IMAGE','Immagine: [img size=(01-499)]http://www.google.com/images/web_logo_left.gif[/img]');
DEFINE('_BBCODE_LINK','Link: [url]http://www.zzz.com/[/url] o [url=http://www.zzz.com/]Questo и un link[/url]');
DEFINE('_BBCODE_CLOSA','Chiudi tutti i tags');
DEFINE('_BBCODE_CLOSE','Chiudi tutti i tag bbCode aperti');
DEFINE('_BBCODE_COLOR','Colore: [color=#FF6600]testo[/color]');
DEFINE('_BBCODE_SIZE','Dimensione: [size=1]dimensione testo[/size] - Suggerimento: scegli da 1 a 5');
DEFINE('_BBCODE_LITEM','Lista articoli: [li] lista articoli [/li]');
DEFINE('_BBCODE_HINT','bbCode Help - Suggerimento: bbCode può essere usato su testo selezioonato!');
DEFINE('_COM_A_TAWIDTH','Larghezza Textarea');
DEFINE('_COM_A_TAWIDTH_DESC','Seleziona la larghezza del Textarea per abbinarlo al tuo template.');
DEFINE('_COM_A_TAHEIGHT','Altezza Textarea');
DEFINE('_COM_A_TAHEIGHT_DESC','Seleziona l\'altezza del Textarea per abbinarlo al tuo template.');
DEFINE('_COM_A_ASK_EMAIL','Richiedi e-mail');
DEFINE('_COM_A_ASK_EMAIL_DESC','Richiedi un indirizzo e-mail quando gli utenti o i visitatori postano?');
DEFINE('_COM_FORUM_RULES','Regolamento');
?>
САЙТ ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ ПО МЕТОДИКАТА НА ДЖОН КЕХОУ
Отговор:Секта или не - вижте сами - 17/04/2008 12:53Някой не иска... Спряна от твоето мълчание, буца заседна на гърлото… Задушавах се. Не исках да отворя очи, защото сънят, който опря в слепоочието ми беше прекрасен... Ти натисна спусъка… Остана само буцата в гърлото… *** Сън ХІ – 13 август Заглавие: „НИКИ...” Стълби. Метални са. Около нас е тъмно, но стълбите са някак осветени. Двамата с Ники сме. Носим нещо в нас и се мъчим да избягаме от преследвачи. Това което носим е важно... И двамата знаем това. Тичаме по стълбите само нагоре. Ники изостава, но ме следва. На една метална площадка спираме. Проверявам това, което носим. Нося го в чорапа си. Малко пликче бял прах. Усещаме преследвачите. Продължаваме нагоре. Все по-нагоре. Стигаме до местоназначението и предаваме пратката. Знаем, че сме се измъкнали от преследвачите. Обзема ме пълно абсолютно спокойствие... Тълкувание: Не искам и да си го помислям дори... Нося смърт... Но тогава защо ми е толкова спокойно? Изключвам съня от съзнанието си... Забравям го... Искам да го забравя...
*** Бях на новата работа вече от един месец. Това, което се случваше, отговаряше на написаното в книгата. Но и заглавието на съня, и самият сън бяха странни: „...Нещата са еднакви” – к’во заглавие само?! И самият сън - че съм жена?... Вървя по коридор и виждам висящи табелки. Протягам се и ги сменям. Не знам защо ги подменям, след като всички са без надпис... Че на всичкото отгоре се и повтаря. К’во ли иска да ми каже подсъзнанието?... После, докато си говорех с женичките от читалището (да са живи и здрави, че ми дадоха двайсет кинта назаем) изведнъж сякаш ми просветна. Ами да – това е! Сменям празни табелки, защото няма съдържание в тях – т.е. тази промяна не води до нищо. К’во смених? Една работа, където си мислех, че ще изкарвам пари, но не изкарвах, с друга. Промяната е била абсолютно безсмислена. Просто съм сменил едното празно с друго празно. От пусто в празно... От трън – та на глог... Е, това, което се случваше, отговаряше на съня. Цял месец работа, а когато помолих за аванс (тогава не бях ял от три дни), шефката ми даде само 20 лева. Направо смешно. Че аз само за логото, дето и го спретнах, щях да й искам шейсет. И ги даде с такава неохота – като че ли ми даваше не двайсетачка, а две хиляди. Като се замисля – натам вървят нещата – и тук ще остана на сухо. Мобилният, който ми даде е абсолютна антика. Работи само когато е включен да се зарежда и то не винаги. Така ще е, след като се наложи да заложа моя телефон. И го изядох... То кара ли се цял месец с педесетака дето му взех. Нищо – нали поне има някакъв те-лефон... - Ало? Иве, ти ли си? - Здрасти, Калинче. Как си? - Обаждам ти се с неприятна новина. Ники получи рецидив... – чух как се разплака... - Ама... Нали нищо му нямаше... Беше на почивка. - Да. – хлипането се усили – На контролния преглед преди десет дни всички показатели бяха в норми, и изведнъж... Докторите казаха, че това е трети рецидив и... Ще ти се обадя пак след малко. Направо бях като гръмнат. Усетих, че още държа слушалката на ухото си. Нали уверяваха, че е излекуван. Дори проф. Бобев каза да му спрем всички лекарства... О, не! Онзи сън! Не! До петък трябваше да изкарам пари от някъде. При второто си обаждане Калина каза, че с Ники са пак в болницата. Трябваше да отида. Да ги подкрепя. Да повярват отново. Най-вече Ники. Започнах да търся стари визитки, да се обаждам... Мамка й на шефката – в картата няма дори импулси... Да взема една „Булфон” за пет лева. Добре, че от парите, които ми дадоха жените, има още 16 лева. Въртях се като побъркан. И изведнъж “Евразия” поискаха среща. Имали спешна поръчка. Поръчаха. И визитки, и етикети. Дадоха и аванс. ...Ники се държеше мъжки. Виждах, че не му е лесно, макар да се усмихваше. На кой ли ще му е лесно да влезе в болница отново, след като е изкарал в нея четири години. Седях до леглото и исках да му дам душата си, за да оздравее. Та той беше само на шестнайсет. Калина току-що си беше тръгнала. Тишината на среднощната болница тежеше. Направо ме смачкваше. Донесох разпечатка на книгата. Дано я прочете. На мен тя ми помогна да се взема в ръце. Дано... Следващата седмица беше безкрайна. Но нали поне пуснах тиражите. Всичко бе наред, докато слязох на автогарата. Тони ме посрещна с лоша вест: - Нещата никак не са на добре. Този път май няма да издържи. Глупости. Та той е мой син! Ще издържи, разбира се. Толкова време, мъки, страдания – и успя да се пребори, та сега ли? Но трябваше да ме предупреди. Когато го видях, направо ми се подкосиха краката. Беше... ужасно. Преглътнах страха и ужаса. Усмихнах се. - Здрасти, Ники. Как си? Защо ли питах? Едната му страна беше подута и безформена. Окото затворено – явно не виждаше с него. Опитваше да се усмихва, въпреки всичко. Следващите три дни бяха кошмарни. В петък вечерта му се затвори и другото око. Цяла нощ се молих, плаках, крещях вътре в себе си. В неделя отокът започна да спада. Отвори едното си око. Преди да си тръгна, Ники започна да отваря и второто. *** - Ще ми платите ли или не? - разговорът се водеше в стаята, която уж беше офис на фирмата й. – Втори месец минава, а вие сте ми дали двайсет лева. - Върни ми мобилния! - Като си получа парите, ще ти го дам – побеснях. Не стига, че не ми е платила, не стига че й работя с моя компютър, ами и... Майната й! Беше 22 септември по обяд. Събрах си техниката и я свалих в мазето на читалището. Бях й върнал мобилния. Отидох до първия магазин и си взех нов. Щяха да активират номера до 24 часа. Не е проблем. Калина каза, че Ники бил по-добре. Отокът спаднал съвсем. Да е жива и здрава и фирма “Евразия”. С нейните пари платих. Само трябваше да взема визитките от лак и да ги занеса на Мариан да ги нареже в печатницата. Носех пакета с визитки. Тежеше. Беше около четири. Вървях по „Цариградско шосе” и се мъчех да взема такси. Едно спря, метнах визитките на задната седалка и седнах отпред. - Към „Полиграфснаб” срещу КАТ – там ще ви упътя. Шофьорът подкара, а аз се замислих. Трябваше да дам визитките и веднага да хукна към автогарата, за да хвана автобуса в 18 ч. До полунощ щях да съм в болницата. Преди час мобилният още не беше включен. Реших отново да пробвам. - Ало? - Иве? - Да. Какво става? - Извинявай... Съжалявам... Извинявай!!! - Аз... - Ники почина вчера. Днес в три го погребахме. Съжалявам... Небето почерня и се сгромоляса отгоре ми. *** Това е просто една история. Тъжна история. История, която разтърсва някои. История, която други определят като «тежък психичен проблем от загуба на дете». Някой не иска нашите деца да вярват. Някой не иска нашите деца да са креативни и можещи. Някой не иска децата ни да имат мнение. Някой не иска децата да имат право на избор. Някой не иска... нашите деца да са ... живи. Вярваме само в... парите. Те са това, което ни води. Те са това, което управлява съзнанието на всички. Докато парите са основният критерий за нашето съществуване, ставаме груби, брутални, вулгарни и естествено... манипулируеми. "Човечеството дължи на децата най-доброто, което може да даде..." Декларация за правата на детето на ООН От доста години вече сме свидетели на демократични промени в образованието. Все нови и нови въведения! Промяната е прекрасно нещо, но нека си признаем резултата - България бе на ед-но от челните места в световен план като образователна система. В момента се намира на едно от последните! Дори не е необходимо да привеждам статистики за доказателство. Няма родител, кой-то поне веднъж да не е казал "...когато ние бяхме ученици...". Аз не съм сигурен, колко добре е било "тогава", но със сигурност трябва да приемем факта, че сега нещо не е наред...
Събота вечер. В подлеза на бул. България и Фритьоф Нансен се е събрала живописна гру-пичка млади хора, очакващи сред смехове, хапливи закачки и алкохол поредното „музикално пре-живяване" в някоя от дискотеките наоколо... - Да скиваш, майна, мойта кифла с друг организъм движи... - Бе аз ‘ко съм на тебе, че й скинем главата... Па на оня че му счупим ченето...
„Абитуриент счупи ченето на връстник" „Пиян ученик наръга приятел" „9-годишният Асен погубил с камък Мурад" „Ученичка наби даскалица"
Това е само малка част от вестникарските заглавия. Нека поразсъждаваме - какво, всъщност не е наред? Може би това, че децата ни са като на война докато са в училище - почти няма ден без прояви на силна агресия. А, което е особено потресаващо, докато едни от децата ни се бият до кръв, понякога дори до смърт, останалите ги заснемат на видеоклип, който да публикуват в интер-нет! Дали не е дошло времето да се замислим за начина, по който възпитаваме децата си и за цен-ностната система, която изграждаме в тях? Друг пример - през голямото междучасие всички бързат устремени зад съседния жилищен блок. Защо ли? Много просто - там се раздават цигарите с марихуана! И после класната изпада в недоумение защо "Петър, Иван, Мария..." припадат от смях на чина, при положение, че тя не е ка-зала нищо смешно! Да, никак не е смешно! Ако можеше и да не е вярно... И още - учебните часове вече са свършили. Разбира се за доста от учениците те свършват още със започването си - и въведената от министъра на образованието мярка за водене на статис-тика, относно отсъствията на учениците не променя нещата! Но моля ви се, как една статистика ще принуди някого да не бяга от час - звучи несериозно, нали? За съжаление, обаче друго решение засега няма. Ще трябва да разчитаме единствено на статистиката, като мярка за принуждение на децата ни да влизат в час! А другата мярка, може би е, родителят наистина да се интересува какво прави собственото му дете, защото в един прекрасен миг може да бъде сериозно "изненадан", от това, че детето му от седмици не посещава училище! Тук основното безпокойство произтича от масовостта на проблема. Но нека помислим, какво се случва, когато учениците вече не са в учили-ще? Аз мога да ви осведомя от лични наблюдения и статистика. Тази статистика не е официална, не е министерска, но пък затова е самата действителност! Та след училище (често, дори по същото време) децата ни са в кафенетата около училище (там не пият само кафе, повярвайте), в Интернет клубовете (а с това какво правят там, няма в момента да стряскам никого, но със сигурност не си учат уроците и не четат книги!), на купони в дома на някого, чиито родители отсъстват, а и там не четат книги, а вършат други неща, но това повечето родители вече са изпитали на собствен гръб, и да не продължавам - децата ни пребивават все на места, където вършат нередни неща. Виновните разбира се сме ние, защото нито си даваме сметка за това, нито го забраняваме, а най-отчайващото е, че не им предлагаме алтернатива. Няколко думи за алтернативата! В гореизложения списък не се срещат места като - библио-теки, спортни зали, места за творчески изяви и други такива. Дори самото споменаване на послед-ните буди смях. В децата, и още по-жалко - и в самите родители. Не защото те не желаят децата им да ходят на подобни места, а защото са сигурни, че последните няма да отидат там! Е тогава - ка-къв е шансът децата ни да станат по-различни? Може би с прехвърляне на топката - от страна на учителите - "родителите не са ги възпитали", или от страна на родителите - "затова ходи на учили-ще, за да се учи"! Дали все още има някой, който чете всичко това и продължава да си мисли, че проблемът ще се разреши от само себе си? Ще си позволя да кажа нещо, което никой не желае да чуе - ПРОБЛЕМЪТ НЯМА ДА СЕ РАЗРЕШИ САМ! ВСИЧКИ НИЕ ТРЯБВА ДА ГО РАЗРЕШИМ - АЗ, ТИ, ТОЙ И ТЯ! Започнах с това, че училище и общество се разминават. Но ако обществото сме всички ние - управляващи, родители, учители, тогава прекъснатата връзка от кого трябва да бъде възстановена? И какво се случва, когато някой се опита да я възстанови?! Прехвърлянето на вина и проявите на неадекватни решения и мерки за справяне със ситуацията няма да по-могнат. Дали да вярваме само в... парите? Дали връзката ни с децата е единствено финансовото им обезпечаване? Дали това трябва да е, което да ни води? Дали това трябва да управлява съзнанието на всички? Докато парите са основния критерий за нашето съществуване ставаме груби, брутални, вулгарни и естествено... мъртви. Може би Някой не иска нашите деца да вярват. Някой не иска нашите деца да са креативни и можещи. Някой не иска децата ни да имат мнение. Някой не иска децата да имат право на избор. Някой не иска... нашите деца да са ... живи.
*** Не знам. Не знам дали съм прав. Но аз искам да имаме бъдеще. Аз искам нашите деца да са щастливи. И вярвам, че това е възможно... За вас не знам. Аз вярвам!
| | Scrittura pubblica disattivata.
мариянна
Utente Karma: 5
Отговор:Секта или не - вижте сами - 17/04/2008 14:25Fenix,присъединявам се и аз към твоето разбиране за света-знам че сега децата са много жестоки.Това поне за мен е много плашещо.НО вярван ,че природата не позволява такава жестокост да съществува дълго.Аз лично имам син на 3 годинки и много внимавам какви филми се пускат в къщи.Смятам че всеки по отделно трябва да обърне внимание на своето дете,защото възпитанието започва първо от родителите и после от общесвтото.Децата не трябва да се възпитават пред телевизора,те имат нужда от нас,от контакт с родителите си,да усетят любовта ни,.А когато се приберат от училище не да се затварят в стаята си,а да седнат до нас и като на приятел да споделят това,което ги е развълнували,впечатлило през деня и ние да имаме търбението и желанието да ги изслушаме. Така и ние имаме шанс да опознаем от близо децата си.А когато възпитаваме децата си в този дух те ще предатат същото и на своите деца.
| | Scrittura pubblica disattivata.
Nikolay
Utente Karma: 2
Отговор:Секта или не - вижте сами - 17/04/2008 21:55"Може би Някой не иска нашите деца да вярват. Някой не иска нашите деца да са креативни и можещи. Някой не иска децата ни да имат мнение. Някой не иска децата да имат право на избор. Някой не иска... нашите деца да са ... живи" Мисля, че трябва сериозно да се замислим над тези думи!!! Аз лично нямам голям опит в образователната система, но като страничен наблюдател и като участник като студент в една прекрасна специалност виждам достатъчно. И мисля, че мнението ми ще бъде споделено от много от вас (просто съм обеден в това, защото всеки един изминал ден го доказва).
ЦЕЛТА НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА Е НЕ ДА РАЗВИВА, ПОДПОМАГА И ПР. ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ, А ДА ГИ ПРЕВРЪЩА В МАШИНИ, РОБОТИ, В ЕДНИ ПРОГРАМИРАНИ РАБОТНИЦИ!
Колкото един човек е по-необразован, толкова е по-лесно да бъде съсипан и манипулиран. Явно някои има интерес от това... явно е добре хората да работят за някого и да го облагодетелстват... явно властимащият определя живота на другите...
Спирам до тук, защото ще изговоря много негативни неща... Усещам как се вбесявам, как ще започна да ругая, как се изпълвам с негативна енергия, която пречи, а не помага...
И аз като fenix ВЯРВАМ!!!
ВЯРВАМ, ВЯРВАМ... И ЩЕ ВЯРВАМ!!! АЗ ЗНАЯ, ЧЕ ТОВА МЕ КРЕПИ!!!
| | Scrittura pubblica disattivata.
svilen75
Utente Karma: -5
Отговор:Секта или не - вижте сами - 18/04/2008 02:06OOO, da, ima svetoven zagovor срещу вярата, креативността и правото на избор. Определено вярвам в това. Явно някои хора не са ходили на училище навремето, но сега имат претенции да знаят кое е добро и кое не за децата. Смятам, че наистина има проблеми в българското училище и не ми харесва как растат децата, но смятам че това идва от проблемите на обществото. Т.е. от самите нас. Но също така вярвам, че точно такива организации като "Галатея" и учението на Кехоу създават зомбита и немислещи същества, каквото и да говорят, че по този начин човек може да бъде щастлив. И защо си мислите, че след като човек не харесва това учение е против вярата в доброто, креативността и щастието?
| | Scrittura pubblica disattivata.
svilen75
Utente Karma: -5
Отговор:Секта или не - вижте сами - 18/04/2008 02:14Хайде стига глупости, нека да си го кажем право в очите. Фондациа "Галатея" използват един социален проблем и тази програма като троянски кон да влияят на учениците и да разпространяват учението на Кехоу.
| | Scrittura pubblica disattivata.
мариянна
Utente Karma: 5
Отговор:Секта или не - вижте сами - 18/04/2008 09:22Милият глупчо,няма нищо ние не ти се сърдим. Пращам МНОГО,МНОГО любов на хората като Мадлен Алгафари и Ивомир Димчев за тяхната смелост да се захванат с такава трудна задача-ние имаме нужда от вас.Радвам се че има такива "луди идеалисти",които вярват в добрия край.Вярвайте вашият оптимизъм е заразителен.
| | Scrittura pubblica disattivata.
svilen75
Utente Karma: -5
Отговор:Секта или не - вижте сами - 18/04/2008 21:26 "Луди идеалисти", хахахааааа , дааа, бе, как пък не. Честно, много харесвах Мадленчето - малка, сладка, умна, интелигентна. При това психоложка. При това пише стихове. Ухааааааа, жена-мечта. )Почти си имах такава вкъщи ). Е, малко P.R. от Нидал, ама лошо нема. Да, ама не. Като поразрових малко темата и още малко в нета, разбрах, че нещата не са съвсем идеални. Идеалисти?! Дръг път. Идеалисти, докато не им допре яйцето до ...... . Или по-скоро докато не чуят шума на паричките. Ивомир може и да е деалист, но такива като него пък са още по-плашещи фанатици. Но явно ако не си от тяхната лига не си идеалист и не вярваш в добрия край. А пък аз че съм си глупав - глупав съм, признавам си го. И как няма след като седя и пиша в такива форуми да споря със стената.
| | Scrittura pubblica disattivata.
Гера
Utente Karma: 6
Отговор:Секта или не - вижте сами - 19/04/2008 11:17Свилен, какъв е проблема сега? Мадлен Алгафари е лоша, защото прави всичко за пари? А Ивомир е пък по-лош защото не го прави за пари, а по убеждения? Май само това можах да схвана. Ако ти се спори още със стената, би ли ми обяснил по-подробно каква е идеята в тоя казус, щото и аз съм леееко глупава?)
списание „Всичко за жената”, брой 183 от 10 април 2008
Как Ива и Доника от IX б повярваха в себе си
Проектът "Не на страха и агресията в училище" е част от националната кампания "Аз вярвам" на фондация "Галатея". Студенти по психология се срещат с ученици от горните класове и разговарят с тях за страховете, мечтите и самооценката им. Каква полза има проектът за тийнейджърите разказват Ива Георгиева и Доника Цветанова от IX б на 8 СОУ в София.
Научиха ни да се борим с думи, а не с удари
Когато психоложките дойдоха за пръв път в класа ни беше малко странно, защото всички се притеснявахме да говорим открито за чувствата и страховете си. Но с времето те успяха да ни предразположат. Винаги, когато имаме час с тях, издърпваме чиновете настрани и подреждаме столовете в кръг. Това е страхотно, защото така се чувстваме равни с тях. Освен това те са почти на нашата възраст, така че ни е приятно да си говорим. Първо обсъждахме страховете си, след това причините поради които най-често се караме. Психоложките ни научиха да се борим с думи, а не с удари, да говорим открито за проблемите и когато има конфликт да се опитваме първо да го изясним. Защото всеки човек си има своя гледна точка и ако не споделиш своята, другите няма как да разберат какво мислиш. С времето започнахме да говорим с психоложките много свободно за всичко. Не че не споделяме с родителите си. Но родителите са си родители, има неща, за които просто не можеш да говориш с тях. Ако харесваш някое момче и не знаеш какво да правиш, много ясно, че няма да отидеш да искаш съвет от вашите. Една приятелка много по-добре ще те разбере. С психоложките също говорим лесно за такива неща, защото те хем са почти на нашата възраст и не се притесняваме от тях, хем са малко по-големи и имат по-богат опит. Освен това те никога не ни съдят и не ни се карат. Не се държат с нас сякаш те знаят повече и искат да ни поучават. Ако правим нещо, което не е съвсем редно, те просто ни съветват да се размислим защо го правим и ни питат дали не можем да минем и без него. Не ни казват, че е лошо и някой ден ще разберем защо, както обичат да повтарят родителите ни. Просто ни насърчават сами да се замислим дали е положително или отрицателно, и сами да преценим как да постъпим. Така ние се чувстваме по-отговорни, когато взимаме решението, а и не изпитваме желание да правим напук на някого, който просто ни е забранил нещо.
Да си различен, не е недостатък
С тях говорим и за това, че когато човек си има лични проблеми не бива да ги изкарва на другите. Както и че ако някой все е дръпнат и се кара с околните, не означава, че е лош човек, а може би че си има проблеми и се нуждае от приятелска подкрепа. Научиха ни и да си замълчаваме, когато е необходимо. Особено, когато сме ядосани, да стискаме устни и да изчакаме да ни мине гневът, за да не направим или да не кажем нещо, за което после ще съжаляваме. Това е много важно, защото често хората се карат за глупости и когато са ядосани започват да си викат и се обиждат още повече. А това е безсмислено. Благодарение на тези разговори много от нас повярваха в себе си. Всеки малко или много се чувства неуверен, особено ако е различен от другите. Но говорейки с психоложките, осъзнахме, че да си различен не е никак лошо. Особено ако масово другите се интересуват само от материални неща, вълнуват се единствено с какво са облечени и как изглеждат, и се забавляват само, ако се напият. В този случай да си различен е положително.
Всички тийнейджъри имат комплекси
Дори и тези дето се правят на най-готини. Всъщност може би именно те имат най-много комплекси и просто си ги избиват чрез агресивно поведение. Повечето момичета мислят, че са дебели, дори и тези, които са кльощави. Почти всички не си харесват косата или лицето. Момчетата също имат комплекси за външния вид. Общо взето никой не се притеснява много дали е умен, дали добре се представя в училище или има добър характер. Комплексите на тийнейджърите са свързани предимно с външния вид. Заради това имахме специални разговори с психоложките за личната самооценка. За качествата, които ценим в себе си и които другите харесват в нас. Правехме специално упражнение. Всеки излиза на дъската и от написаните там различни положителни качества си избира три. Всеки от класа също изброява по три за този на дъската. После отговорите се сравняват и е интересно да видиш какво мислят другите за теб и дали това съвпада с твоята самооценка. Много интересно е и упражнението, при което се подреждаме в два кръга. Единия се покланя на другия и казва: "Прекланям се пред твоето съвършенство". След това е ред на другия. Накрая следва още един поклон и казваме: "Прекланям се пред моето съвършенство". Хубаво е, защото така се сближаваме, а и се чувстваме специални. Друга упражнение, което правехме е, да се подредим в кръг и един от нас да тръгне по кръга и да казва на всеки един: "Аз мога". Това те кара да повярваш в себе си и в собствените си възможности. За съжаление в часовете с психоложките, не винаги присъства целият клас. Някои ги е срам, други се правят на интересни и казват, че това са глупости. Но всъщност просто ги е страх да разкрият страховете и чувствата си. Особено момчетата. Те винаги се правят на по-непукисти, но всъщност може би дори са по-чувствителни. Всички, които отказват да участват в тези часове, всъщност грешат, защото не осъзнават, че това да се научат да общуват с другите, ще им помогне в живота.
Пращам МНОГО,МНОГО любов на хората като Мадлен Алгафари и Ивомир Димчев за тяхната смелост да се захванат с такава трудна задача-ние имаме нужда от вас.Радвам се че има такива "луди идеалисти",които вярват в добрия край.Вярвайте вашият оптимизъм е заразителен.
, дааа, бе, как пък не. Честно, много харесвах Мадленчето - малка, сладка, умна, интелигентна. При това психоложка. При това пише стихове. Ухааааааа, жена-мечта. )Почти си имах такава вкъщи 
). Е, малко P.R. от Нидал, ама лошо нема. Да, ама не. Като поразрових малко темата и още малко в нета, разбрах, че нещата не са съвсем идеални. Идеалисти?! Дръг път. Идеалисти, докато не им допре яйцето до ...... . Или по-скоро докато не чуят шума на паричките. Ивомир може и да е деалист, но такива като него пък са още по-плашещи фанатици. Но явно ако не си от тяхната лига не си идеалист и не вярваш в добрия край.
