desi
User
Karma: 0
|
shtastieto - 2007/12/29 12:49
Zdraveite.Az sam Desi i iskam da znaq za6to,kogato nai-mnogo o4akvam da doide 6tastieto,to v posledniq moment mi se izplazva.Ob6tuvam s hora,koito ne haresvam,za da ne se kaje,4e niamam priateli.A az znaq kakvo e 6tastieto i v ob6ti linii kade e,no vinagi ostavam samo zritel.
|
|
|
| | The administrator has disabled public write access. |
mihail
User
Karma: 0
|
Отговор:shtastieto - 2007/12/29 13:39
здравей Деси, щастието е около теб само ти трябва да си отвориш очи и слушай сърцето си. общувай с хара който харесваш
|
|
|
| | The administrator has disabled public write access. |
l
User
Karma: 21
|
Отговор:shtastieto - 2007/12/29 14:00
Здравей Деси!
Много хубаво, че си се осмелила да пишеш за своето щастие, защото това е първата крачка, към неговото истинско търсене.
Търсенето предполага активност, енергия, идеи, действия. Активното търсене изключва пасивното очакване. Много често ние сме наясно с това, което искаме да ни се случи, но поради някакви наши си страхове, не правим нищо, за да предизвикаме „случването”. Казваш „когато най-много очаквам да дойде щастието, то в последния момент ми се изплъзва” – пасивна ли си в своето очакване? Ако щастието ти са хора, които харесваш, защо общуваш с такива, които не са ти приятни? Това би ли ти донесло щастие? И могат ли да бъдат приятели хора, които ти всъщност не харесваш?
Много често страховете ни и съмненията в собствената ни личност ни правят пасивни зрители, примирени наблюдатели. Страх ни е да не бъдем отхвърлени от другите и затова се пазим от това да заявим желанията си, страх ни е да поискаме от живота, това, което би трябвало да ни се полага. Страх ни е, защото много често дълбоко в себе си, без дори да го съзнаваме, сме убедени, че ние всъщност не сме достойни и не заслужаваме собственото си щастие.
Теб от какво те е страх, Деси? Обичаш ли себе си достатъчно, за д потърсиш щастието си? Обичаш ли себе си достатъчно, за да не си „зрител”?
Надявам се да съм ти била поне малко полезна, отговорите са е теб, само трябва да ги потърсиш. 
Валерия Иванова |
|
|
| | The administrator has disabled public write access. |
l
User
Karma: 21
|
Отговор:shtastieto - 2007/12/29 14:02
Здравей Деси!
Много хубаво, че си се осмелила да пишеш за своето щастие, защото това е първата крачка, към неговото истинско търсене.
Търсенето предполага активност, енергия, идеи, действия. Активното търсене изключва пасивното очакване. Много често ние сме наясно с това, което искаме да ни се случи, но поради някакви наши си страхове, не правим нищо, за да предизвикаме „случването”. Казваш „когато най-много очаквам да дойде щастието, то в последния момент ми се изплъзва” – пасивна ли си в своето очакване? Ако щастието ти са хора, които харесваш, защо общуваш с такива, които не са ти приятни? Това би ли ти донесло щастие? И могат ли да бъдат приятели хора, които ти всъщност не харесваш?
Много често страховете ни и съмненията в собствената ни личност ни правят пасивни зрители, примирени наблюдатели. Страх ни е да не бъдем отхвърлени от другите и затова се пазим от това да заявим желанията си, страх ни е да поискаме от живота, това, което би трябвало да ни се полага. Страх ни е, защото много често дълбоко в себе си, без дори да го съзнаваме, сме убедени, че ние всъщност не сме достойни и не заслужаваме собственото си щастие.
Теб от какво те е страх, Деси? Обичаш ли себе си достатъчно, за д потърсиш щастието си? Обичаш ли себе си достатъчно, за да не си „зрител”?
Надявам се да съм ти била поне малко полезна, отговорите са е теб, само трябва да ги потърсиш.
Валерия Иванова |
|
|
| | The administrator has disabled public write access. |
светослав
User
Karma: 0
|
Отговор:shtastieto - 2008/01/06 11:32
По мое мнение щастието е много субективно понятие;едни могат да се задоволят с малкото което имат,други живеят в своите измислени светове,трети са щастливи с мечтите си.Като се замислим всички имат право да са щастливи по своему.
|
|
|
| | The administrator has disabled public write access. |
|
