ZDrava
User
Karma: 0
|
страховете - 2007/11/20 08:39
След 14 годишна травмираща връзка се опитвам да повярвам,че света е хубаво място.Достигнала съм до момент в който мисля само негативно.Много ми се иска да мога да продължа напред без сълзи и самосъжаление.Много искам да продължа напреди да намеря смисъл за това.
|
|
|
| | The administrator has disabled public write access. |
n
User
Karma: 17
|
Отговор:страховете - 2007/11/22 00:05
Здравейте, Здравка!
Казвате, че връзката Ви е била травмираща. Предполагам, че в такъв случай, тези години са били тежки за Вас и вероятно до голяма степен са се отразили на Вашата самооценка. Според мен е добре на първо място да се убедите, че се обичате достатъчно, за да си дадете шанс да бъдете отново щастлива и жадна за живот. Едно толкова дълга връзка предполага присъствието,както на добри, така и на лоши моменти в нея, затова едно от основните направления по-които е добре да работите е прошката. Опитайте се да простите на човека, с когото сте били моментите на обида и разочарования и простете на СЕБЕ СИ, че сте си позволявали да се чувствате нещастна. Направете спиък на нещата, които желаете да Ви се случат от тук нататък и ги степенувайте. Незабавно започнете да правите крачки към постигането им и в случай, че не сте чели книгата на Джон Кехоу - "Подсъзнанието може всичко" - задължително я прочетете.
Не спирайте да споделяте с нас и разчитайте на нашата подкрепа! 
|
|
|
| | The administrator has disabled public write access. |
Пламена Узунова
User
Karma: 0
|
Отговор:страховете - 2007/11/27 22:51
Zravei, ZDrava,
veroqtno sam mnogo po-malka ot teb i edva li to4no az trqbva da ti davam akal, no mnogo me razvalnuva tova, koeto si napisala. Ne znam po4ti ni6to za teb, nito kakvo ima6 predvid pod travmira6ta vrazka (psihi4eski ili fizi4eski tormoz), no se vazhi6tavam na tova, 4e po edna ili druga pri4ina, po edin ili drug na4in si namerila sili i si prekratila tova, koeto za teb e bilo ma4enie. Sajalqvam samo za tova, 4e ne si go napravila po-rano.
Az minah prez edna vrazka, koqto v momenta ocenqvam kato nai-golqmata gre6ka v jivota si. Blagodarna sam na ba6ta si v tova otno6enie, 4e saumq da mi "nalee malko zdrav razum v glvata", za da proumeq, 4e gre6a.
Horata kazvat "nikoga nedei da sajalqva6 za ne6to, koeto si napravil, za6toto pri vsi4ki polojenie to te e nau4ilo na ne6to", no az ne moga da spra da sajalqvam i ne moga da si prostq. no ne smqtam i 4e trqbva, za6toto tova mi pomaga da ne zabravq i vinagi da sam na 6trek, dali otnovo ne gre6a, dali tova, koeto pravq v momenta e nai-dobroto za men. nqkoi biha kazali, 4e se samoizma4vam i t.n., no az ne smqtam taka. 4ovek trqbva da saumee da izvle4e poukata za sebe si, pak ako moje da go napravi kato si prosti, o6te po-dobre. az vse o6te ne moga.
V izvesten smisal na momenti jiveq v minaloto, kato ne si pozvolqvam da zabravq, no pak tova mi pomaga da jiveq sa6tevremenno i v nastoq6teto i za bade6teto: znam 4e ima i po-lo6o. znam, 4e tova, koeto imam v momenta e prekrasno i jiveq s misalta, 4e moga da go napravq o6te po-prekrasno. znam 4e moga i nqma da spra da se opitvam. za 6tastie imam neveroqtni hora do sebe si, koito me podrpemqt, i moga da kaja, 4e v tova otno6enie sam blagoslovenna
sigurno i ti ima6 hora, na koito da opre6 i koito da osmislqt jivota ti. razbira se - edin ot tezi hora trqbva da si i ti samata. nikoi drug ne e vinoven za gre6kite, koito sme dopusnali, osven nie samite, no i nikoi drug ne moje da ni pomognem da izlezem ot samosajalenieto i straha da badem otnovo 6tastlivi, osven nie samite.
Mnogo usmivki i pove4e priqtni emocii
P.S. Ne e li samiqt povod, 4e nai-nakraq si se otkasnala ot tazi travmira6ta vrazka povod za radost... ti pove4e ot vseki drug, bi trqbvalo da oceni6 spokoiniq i 6tastliv jivot i da se radva6 na vseki mig, za6toto znae6, 4e ima i po-lo6o. sega ne ti le e po-dobre. ako - da, za6to si tajna togava?...
Pozdravi,
Plam
Пламена Узунова - онлайн консултант |
|
|
| | The administrator has disabled public write access. |
ZDrava
User
Karma: 0
|
Отговор:страховете - 2007/11/28 12:06
много благодаря за добрите думи.Понякога човек мног късно разбира за това че е направил грешния избор.Опитвам се да простя на себе си,че съм търпяла толкова много години и физически и психически тормоз.До мен винаги са били и майка ми и баща ми и брат ми.Но в определени моменти смятам,че съм ги разочаровала затова ,че съм сгрешила ,а те са очаквали друго от мен.Най-много ми тежи,че след всичкитв тези години останах сама и понеже вече съм почти на 40г. нямам много шансове да създам семейство и да имам деца.А и честно казано не смятам,че ще мога да се доверя на някого.Но съм си обещала да се опитам да продължа напред ,като не се обръщам толкова често назад в миналото.Баща ми казва ,че човек не трябва да съжалява за нещата които не може да има.Дано да съумея и аз да повярвам в това.
Поздрави.
ZDrava
|
|
|
| | The administrator has disabled public write access. |
Пламена Узунова
User
Karma: 0
|
Отговор:страховете - 2007/11/28 19:13
Kakvo moga da kaja, osven, che baschta ti qvno e mnogo madar chovek. Chovek i da sajalqva, za neschto, koeto ne moje da ima, rezulata pak schte e saschtiqt. daje sigurno - po-losch. 14 godini si tarpqla, a sega prodaljavasch da se samonakazvasch. az si mislq, che kogato chovek se fokusira varhu tova,koeto iska, a ne moje da ima - ispuska mnogo drugi schansove. ako ne chrez semeistvo ili intimna vrazka, mojesch da badesch schtastliva i po drugi nachini. naprimer nqkakva provesionalna realizaciq. i ne mi kazvai, che e kasno za takova neschto!!! Ima edna kniga na Deil Karnegi (ili pone dokolkoto si spomnqt taka se kazvasche avtora) "Jivotat zapochva sled 40te". Taka che, da si jiva i zdrava, kakto se kazva, ima oschte mnogo neschta, koito mojesch da napravisch. Schto se otnasq do doverieto, predpolagam, che schte ti e trudno v nachaloto, no s vremeto spomenite i bolkata izblednqvat, taka che oschte ne e kasno da sreschtnesch dobar chovek, koito da te podkrepq. edva li tova e, ot koeto se nujdaesch v momenta, no vse pak...nedei da se koncentrirasch varhu tova, koeto "uj" ne mojesch da imasch, a varhu tova, koeto mojesch da napravisch zanapred. da se razvivasch v edna ili druga sfrera.
Osven tova mojesch da namerisch v inernet koordinatite na Asociaciq "Animus". tq se zanimava s jeni, prejiveli domaschno nasilie i t.n. moje bi schte namerisch pomosch i podkrepa tam ot specialisti. dokolkoto znam, ima variant i ti da se vkluchisch v tqhnata deinost kato chovek minal veche po tozi pat. po tozi nachin moje da pomognesch na drugi jeni v tvoeto polojenie, a veroqtno i na samata sebe si - schte ima s koi da spodelisch i koi da te razbere po prekrasen nachin, po-dobre ot koito i da bilo drug. a i moje bi schte namerisch duschevniq mir, koito dokolkoto razbiram, v momemta ti e nai-neobhodim.
ako ne mojesch da namerisch, koordinatite na tazi asociaciq, mojesch pak da pischesch vav foruma i az schte se opitam da namerq saita im.
Piveche usmivki i polojitelni emocii ))
Plam
P.S. Sajalqvam, che pischa na latinica, no nqmam kirilica na klaviaturata!
Пламена Узунова - онлайн консултант |
|
|
| | The administrator has disabled public write access. |
Ирина Кирякова
User
Karma: 6
|
Отговор:страховете - 2007/11/29 13:18
Здравей Здрава,
Казвам се Ирина и се занимавам с психологи и психотерапия! Дано ти бъда полезна!
Казваш след 14 годишна връзка, да разбирам ли , че е приключила?
Ако е така, първото, което трябва да ти даде смисъл е, че си успяла да я приключиш, че преживяното не те е унищожило, че си се съхранила. Не е лесно човек да се отърси от толкова дълги взаимоотношения! Говориш за грешките и страданията си, но я помисли колко способности си проявила -- снособността за търпение, способността да прощаваш/иначе как би останала толкова дълго с този човек/, способността да се надяваш и вярваш в промяната и в по-доброто бъдеще, способността да си слаба, което е характеристика на женствеността, способността да се погрижиш за себе си/в крайна сметка всичко е приключило/, способността да се изправиш срещу проблемите и страховете си и в крайна сметка -- способността да се промениш, защото да приключиш едни такива взаимоотношения си е сериозна крачка към промянаа.
Със сигурност си научила много неща и си натрупала много опит в тази връзка, със сигурност и не случайно си попаднала на нея и ако си си извела правилните уроци всичко е наред. Няма възраст, в която животът да губи смисъла си, има моменти, в които нямаме сили, в които сме уморени или объркани, но това са моменти. Ти вероятно си в такъв момент, което е нормално -- позитивното мислене не е мислене, което игнорира или отхвърля проблемите, страданията и отрицателното, то е мислене, което слага акцента върху доброто, върху смисъла, върху надеждата! То е способността ни да видим плюса в минуса, способността ни да вярваме в себе си!
Ти вероятно имаш нужда да си вярваш повече, да се обичаш и уважаваш повече, да си убедена, че заслужаваш да си щастлива! Можеш да го постигнеш и 40г са един добър старт за това! Ще спра дотук, ако мога да съм ти полезна с още нещо -- с удоволствие!
Ще завърша с една фраза, която чух наскоро: Няма несбъднати мечти, има само изоставени желания!
Ирина Кирякова - онлайн консултант |
|
|
| | The administrator has disabled public write access. |
ZDrava
User
Karma: 0
|
Отговор:страховете - 2007/12/04 10:56
Здравейте Ирина,
Прочетох писмото ви,но все не намирах време за отговор,а може би това,че се намирам в дупка ме кара да се затварям в себе си.Мисля си,че ще ми трябва много време за да си простя за това ,че съм търпяла 14 години.Не мисля,че ще мога отново да повярвам на някого.В момента си мисля ,че самотата ме предпазва от това да не ме наранят отново,сякаш самотата е едно спасение.Не знам до колко съм се съхранила,но се усещам,че вече не се надявам на нищо.Може да е отчаяние,но просто съм страшно уморена от света наоколо.Опитвам се да мисля позитивно,но това не продължава дълго време.Работата ми е доста стресираща,живота ми е низ от разочарования-как да бъде човек оптимист.Ядосвам се ,че бях един слънчев и весел човек,а сега толкова рядко се усмихвам...Дано някога отново повярвам,че света едно хубаво място.
Поздрави
Zdrava
|
|
|
| | The administrator has disabled public write access. |
Ирина Кирякова
User
Karma: 6
|
Отговор:страховете - 2007/12/04 13:06
Здравей отново,
Фактът, че пишеш тук, за мен, означава, че не си загубила надежда и все още ти се иска да откриеш щастието. Това е хубаво. Казваш, че животът ти е бил низ от разочарования, това не е хубаво, но със сигурност те е направило по-мъдра, защото човек се учи и пораства, чрез грешките си! Има нещо, което ми направи впечатление – „Мисля си,че ще ми трябва много време за да си простя за това ,че съм търпяла 14 години.” Достатъчно години си прекарала, губейки самоуважението си(защото, когато човек търпи нещо унизително, обикновенно смята, че го заслужава - този процес е несъзнателен), да си простиш е крачка към връщането му(на себеуважението), крачка към себеприемането – приемам себе си такава, каквато съм, заедно с грешките, които допускам, заедно с тъмните си страни, защото се обичам! Допускам, че не знаеш как да се обичаш( на това ни учат родителите, показвайки обичта си, когато сме малки), или пък си възприела погрешен модел. Хубавото е, че никога не е късно да излезеш от омагьосания кръг(не се обичам и уважавам→ събирам се с човек, който да не ме уважава→ причинява ми болка, унижава ме, чувствам се нищожество→още повече не се уважавам) – звучи ли ти познато? Това, което си преживяла вече е минало. Сега си способна да извършиш промяна, да изградиш у себе си качествата, които ще ти донесат различна ситуация!
Вярвам, че е възможно, защото съм го виждала. Като терапевт съм се сблъсквала със ситуации подобни на твоята и знам, че промяната не е просто хубава мечта, а постижима реалност! Казваш, че си много натоварена и напрегната, вярвам ти, но искам да ти дам един съвет – намери време за себе си, за душата си, за тялото си и им дай любов! Ако имаш тетрадката с упражнения на Кехоу, обърни специално внимание на самооценката!!!
Ако решиш, че искаш да поговориш на живо за тези неща, ето ти телефона ми – 0884 19 20 73.
Накрая искам да ти подаря едно мое стихотворение, дано те накара да се усмихнеш!
Вяра
Понякога остава само спомен –
Отнесен и блуждаещ като сън,
Понякога мечта отлита, като лист отронен
И ти разбираш – есен е навън!
Тогава болката със сняг завиваш,
Оставяш сълзите като снежинки да валят,
А после, сякаш, зимен сън заспиваш
И чакаш преспите тъга да се стопят!
Така минават дни – студени и сковани,
Навън е бяло, а в душата черно,
Ледът покрил е всички рани –
Останала е само шепа топлина наверно!
Искрице малка не умирай!
Ти можеш, трябва да се съхраниш!
Поддържай огъня, не спирай,
Не се предавай и ще издържиш!
Аз слънце ще създам от теб –
Тъй айсберга ще разтопим,
Ще пръснем пламъчета вред
И зимата ще победим!
И стана чудо – лумна малката искра –
Огря с усмивка тъжните очи,
С любов напълни празната душа,
С лъчи от нежност мрака разруши!
Повярвай в своята искра,
Открий я и я запали,
Помни, след мрака ражда се зора,
Зад всеки облак по една звезда пламти!!!
Ирина Кирякова - онлайн консултант |
|
|
| | The administrator has disabled public write access. |
|
