katya
Потребител
Оценка: 67
|
Отговор:Как да запълним празнотата - 2007/12/03 23:12
Скъпа Ая, понеже пожела... Та, празнотата... Май ще си остане с нас до края! Може би защото ние и даваме живот! Вероятно и тя е част от нас и имаме нужда от нея. А, всъщност, ако я нямаше как бихме се насладили на пълнотата? Всичко във Вселената е двуполюсно, така че, ако искаме да се опиваме от омаята на пълнотата, трябва да приемем и празнотата! Логично, нали? Познавам много хора, за които празнотата е основополагащо понятие. За мен също. За останалите не зная, но мога да ти кажа как аз се справям с това. Всичко си дойде на мястото, когато я признах и приех. Осъзнавайки нейната неизбежност, аз реших да я приема и заобичам. И оттогава, постигам постоянно много неща, но не забравям никога, защото истински усещам, че тя е там дълбоко в мен. Приемам я като предизвикателство. Ако я нямаше, към какво, всъщност щях да се стремя? Наличието й ме кара постоянно да вървя напред и нагоре, покорявайки върховете с едничката цел да съзря следващият такъв! Разбира се, не съм изгубила и надеждата, че може би някога ще открия начина да я запълня, но се и страхувам от това. Ако вече я няма – към какво ще се стремя? И какво освен рутина, благополучие и тривиалност ще останат след нейната липса? Аз лично не си пожелавам това. Не го пожелавам и на теб. Така, че приеми празнотата в себе си като нещо естествено, като нещо, което те кара да покоряваш върховете, движена от порива на ветровете по пътя! Не я приемай като нещо лошо и негативно, просто я заобичай и приеми. Останалото...никой не знае...ако сме изпълнени с вяра и надежда... и следваме посоката...пък и сме себе си...а сме тук и сега... ами какво по-хубаво от това?
|
