daniel
Потребител
Оценка: 0
|
щастието - 2007/12/14 19:24
Катя, къде изчезна? Имам питане.След като се запознах с расъжденията ти за щастието правя всичко което е необходимо за да се чувствам щастлив.Известно време беше супер.Радвах се че успявам да се радвам на всичко защото щастието зависи от мен, както ти казваш „то е състояние на духа”.Само че – нещо се обърка,вече не става.Чувствам се самотен макар и ентусиазиран и щастлив отвътре.Това как се оправя? 
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
katya
Потребител
Оценка: 67
|
Отговор:щастието - 2007/12/15 18:03
Здравей, Дани! Дълго се чудих откъде да започна. Това, че си схванал същността на щастието като такова, е прекрасно. И не, защото аз го казвам, а защото много хора преди мен са достигнали до това. Аз само повтарям техните достижения, защото вярвам в тях! Ти знаеш за преклонението ми пред Далай Лама, относно визията му за щастието и се радвам, че цитираш именно негови думи! Съжалявам, но няма да получиш психологическа помощ от мен тук, ако това очакваш! Ще се опитам, както винаги, да изкажа единствено личното си мнение, а ти си свободен да го приемеш или не.
И сега, на въпроса – „Това как се оправя?”, ами както всичко останало, като се обърнем към мъдростта, която са ни оставили тези преди нас! Не познавам никой, който напоследък да е открил топлата вода и за съжаление и ние, колкото и образовани и компетентни да сме, няма да успеем, просто защото тя вече е открита!!! Това, което единствено е необходимо, по принцип е, да имаме сетивността да възприемем непреходното, останало във времето!
Та, щастието... да, то е на първо място в нас самите. Ако ние не сме избрали да бъдем щастливи, няма сила, която да ни направи такива! Каквото и да постигнем в живота си, ще бъде без значение. Така, че това наистина е първото условие! А след това – просто трябва да се огледаме около себе си. Защото, ако сме решили да бъдем щастливи, със сигурност сме привлекли и подходящите за това хора /спомни си – Хора, факти и събития се подреждат по най-добрия за мен начин!/. Или това, което искам да кажа е, че щастието, което усещаме на първо място в себе си, се нуждае от реална материализация. Необходими са ни хората, които да материализират собствената ни емоция! И това е, поради факта, че човек е социално същество. Дълго време не би могъл да просъществува оставен сам на себе си. Само Робинзон се е пробвал, ама накрая и той постигнал щастието, когато Петкан се появил! Това, което искам да ти препоръчам е, да се оглеждаш по-внимателно около себе си и да не пропускаш важните за теб хора! Те със сигурност са там някъде. Ако ти не откриеш човека /и няма никакво значение, дали това е роднина, приятел или любима/, който би ти казал - „Благодаря ти, че те има! Липсваш ми!”, или пък „Всичко е наред!”, точно тогава, когато напират сълзи в очите ти, то повярвай ми, цялото щастие вътре в теб, на което си способен, пет пари не струва!!! За по-голяма яснота, ще обобщя. За да бъдеш наистина щастлив са ти необходими само две неща – първо – да пожелаеш да бъдеш щастлив и да почувстваш щастието в себе си, и второ – да откриеш подходящите хора, които ще материализират желанието ти! А най-важното е да съумееш да намериш баланса между двете! За да се усетиш вътрешно щастлив, ти е необходимо да постигнеш самодостатъчност, а за да си наистина щастлив трябва да допуснеш желаните хора в своята самодостатъчност!
Ограничих се в разсъждения единствено в посока взаимоотношения, поради факта, че ти написа „самотен съм”! А иначе, щастието, разбира се, има много измерения. Това обаче, което написах, поне според мен, е първото най-важното условие! Желая ти успех и много „внимание”, в откриването на „важните” хора! Защото нещата винаги зависят единствено и само от нас самите! 
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
ivanka
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:щастието - 2007/12/16 09:00
Здравейте и от мен.Това всичкото е много добре и аз съм напълно съгласна.Само че какво правим когато сме сгрешили и хората които сме допуснали в "своята самодостатъчност" ни наранят?Това се случва постоянно и не ни ли прави по скоро нещастни отколкото щастливи.
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
katya
Потребител
Оценка: 67
|
Отговор:щастието - 2007/12/16 12:26
Да, Ваня, ще грешим! Толкова често, колкото и останалите ще грешат по отношение на нас самите. И това ще продължава да се случва, поради очакванията! За съжаление, в повечето случаи, ние не приемаме хората, такива, каквито са, а с определени очаквания за тях. И когато те не отговорят на това, по начина, който ние сме си представяли, страдаме, че даже ги и обвиняваме! Мисля, че ако сме достигнали до подобна ситуация, единственото, което можем да направим е да простим, първо на себе си, че сме имали нереалистични очаквания и, че сме допуснали да се почувстваме наранени и после на другите. Така ще освободим и себе си и тях. А след това, трябва смело да продължим напред, но отчитайки грешката, която сме направили, за да не я повтаряме! Ако се научим да приемаме хората според това, което те всъщност са, а не според собствените си очаквания за тях, всичко ще си дойде на мястото. И още нещо – не бива да живеем с думите „ако” и „дали”. АКО – ни задържа в миналото, което не можем да върнем, а ДАЛИ – ни препраща в бъдещето, което е неизвестно и така само се измъчваме. Когато успеем да простим истински, ще елиминираме тези две думички и ще дадем шанс на себе си да бъдем това, което сме и да живеем в настоящия момент! И ще се повторя – всичко, което ни се случва е единствено в собствените ни глави и зависи само от нас, поради изборите, които постоянно правим! Ако сме наистина позитивни, ще приемаме грешките си като опит, от който да се учим, а не като нещо фатално и нараняващо. 
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
fani
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:щастието - 2008/05/23 10:54
kuchukova написа:
Да, Ваня, ще грешим! Толкова често, колкото и останалите ще грешат по отношение на нас самите. И това ще продължава да се случва, поради очакванията! За съжаление, в повечето случаи, ние не приемаме хората, такива, каквито са, а с определени очаквания за тях. И когато те не отговорят на това, по начина, който ние сме си представяли, страдаме, че даже ги и обвиняваме! Мисля, че ако сме достигнали до подобна ситуация, единственото, което можем да направим е да простим, първо на себе си, че сме имали нереалистични очаквания и, че сме допуснали да се почувстваме наранени и после на другите. Така ще освободим и себе си и тях. А след това, трябва смело да продължим напред, но отчитайки грешката, която сме направили, за да не я повтаряме! Ако се научим да приемаме хората според това, което те всъщност са, а не според собствените си очаквания за тях, всичко ще си дойде на мястото. И още нещо – не бива да живеем с думите „ако” и „дали”. АКО – ни задържа в миналото, което не можем да върнем, а ДАЛИ – ни препраща в бъдещето, което е неизвестно и така само се измъчваме. Когато успеем да простим истински, ще елиминираме тези две думички и ще дадем шанс на себе си да бъдем това, което сме и да живеем в настоящия момент! И ще се повторя – всичко, което ни се случва е единствено в собствените ни глави и зависи само от нас, поради изборите, които постоянно правим! Ако сме наистина позитивни, ще приемаме грешките си като опит, от който да се учим, а не като нещо фатално и нараняващо.
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
fani
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:щастието - 2008/05/23 10:58
zdravei te i ot men az imam pitane kam vas katia vsico za shtastieto mi e iasno no za da mi se sluci tova koeto iskam nai mnogo kak da go postidna
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
|
