katya
Потребител
Оценка: 67
|
Искам, но не става...защо? - 2007/09/20 18:51
Ехоооооооооо, къде изчезнахте пак? Няма да можете да избягате...от позитивното...от себе си...! Така, че пишете, обсъждайте, в диалога се крие истината! Позволявам си да започна нова тема – Искам, но не става...защо? След като вече сме се запознали с достатъчно тънкости от системата, публикувани в този сайт, защо все още този въпрос е валиден? Така ли е? Ако, да – какво е това, което пречи, трябва да има причина! Коя е тя? Нека поразсъждаваме. Ще сложа началото със собственото си мнение.
Искам, спазвам всички предписания, а все не става – познато нали? Аз отдавна съм си отговорила на този казус!
Отговорът е простичък, както разбира се всичко в живота ни. Ами, може би не искам правилното нещо! Минавало ли ви е през ума, че сте си поставили цел, която не е добра за вас. Но запленени и прилепени към това, което желаем да постигнем на всяка цена, изобщо не си даваме сметка, че точно това, което желаем може би не е най-доброто за нас. И тогава собственото ни подсъзнание, което е „моят най-добър партньор” влиза в действие и прави осъществяването на желанието ни невъзможно, поради вътрешното ни противоречие, което ние дори не съзнаваме! Бихме могли да отгатнем подобна ситуация, ако се вслушаме в интуицията си – може би се чувстваме неудовлетворени и дисконфортно, може би изпитваме страх и безпокойство, може би не сме радостни и щастливи – ако това е така – всичко е ясно – ние ужасно много искаме, само че това, което искаме не е добро за нас!
Ще ви разкажа една приказка, за мравката и обелиска. Тръгнала една мравка да изкачва един обелиск, вървяла, вървяла, наближил краят на живота й, а тя до никъде – предала щафетата на сина си, той продължил – пак до никъде, предал на сина си и така дълго време всички те умирали с ясното съзнание, че светът е необятен и необозрим /обелискът/. В страни от него, обаче стоял един човек и се любувал на красотата на паметника, видял и малката, нищожна мравка, която се изкачвала по него и му станало жал за нея – тя никога нямало да може да стигне върха и да го обозре, за да види колко е нищожен и той самият!!! Сещате ли се – и ние, като нищожните мравчици се мъчим да изкачваме обелиска, без да има надежда да го видим в перспектива! И което е най-отчайващо, мислим си, че ако стигнем до края, ще видим какво ли не – а истината е, че ако все пак успеем, ще видим единствено собствената си нищожност! Но дори и това не успяваме да направим. Остава ни само да стигнем в израстването си до там, че ясно да я съзнаем /нищожността/, защото в това единствено се корени нашето величие! Да осъзнава, че е нищожен, съотнесен към всемира е величието на всеки човек. А смелостта да продължиш, въпреки това е самата божественост в нас!
Защо ви разказах това, с една единствена цел – всеки, който е наясно с израза „Едно е да искаш, друго да можеш, а трето и четвърто е да го направиш” – ще постигне успех!!!
ТАКА ЧЕ - НЕКА ПРЕРАЗГЛЕДАМЕ ЦЕЛИТЕ СИ! 
|
Форум 
