katya
Потребител
Оценка: 67
|
Отговор:споделено - 2007/09/11 23:10
„Затова съм трагичен оптимист, но
често си задавам въпроса знаел ли е Джон(пак Иван) за пътя:
съзнателно - подсъзнателно - безсъзнателно - несъзнавано - Бог?”
Иван – “мил на Бога”, от староеврейски, по-точно арамейски – езикът на Иисус! Та, няма как, „милият на Бога” да не го постави в края на пътя!!! Колкото до това дали Джон е знаел – за илюстрация ще си послужа с една известна история. По времето когато апостол Павел бил просто Савел, християните по презумпция били в немилост. Той имал възможно най-добрият учител – Гамалиил. Седял си веднъж Савел в нозете на Гамалиил, изпаднал във философско настроение и го попитал: „Учителю, възможно ли е това учение да не е истинско и всичко да е лъжа?”. Най-мъдрият сред учителите отговорил: „Ако учението е истинско и от Бога, няма сила, особено човешка, която да го унищожи и то ще пребъде през вековете. Ако, обаче е човешко дело – много скоро ще бъде забравено”. Резултатът е налице – днес след повече от 2000 години. Ами, май не е забравено, дори напротив, въпреки че е налице и осъществената констатация на Христос – „учението ще бъде познато по всички краища на света, но вярата ще оскъднее!”. Но, нека се върнем към Джон - "знаел ли е за пътя"? Книгите и методиката му са събитие по целия свят! Дори и в една нищожно малка и изостанала страна като нашата. Мислите ли, че ако той в края на редицата – съзнателно-подсъзнателно-безсъзнателно-несъзнателно, не беше поставил Бог, би постигнал този резултат? Не очаквам отговор, въпросът ми е риторичен, защото отговорът е факт!!! Невъзможно е осъществяването на каквото и да е послание без адресат. А адресатът на Джон прозира между редовете, необходимо е само да притежаваме сетивността и интуицията, за да го усетим!
А относно самолета – как така все е извън курс? Кой, всъщност определя курса? И изобщо, какво значение има дали ще тръгнем наляво или надясно ако знаем къде отиваме? Истината е друга – не е важно дали сме в курс или извън, единствено от значение е дали се забавляваме по пътя! А и това е единственият начин да стигнем до върха и да останем доволни, щастливи, удовлетворени!!! А оптимистът, за да е истински, при всички случаи трябва да бъде трагичен! Иначе нещо все ще липсва...
|
