах лично!
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Hristo
Потребител
Оценка: 0
|
Отг: Най-важното е да оцелеем?!Но защо ли... - 2007/04/16 22:45
Пиши ме за втория луд! Лошото е че не мога да променя света дори и себе си немога. Ама другите и това не си признават. И едва ли ще вземат отношение, изобщо не се сещат че може да се регистрират като пчеличката Мая или Батман например и да си кажат какво мислят. Щото другаде май също няма да го направят. А пък моето мнение е че животът при всички случаи е нещо много повече от оцеляване иначе няма смисъл. Не го признтаваме ама живеем само за това - очакването за това дето е в повече. Но няма да си го признаем или да решим да го променим. Точно затова и няма да пишат останалите, ама ти не се отчайвай, те мислят като теб пък дано някога все пак намерят смелост и решат да променят живота си. Ей хора, подкрепете девойката - нека позитивното победи!
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Ая
Потребител
Оценка: 0
|
Отг: Най-важното е да оцелеем?!Но защо ли... - 2007/04/16 22:59
Бях влязла като гост, но не мога да издържа на предизвикателството, защото света го правим всички! Я ме пишете и мене като третия луд! Много ми харесва. Не искам така да пропилея живота си. Искам да пребивавам в пласта над оцеляването - възможно ли е?
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
katya
Потребител
Оценка: 67
|
Отг: Най-важното е да оцелеем?!Но защо ли... - 2007/04/17 05:50
А не сме ли ние тези, които определят кое е възможно?
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Mariyana Hristova
Потребител
Оценка: 4
|
Отг: Най-важното е да оцелеем?!Но защо ли... - 2007/04/19 15:37
Pishete i men za sledvashtiqt lud!Ne iskam da ozelqvam,iskam da JIVEQ-palnozenno i stremitelno! Az sam tazi ot koqto zavisi badeshteto mi!Samo trqbva da osaznaesh,che ti si gospodar na jivota si.Prozesa pri men beshe dostaaaa dalag,no nikoga ne e kasno nali? 
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
katya
Потребител
Оценка: 67
|
Отг: Най-важното е да оцелеем?!Но защо ли... - 2007/04/19 23:53
Страхотно! Това ми хареса! Естествено, че никога не е късно за промяна, важното е да успееш да чуеш, видиш и повярваш! Толкова съм щастлива, че вече се заформи групичка от луди! То пък кой ли определя нещата? Ако да си нормален означава да сервилничиш пред шефа 8 часа, да търпиш вечната простотия край себе си с усмивка, само и само да не загубиш нещо, дето реално го нямаш, но не го осъзнаваш, да вършиш обикновените неща и да си легнеш уморен от всичко това, за да го подновиш отново на следващия ден, само защото нямаш сили за съпротива - ееееееееееее, много моля, ама аз предпочитам да съм от другата страна! И се радвам, че намерих себеподобни, които не се страхуват да пишат, защото се опитват да бъдат себе си! Ако станем повече - ОБЕЩАВАМ - ще направя клуб на несъгласните с профанното и фалшивото, или нещо подобно! Така, че всеки, който се чувства ЛУД в споменатия вече смисъл - нека пише! Пък после ще стане ясно, кои всъщност са лудите /то май е ясно още сега, ама нека пробваме колко ще посмеят.../! На всички останали, които могат да си позволят само да четат, успех в оцеляването! То пък много ще им свърши работа...
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Филчо Желязков
Потребител
Оценка: 0
|
Отг: Най-важното е да оцелеем?!Но защо ли... - 2007/04/28 19:32
Здравейте приятели, направете сега още едно място и за мен, защото да си призная не съм по нормален от вас. Но не бързайте да се отпускате по местата си, сигурен съм че ще има и други които ще се присъединят. Така че бъдете готови да разширим кръга. Всеки сам избира какъв смисъл да придаде на живота си, аз лично до сега отцелявах, бях машина, но от това не изпитах никакво щастие. Дълбоко вътре в мене се таеше моето истинско аз, и ето че сега когато малко по малко променям себе си и го освобождавам, усещам наистина че съм жив, а не вечен. Щастлив съм че изживявам съзнателно всеки миг. Радвам се, аз съм това което искам да бъда.
ПОЗДРАВЯВАМ ВИ
С УСМИВКА
ПРИЯТЕЛИ
Дон Наки това е лично към теб:
Когато човек успее да види реалния си образ и пред себе си признае че има нужда от промяна към плюс, на това аз му викам ПЪРВА КРАЧКА останалото е въпрос на постоянство и деиствия. Ти си направил тази първа крачка, а сега, продължи напред. УСПЕХ
АЗ се казвам Филчо Митев Желязков и ми е приятно да се запознаем, със теб и всички останали. Регистриран съм като Незнайко70 но не от страх да се разкрия или друго, а просто защото човек винаги може да научи нещо ново, а и така детето в мене продължава да живее.
Още веднъж поздрави на всички, и до нови срещи приятели 
пише ви Незнайко70 от градът на цветята
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Hristo
Потребител
Оценка: 0
|
Отг: Най-важното е да оцелеем?!Но защо ли... - 2007/04/29 18:59
Благодаря ти Незнайко! От както влизам в този сайт започнах да се замислям за много неща. Разбрах че никога не е късно да се промениш важното е да започнеш. Опитвам се да бъда позитивен и усмихнат съветите които получавам във форума много ми помагат защото са представени не като наставление а като провокация. А това ми харесва. Преди си мислех че зная всичко а другите не ме разбират. Сега съм наясно че проблемът си е в мен самия. Мразя да оцелявам затова съм решил да вървя напред и дано успея да намеря себе си, както съветва Катя. Незнайко, твоето потвърждение на това че съм направил успешно първата крачка много ми помага. Друго си е човек като получи насърчение. Усмивки за всички луди!
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
katya
Потребител
Оценка: 67
|
Отг: Най-важното е да оцелеем?!Но защо ли... - 2007/04/29 19:16
Радосттна съм от факта, че се включиха доста хора, на които им пука за собствения им живот! Дори се получи някаква взаимност, а това е чудесно. Тя, първата крачка, наистина е най-трудна. Но когато я направиш, спиране няма, защото пътят наистина отвежда само на едно място – при теб самия! Като стигнеш – получаваш всичко, защото то вече ще зависи от теб! Само че е трудно да се върви по пътя самотно! Добре е когато има около теб единомишленици. Каквото и да напиша ще бъде слабо, затова ще си послужа с едно стихотворение на Ивомир. За всички, на които им пука, с много любов!
Раждаме се и умираме сами.
Но сами ли тръгваме?
Живеем – не сами,
проклинаме срещу това
да сме сами.
Обичаме сами да сме сами.
И губим единствено сами.
Печелим, умирайки,
но винаги сами.
Дали отново ще се раждаме,
живеем и общуваме,
или проклинаме,
обичаме
и губим,
щом ще печелим,
умирайки
сами…
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Ивомир Димчев
Модератор
Оценка: 11
|
Отг: Най-важното е да оцелеем?!Но защо ли... - 2007/05/02 16:20
Какво са облаците, ако не извинение за Небето?
Какво е дъждът, ако не сълзи към Земята?
Какво е живота, ако не бягство от Смъртта?....
Болката ражда живот.....
Ликувай Лукави-
битката спечели-
сред многото жени, които ме обичат
не съществува тази, седнала до мен...
От много имена, с които ме наричат,
го няма туй, с което съм роден...
И в тази безнадежност, седнал на дъга
осмислям себе си и своята война,
която ти спечели - докоснал ме с ръка-
жената на живота ми превърна във Луна..
Предавам се - и твоите ръце горят,
душата ми гори сред твойте длани
загубих битката и сам ще се изпепеля
превръщайки душата си в кървяща рана.
Ликувай Лукави-
ти вече ме отне
от любовта в живота
от бягството в смъртта
от сълзите в земята
от красотата на нощта...
Какво е дъгата, ако не прикритие на Небето?
Какво са звездите, ако не път към Надеждата?
Какво е живота, ако я няма Смъртта?...
Мълчанието ражда тишина...
Бях изпълнен с надежда. Защото имах цел. Не каква да е цел. А онази, за която винаги бях говорил – лудата, зашеметяваща, грандиозна цел. От която ти спира дъха. Която си убеден, че ще следваш, докато можеш... Докато те има... Моята цел е щастието. Щастието на българите. Уморих се от намръщените хора по улиците, от грубото отношение в магазините, от вулгарното израстване на младите, неуважението към работещите и пенсионерите... Исках да виждам по улиците усмихнати хора. Спокойни и весели. Доволни. Когато помагах на някого аз се чувствах наистина щастлив. Затова моята цел е да дарявам щастие.
Живеем в прекрасна страна. С прекрасни и умни хора. Защо тогава нищо не ни радва? Отговора ми е – щастието зависи от целите, които си поставяме.
Бях тръгнал вече по една пътека. Знаех, че пътеките са различни. Някои трудни и стръмни, но бързи. Други бавни и дълги, но лесни за изкачване. Знаех, че ще стигна върха. И това, което правех беше просто да се наслаждавам на удоволствието от изкачването. Но за да стане ясно ще мина направо на целта и стъпките, по които смятах да я постигна:
Първа стъпка - исках да издам книгата „Подсъзнанието може всичко”. Не просто да я издам – да я направя популярна. Да я предоставя на тези, които искат да си помогнат и да бъдат щастливи
Като втора стъпка исках да разпространя книгата в училищата и детските градини. Тези, които сега растат да променят своите нагласи и убеждения, за да изживеят живота си по начин, различен от този, който аз съм живял. Не исках това, което ми се беше случило на мен да им случи на тях...
Трета стъпка – да се направят семинари по методиката на Джон Кехоу, на които да се разтълкуват неясните и неразбрани от хората моменти от книгата. Естествено за да става това по-лесно трябваше да се направи и тетрадка за упражнения, в която да могат да пишат, да „материализират” своите желания, макар и само на лист в началото. Когато разберат, че светът около тях може да бъде сътворен от тях така, както желаят, те сами ще довършат започнатото.
Четвърта стъпка – център за позитивно мислене. (Ей сега вече ще ме обявят за луд. Те не знаят, че това за мен е комплимент, така че вие не им го казвайте, моля!) Та в този център всеки, който иска да промени живота си, да има възможност да научи основните методи, както и начините за постигането на своите желания. Там ще има специалисти, психолози, зали за лекции и семинари, киносалони, прожектиращи филми за позитивното и т.н., въобще места за духовно и физическо здраве.
Последна стъпка – град за позитивно мислещи. Хе-хе! Е, те тоя откачи! Да, ама не. Знаете ли защо? Защото се оказа, че в тази си част не съм бил само аз лудия. Името на града ми го даде човек, който отдавна е имал подобна идея. Надявам се да не се сърди за това, че приех и харесах това име и го споменавам тук. На този човек аз искрено благодаря! Какво? А-а, името на града ли?Ето го:
Танград
Ивомир Димчев - онлайн консултант |
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
|
Форум 