Мирена
User
Karma: 1
|
Отговор:Страх - 2008/02/21 16:48
Den написа:
Някъде под носа ни нещо се случва, а ние стойм пасивни и нищо не правим и си мислим, че така ще се оправят нещата, но уви не винаги се получава. Страхуваме се да не останем сами, да не оставим децата си и т.н. Страхът ни води за носа, когато двигател е страхът резултатите са плачевни и се изразяват в чувство на дискомфорт и неразположение на тяло и съзнание. Ами ако ни води любовта така ли бихме стояли безучастно.............
Мое лично мнение е че страха не полезно да се отглежда в мислите и съзнанието ни, камо ли да се търпи НЕ. Щом има такива "гъсеници" помогни им да се превърнат в пеперуди. Защото търпенето на тези т.нар. "гъсеници" може да доведе до куп проблеми от неразбирателство с околните до здравословни промени, защото има пряка връзка между телата ни и това, за което си мислим. Човек се превръща в това за което си мисли.
Изправи се срещу страха извади жилото му......... направи нещо, нечакай, нетърпи, а промени и благословен/а бъди. Нека силата на любовта води твойте дела.
напълно съм съгласна с теб, не трябва да чакаме да започнем да се страхуваме. да, има страхове, които са градивни, които предпазват нашето тяло и ни карат да се грижим повече за нашите близки, но когато страхът приеме сюреалистична форма и се превърне в страх от сами я страх, значи нещата са излезли извън контрол.
аз искам да обърна внимание на нещо друго - причините за страховете. дали страховете ни от нещо не са в следствие на прекомерен стрес или ниска самоооценка, неприятно преживяване или нещо съвсем друго? защо се страхуваме? в цитата се споменават част от причините, но трябва всеки за себе си да помисли за своите страхове и да прецени те от градивните ли с аили от сюреалистичните и да вземе мерки, ако са от вторите, защото гасениците могат да се превърнат в пеперуди, но могат и да изядат вашите листа.
Мирена - онлайн консултант |
Форум 
