Ирина Кирякова
Потребител
Оценка: 5
|
Отговор:Да сдържаме или да показваме емоциите си? - 2007/12/05 17:56
Здравей,
Хубава тема си повдигнала! Много хора изпитват трудности в овладяването и изразяването на емоциите си, а дори и в разбирането им. Понякога даже не сме сигурни какво точно изпитваме и това още повече ни обърква. Всеки от нас е една малка вселена и е трудно да се даде общовалидно предписание как да се справи човек с емоциите си, всичко е много индивидуално и относително. Това, което мога да направя е да нахвърлям някакви посоки, без да претендирам, че ще ти свършат работа, защото не познавам твоята вселена.
Твърдението, че не е хубаво да задържаме и натрупваме в себе си е вярно, но и че не бива да изразим всичко, което чувстваме на момента също е вярно. Способността ни да преценим кога и в каква степен да изразим и кога, и в каква степен да задържим емоциите си се нарича емоционална интелигентност. Както всяко нещо, истината е по средата, в баланса между изразено и задържано(като задържането се отнася към определен момент, а не завинаги). Формата също е от значение – как да изразя, с какви средства(поглед, действие, думи, жестове,...). Тук логично се появяват въпроси – как да преценим, от какво зависи, според какво да подберем средства? Най-правилният отговор е – от(според) ситуацията. Следователно това, което ни е нужно е качествен анализ на ситуацията, което предполага – добро себепознание(ние сме част от ситуацията), добро чувство за реалност(анализ на мястото, времето, заобикалящите ни обстоятелства), добра сензитивност и усетливост(анализ на другия човек или другите хора в ситуацията). Всички тези умения, за съжаление, не ни ги преподават в училище и единственото, на което разчитаме е опита ни, който е много индивидуален и няма как да е всеобхватен. Затова и често допускаме едни и същи грешки – просто не знаем какви други алтернативи има, защото те не са част от нашия опит. Може да сме чели много книги, да са ни харесали най-различни модели за действие, но, когато се наложи да ги приложим да не се получава, именно, защото те не са част от опита ни. Затова и в университета има лекции и упражнения, без упражнения всяко знание остава знание, но не се превръща в умение, а на нас ни е нужно умение, за да се справим.
Връщам се на емоциите, че малко се оклоних, но смятам, че беше важно. Възможността ни да изразим дадена емоция(болка, гняв, срам,...) е свързана, още, с две други наши способности - здравата агресия(изразявам) и подчинението(задържам). Затова и казах, че в основата на нещата стои себепознанието – може да се окаже, че съм много избухлив човек, защото единствения начин да изразявам себе си е, чрез агресия, тъй като изразяването на страх, слабост, болка са ми непривични, блокирани. При това положение аз разполагам само с една форма на изразяване на емоциите си и тя е агресията, логично е това да ми създаде проблеми. Същото важи и за всяка друга емоция, ако се явява единствена или основна – балансът се нарушава. Затова трябва да работим не само върху интелектуалното, но и върху емоционалното си развитие!
Темата е безкрайна, вариантите и комбинациите са хиляди, защото отново подчертавам – всичко варира и търпи промени, когато се отнесе към конкретен човек.
Дано с нещо да съм била от полза! Опознай вселената си, за да я обикнеш!
Ирина Кирякова - онлайн консултант |
Форум 
