Ирина Кирякова
Utente Karma: 5
|
Отговор:страховете - 04/12/2007 13:06
Здравей отново, Фактът, че пишеш тук, за мен, означава, че не си загубила надежда и все още ти се иска да откриеш щастието. Това е хубаво. Казваш, че животът ти е бил низ от разочарования, това не е хубаво, но със сигурност те е направило по-мъдра, защото човек се учи и пораства, чрез грешките си! Има нещо, което ми направи впечатление – „Мисля си,че ще ми трябва много време за да си простя за това ,че съм търпяла 14 години.” Достатъчно години си прекарала, губейки самоуважението си(защото, когато човек търпи нещо унизително, обикновенно смята, че го заслужава - този процес е несъзнателен), да си простиш е крачка към връщането му(на себеуважението), крачка към себеприемането – приемам себе си такава, каквато съм, заедно с грешките, които допускам, заедно с тъмните си страни, защото се обичам! Допускам, че не знаеш как да се обичаш( на това ни учат родителите, показвайки обичта си, когато сме малки), или пък си възприела погрешен модел. Хубавото е, че никога не е късно да излезеш от омагьосания кръг(не се обичам и уважавам→ събирам се с човек, който да не ме уважава→ причинява ми болка, унижава ме, чувствам се нищожество→още повече не се уважавам) – звучи ли ти познато? Това, което си преживяла вече е минало. Сега си способна да извършиш промяна, да изградиш у себе си качествата, които ще ти донесат различна ситуация! Вярвам, че е възможно, защото съм го виждала. Като терапевт съм се сблъсквала със ситуации подобни на твоята и знам, че промяната не е просто хубава мечта, а постижима реалност! Казваш, че си много натоварена и напрегната, вярвам ти, но искам да ти дам един съвет – намери време за себе си, за душата си, за тялото си и им дай любов! Ако имаш тетрадката с упражнения на Кехоу, обърни специално внимание на самооценката!!! Ако решиш, че искаш да поговориш на живо за тези неща, ето ти телефона ми – 0884 19 20 73. Накрая искам да ти подаря едно мое стихотворение, дано те накара да се усмихнеш!
Вяра
Понякога остава само спомен – Отнесен и блуждаещ като сън, Понякога мечта отлита, като лист отронен И ти разбираш – есен е навън!
Тогава болката със сняг завиваш, Оставяш сълзите като снежинки да валят, А после, сякаш, зимен сън заспиваш И чакаш преспите тъга да се стопят!
Така минават дни – студени и сковани, Навън е бяло, а в душата черно, Ледът покрил е всички рани – Останала е само шепа топлина наверно!
Искрице малка не умирай! Ти можеш, трябва да се съхраниш! Поддържай огъня, не спирай, Не се предавай и ще издържиш!
Аз слънце ще създам от теб – Тъй айсберга ще разтопим, Ще пръснем пламъчета вред И зимата ще победим!
И стана чудо – лумна малката искра – Огря с усмивка тъжните очи, С любов напълни празната душа, С лъчи от нежност мрака разруши!
Повярвай в своята искра, Открий я и я запали, Помни, след мрака ражда се зора, Зад всеки облак по една звезда пламти!!!
Ирина Кирякова - онлайн консултант |