ALABALA
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:Секта или не - вижте сами - 2008/04/23 16:27
Нека ви покажа нещо.
![]()
списание „Всичко за жената”, брой 183 от 10 април 2008
Как Ива и Доника от IX б повярваха в себе си
Проектът "Не на страха и агресията в училище" е част от националната кампания "Аз вярвам" на фондация "Галатея". Студенти по психология се срещат с ученици от горните класове и разговарят с тях за страховете, мечтите и самооценката им. Каква полза има проектът за тийнейджърите разказват Ива Георгиева и Доника Цветанова от IX б на 8 СОУ в София.
Научиха ни да се борим с думи, а не с удари
Когато психоложките дойдоха за пръв път в класа ни беше малко странно, защото всички се притеснявахме да говорим открито за чувствата и страховете си. Но с времето те успяха да ни предразположат. Винаги, когато имаме час с тях, издърпваме чиновете настрани и подреждаме столовете в кръг. Това е страхотно, защото така се чувстваме равни с тях. Освен това те са почти на нашата възраст, така че ни е приятно да си говорим. Първо обсъждахме страховете си, след това причините поради които най-често се караме. Психоложките ни научиха да се борим с думи, а не с удари, да говорим открито за проблемите и когато има конфликт да се опитваме първо да го изясним. Защото всеки човек си има своя гледна точка и ако не споделиш своята, другите няма как да разберат какво мислиш. С времето започнахме да говорим с психоложките много свободно за всичко. Не че не споделяме с родителите си. Но родителите са си родители, има неща, за които просто не можеш да говориш с тях. Ако харесваш някое момче и не знаеш какво да правиш, много ясно, че няма да отидеш да искаш съвет от вашите. Една приятелка много по-добре ще те разбере. С психоложките също говорим лесно за такива неща, защото те хем са почти на нашата възраст и не се притесняваме от тях, хем са малко по-големи и имат по-богат опит. Освен това те никога не ни съдят и не ни се карат. Не се държат с нас сякаш те знаят повече и искат да ни поучават. Ако правим нещо, което не е съвсем редно, те просто ни съветват да се размислим защо го правим и ни питат дали не можем да минем и без него.
Не ни казват, че е лошо и някой ден ще разберем защо, както обичат да повтарят родителите ни. Просто ни насърчават сами да се замислим дали е положително или отрицателно, и сами да преценим как да постъпим. Така ние се чувстваме по-отговорни, когато взимаме решението, а и не изпитваме желание да правим напук на някого, който просто ни е забранил нещо.
Да си различен, не е недостатък
С тях говорим и за това, че когато човек си има лични проблеми не бива да ги изкарва на другите. Както и че ако някой все е дръпнат и се кара с околните, не означава, че е лош човек, а може би че си има проблеми и се нуждае от приятелска подкрепа.
Научиха ни и да си замълчаваме, когато е необходимо. Особено, когато сме ядосани, да стискаме устни и да изчакаме да ни мине гневът, за да не направим или да не кажем нещо, за което после ще съжаляваме. Това е много важно, защото често хората се карат за глупости и когато са ядосани започват да си викат и се обиждат още повече. А това е безсмислено.
Благодарение на тези разговори много от нас повярваха в себе си. Всеки малко или много се чувства неуверен, особено ако е различен от другите. Но говорейки с психоложките, осъзнахме, че да си различен не е никак лошо. Особено ако масово другите се интересуват само от материални неща, вълнуват се единствено с какво са облечени и как изглеждат, и се забавляват само, ако се напият. В този случай да си различен е положително.
Всички тийнейджъри имат комплекси
Дори и тези дето се правят на най-готини. Всъщност може би именно те имат най-много комплекси и просто си ги избиват чрез агресивно поведение. Повечето момичета мислят, че са дебели, дори и тези, които са кльощави. Почти всички не си харесват косата или лицето. Момчетата също имат комплекси за външния вид. Общо взето никой не се притеснява много дали е умен, дали добре се представя в училище или има добър характер. Комплексите на тийнейджърите са свързани предимно с външния вид. Заради това имахме специални разговори с психоложките за личната самооценка. За качествата, които ценим в себе си и които другите харесват в нас. Правехме специално упражнение. Всеки излиза на дъската и от написаните там различни положителни качества си избира три. Всеки от класа също изброява по три за този на дъската. После отговорите се сравняват и е интересно да видиш какво мислят другите за теб и дали това съвпада с твоята самооценка.
Много интересно е и упражнението, при което се подреждаме в два кръга. Единия се покланя на другия и казва: "Прекланям се пред твоето съвършенство". След това е ред на другия. Накрая следва още един поклон и казваме: "Прекланям се пред моето съвършенство". Хубаво е, защото така се сближаваме, а и се чувстваме специални.
Друга упражнение, което правехме е, да се подредим в кръг и един от нас да тръгне по кръга и да казва на всеки един: "Аз мога". Това те кара да повярваш в себе си и в собствените си възможности.
За съжаление в часовете с психоложките, не винаги присъства целият клас. Някои ги е срам, други се правят на интересни и казват, че това са глупости. Но всъщност просто ги е страх да разкрият страховете и чувствата си. Особено момчетата. Те винаги се правят на по-непукисти, но всъщност може би дори са по-чувствителни. Всички, които отказват да участват в тези часове, всъщност грешат, защото не осъзнават, че това да се научат да общуват с другите, ще им помогне в живота.
текст Белослава Чолакова
снимка Агнес Асенова
|
Форум 
