Amaranth
User
Karma: 2
|
Отговор:Нещо което искам да споделя с вас - 2008/07/23 12:30
Ето няколко и то мен:
Тук думите са излишни  : http://zazz.bg/play:cad71295
http://zazz.bg/play:34234af0
http://zazz.bg/play:2583bd35
|
|
|
| | The administrator has disabled public write access. |
Oxus(Влади)
User
Karma: 6
|
Отговор:Нещо което искам да споделя с вас - 2008/08/10 18:18
Как чувствата си играли на криеница
(притча)
Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
— Хайде да играем на криеница, а!?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
— Криеница? Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
— Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
— Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.
И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.
ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.
И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка... 
|
|
|
| | The administrator has disabled public write access. |
Amaranth
User
Karma: 2
|
Отговор:Нещо което искам да споделя с вас - 2008/08/25 00:15
Това,което искам да споделя с вас е за една история за "Клоунът,който никога не пада" .
Едно момченце отишло в голям магазин заедно с майка си.Когато минавали пред щанда за играчки,то зърнало клоун,покачен върху топка.Майка му го оставила да си играе там и отишла на друг щанд.
Детето разклатило клоуна,той се залюлял и..пак се върнал в първоначалната си позиция.
Тогава детето бутнало по-силно-все същия резултат.
Учудено,момченцето ударуло с все сила играчката с юмручета.
Клоунът се търкулнал,докоснал земята,а после-малчуганът бил смаян-се и здигнал и застанал прав.(Отдолу на топката имало олово)
Майката дошла и попитало момченцето:
Защо според теб,той все успява да се изправи,дори когато го удряш с все сила ?
Хлапето помислило,а след това отговорило:
-Не знам...Сигурно защото отвътре винаги е изправен !
А вие изправени ли сте отвътре ?Помислете си за тази история,ако някой ден се озовете на земята.Винаги можем да се изправим.И трябва да имаме този дух на клоуна,независимо какво ни поднася живота.Ние винаги можем да продължим напред и пак да сме победители.Само си го представете,независимо в какво състояние се намирате болен,тъжен,отчаян-представете си обратното на това-здрав,щастлив,уверен.И резултати ще дойдат. Защото някои хора остават цял живот на колене,а други просто се изправят.Е вие имате избор,всеки има избор.
|
|
|
| | The administrator has disabled public write access. |
Amaranth
User
Karma: 2
|
Отговор:Нещо което искам да споделя с вас - 2008/08/25 00:17
Ето и още една история за "Двата избора"
Имаш два избора!
Джери беше мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попиташе как е, отговаряше: "По-добре от това не може да бъде!" Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата... и тръгнаха с него... от ресторант в ресторант. Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах:"Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, ти как успяваш?" Джери се усмихна и ми каза:"Всяка сутрин се събуждам и си казвам днес имаш два избора - добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път, като се случи нещо лошо си казвам имаш два избора - да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора - да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна". "Но това не е всеки път така лесно", казах му аз. "Напротив, лесно е", каза Джери - "всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота."
Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там са влезнали няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил. Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори: "По-добре от това не може да бъде! Искаш ли да ми видиш белезите?" Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката. "Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора - да живея или да умра. Реших да живея. "А не те ли беше страх", попитах го? "Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата се уплаших. Прочетох им в очите: "той е мъртъв". Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинаска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен и́ казах "Към куршуми." Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах: "Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв." Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор - да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме, е твоето настроение. И ако поне малко си водиш сметка какво е то, всичко в живота е по-лесно.
П.п. Напред
|
|
|
| | The administrator has disabled public write access. |
Oxus(Влади)
User
Karma: 6
|
Отговор:Нещо което искам да споделя с вас - 2008/09/07 01:16
Ето едни много полезни клипчета от приятелите от MyMind.com
Както знаеме вече ние привличаме това върху което най-много се съсредоточаваме и така дайте да привличаме нещо хубаво поне
Как да привлечем жената на мечтите ни?
Пари, за да помагаме на другите и да създаваме рая на Земята
Мечтаните приятели,семейство
Мечтания мъж
Здраве
И най-важното - ДУХОВНО РАЗВИТИЕ
П.п. Пишете които неможете да си го преведете и ако се съберете достатъчно ще търся време и енергия да ги превеждам
|
|
|
| | The administrator has disabled public write access. |
Amaranth
User
Karma: 2
|
Отговор:Нещо което искам да споделя с вас - 2008/09/23 11:52
Тайната на Щастието
Един търговец изпратил сина си да научи тайната на Щастието при най-мъдрия от мъжете. Младежът вървял четирийсет дни през пустинята, докато най-сетне стигнал до красив замък на върха на една планина. Там живеел мъдрецът, когото той търсел.
Но вместо да срещне един свят човек, героят на нашата история се озовал в някаква зала, в която царяло голямо оживление: непрекъснато влизали и излизали търговци, по ъглите разговаряли много хора, а малък оркестър свирел нежни мелодии. Имало и богата трапеза, отрупана с най-вкусните ястия от областта. Мъдрецът разговарял с всички тези хора и се наложило младежът да чака два часа, докато дойде неговият ред.
Мъдрецът внимателно изслушал целта на неговото посещение, но му казал, че в момента не разполага с време, за да му обясни тайната на щастието. Предложил на младежа да се поразходи из двореца и да се върне при него след два часа.
- Ще те помоля обаче за една услуга - добавил Мъдрецът, подавайки на момчето чаена лъжичка, в която капнал две капки олио. - Докато вървиш, носи тази лъжица и внимавай да не разлееш олиото.
Младежът започнал да се изкачва и да слиза по стълбите в двореца, като не откъсвал очи от лъжичката. След два часа се върнал при Мъдреца.
- И тъй, видя ли персийските килими, които са в трапезарията ми? - попитал Мъдрецът. - Видя ли градината, която отне на Майстора на градинарите цели десет години, докато я направи? Забеляза ли красивите пергаменти в библиотеката ми?
Засрамен, младежът признал, че нищо не е видял. През цялото време внимавал да не разлее капките олио, които Мъдрецът му бил поверил.
- Върни се тогава и се запознай с чудните неща, които са част от моя свят - казал Мъдрецът. - Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.
Вече по-спокоен, младежът взел лъжичката и отново тръгнал да се разхожда из двореца, като този път вниманието му било привлечено от всички произведения на изкуството, които висели по стените и по таваните. Видял градините, близките планини, крехките цветя, оценил изтънчения вкус, с който било подбрано мястото на всяка една от тези творби. Накрая се върнал при Мъдреца и му разказал подробно за всичко, което бил видял.
- Но къде са двете капки олио, които ти бях поверил? - попитал Мъдрецът.
Поглеждайки към лъжичката, младежът забелязал, че ги е разлял.
- Ето това е единственият съвет, който мога да ти дам - казал Мъдрецът на мъдреците. - Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката.
|
|
|
| | The administrator has disabled public write access. |
Oxus(Влади)
User
Karma: 6
|
Отговор:Нещо което искам да споделя с вас - 2008/09/23 15:34
За всички с които мислим еднакво и ще им е приятно да поговорим ето скайпа ми: Vladi_sagittarius . Понеже за мен най-ценното нещо стана да поговоря с човек като мен и да споделим опита, информация. 
|
|
|
| | The administrator has disabled public write access. |
Oxus(Влади)
User
Karma: 6
|
Отговор:Нещо което искам да споделя с вас - 2008/11/11 16:14
Намерих една mp3-ka в която един спокоен мъжки глас те вкарва в медитация по същия метод дето и аз си се вкарвам редовно, само проблема е за не знаещите английски.Аз като си я пуснах първия път не се отпуснах и си дъвках филийки със сладко ,но пак ме хвана и бях почти готов да запся ядейки  Който я иска да ми пише обаче само на скайпа, щото е 61мб и по емайла няма да стане заради ограничението 10мб
|
|
|
| | The administrator has disabled public write access. |
|
Имате възможността да се се срещнете лично с авторката на книгата "Аз бях болна... и се излекувах. Посвещение" Теодора Захариева на Панаира на книгата в Националния дворец на Културата в София тази седмица. На 06.12.2008 (събота) в 12 часа на обяд Теодора ще се срещне с почитателите си и ще раздаде автографи на щанда на книжарница "Нова епоха" (етаж 4, щанд 417).
