Виктория
Потребител
Оценка: 0
|
На какво се дължи това? - 2007/12/17 22:47
Пускам тази тема,защото се надявам най-накрая да намеря отговори на въпросите,които ме измъчват от.....доста време насам.Надявам се и, че някой ще ми помогне,но и това да не се случи-няма проблем.Ще видя какво ще правя.Важното сега е ,че пускам темата с надежда тя да бъде видяна.Няма да се впускам в автобиографии и т.н  просто ще започна оттук:имам проблем,който даже не знам къде се намира.Ядосвам се непрекъснато,по всякакъв повод за най-незначителни неща.Осъзнавам,че ми влияе зле,че по-скоро това ме кара да затъвам и по този начин губя вяра.За мен хората казват,че съм едно много скромно момиче ,доста спокойно и никога за нищо не се ядосвам.Е,не знам защо така изглежда в тяхните очи не мога да си го обясня.......А това всеки ден го чувам за себеси.Или пък,че се успокояват докато са край мен,зареждали се с енергия..а самата аз често се чувстам с изпити сили...нямам желание за нищо,обзема ме такова безверие..Е,тук сте вие..Какво мислите по въпроса?
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
veronika
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:На какво се дължи това? - 2007/12/18 13:35
Аз също съм отскоро .но мисля .че е добре да препрочетеш главата за страховете и самооценката за да си отг. сама .Всъщност никой не би могъл да ти отговори освен самата ти.
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Ирина Кирякова
Потребител
Оценка: 5
|
Отговор:На какво се дължи това? - 2007/12/19 01:09
Здравей Виктория,
Поискай и ще ти се даеде! Не знам дали си даваш сметка, но си направила една много важна крачка – пуснала си темата, както казваш. Изяснила си си какво те тормози и си потърсила начин да предприемеш нещо. Много е важно да сме наясно какво искаме – това е полвин свършена работа, от там нататък е въпрос на стратегии, инструменти, пътища, чрез които да постигнем целта. Това е и същността на позитивното мислене – вярвам, че има решение, затова го търся! Някой бе написал, че щом се появи въпрос, значи отговорът вече съществува и то в нас, трябва само да го открием.
Сега ще се опитам да ти нахвърлям някои неща, през погледа си на психотерапевт(човек не може да избяга от себе си .
Казваш, че се ядосваш непрекъснато и по всякакъв повод за незначителни неща, а същевременно те възприемат като спокоен и позитивен човек. Това означава ли, че не показваш емоциите си пред другите? Или пък ги показваш, но хората не ги разбират и тълкуват правилно? Не знам кое от двете е, но и в двата случая се получава някакво разминаване между вън и вътре, между съдържание и форма, а това носи вътрешно напрежение и хаби голямо количество енергия. Все едно се води война и ти си територията – логично е да си опустошена.
За да продължа ми трябва по-конкретна информация, в противен случай ще стрелям на посоки, а това е безмислено. Показваш ли емоциите си? Как? Всички ли, или само положителните?
Както знаеш в природата нищо не се губи, само преминава от едно състояние в друго, агресията не прави изключение, защото съществува, защото нямаше да има хищници, ако Господ мразеше агресията. Ако я потискаме, тя намира начин да си проправи път и да ни покаже, че съществува. Приемаш ли негативните си емоции? Приемаш ли сянката си? Как изразяваш гнева, отрицателното в теб? Имаш ли поводи за гняв в живота си, на които не даваш глас? Имаш ли натрупани обиди, недадени прошки? Потърси отговор на тези въпроси!
Ядът и отрицателните емоции са част от нас, но сме свикнали да мислим, че не бива да ги допускаме, че трябва да сме все добри, но, когато отхвърляме отрицателното в нас(а всички имаме основания да го изпитваме, понякога) – отхвърляме част от себе си. И тогава то(отрицателното) ни залива, връща се отново и отново, за да ни покаже, че е там, че иска да бъде чуто, че има какво да каже, че е плод на рана, която се нуждае от почистване.
Ще спра, отплеснах се, а и наистина гадая, но искам да ти помогна. Искам, защото всеки човек, който има смелостта да каже – помощ, заслужава уважение и заслужава промяна! Уверена съм, че ще ти се случи! Уверена съм, че го заслужаваш! Желая ти го!
Ако ми дадеш повече информация, вероятно бих ти подсказала още нещо.
Успех! Който търси – намира!
Ирина Кирякова - онлайн консултант |
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
- G -
Потребител
Оценка: 4
|
Отговор:На какво се дължи това? - 2007/12/19 17:47
Az ne sam online konsyltant....dori ne pro4etoh mneniqta na drygite,ne zashtoto az sam nai-praviqt,a zashtoto tova sam Az!!
Sored men se gnevish na sebe si!! Ima neshto,koeto ne haresvash v sebe si,neshto,koeto te drazni! Neshto,sreshty koeto tolkova si sviknala da negodyvash,4e dori ne saznavash kolko mnogo i kolko otricatelno mislish za nego....stanalo e navik!! A pak moje da si prikazvam prez glavata!! Samo ti mojesh da kajesh!!
Da ti kaja 4e vsi4ko opira do tova da OBI4ASH sebe si,bi bilo mnogo vqrno,no i mnogo obshto!!
Po dobre bi bilo da ti kaja, 4e shte e hybavo da opredelish tova neshto i da se opitash da izbirash misli,spqmo nego,ot koito da se 4yvstvash pone maaaalko po-dobre!!
E,haide....ti si !  )
- G - style ' 07
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Виктория
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:На какво се дължи това? - 2007/12/22 22:09
Благодаря ви много за милите думи-наистина успяхте да ме стоплите,а в последно време съм доста премръзнала.Искам да ви изкажа благодарността си ,затова че откликнахте (доста бързо при това) на моя зов за помощ и ме накарахте отново да се почувствам добре))))) Нека да има повече хора като вас ! Конкретно за отговора на Ирина Кирякова-много ми хареса примера с войната и територията и това си е точно така.Зададе ми въпрос-дали показвам емоциите си пред другите ,или ги показвам, но хората не ги разбират и тълкуват правилно.Определено първото.Признавам си ,че не умея да показвам емоциите си,може би не съм виждала смисъл да го правя ,не знам...само знам ,че така не може да продалжава,защото осъзнавам,че не води към нищо добро.А аз искам точно обратното.Е,време ли е да се взема в ръце?
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Виктория
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:На какво се дължи това? - 2007/12/29 13:24
Държа да подчертая ,че не сте много активни с отговорите си,но няма значениеВесели празници на всички!
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Karolin Georgieva
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:На какво се дължи това? - 2007/12/29 19:48
Здравей Викрория,
не знам какви са конкретните ситуации и причини за проблема при теб, и дебело подчертавам,че говоря общо , но все пак:
Малко са хората, които се ядосват рядко. Още по-малко тези, които не се се ядосват за нищо.
Проблемът не идва от самата негативна емоция -яд, гняв и прочее ( тя си е нещо нормално), а от времето, което и посвещаваме в съзнанието си.
В тази посока е важно да се знае,че:
колкото повече време негативните емоции престоояват в съзнанието ни, толкова по-вредни сатават за нас;потискането и прикриването им, просто ги "затваря"по-дълбоко нас ,и води до емоционален дисбаланс.
Това,че се ядосваш ( по твоя преценка) за дребни неща, а околните те възприемат като спокоен и скромен човек, за мен говори,че не си позволяваш външен израз на отрицателните емоции. Ако греша поправи ме. Понякога,
ядосвайки се за дребни неща, маскираме съществения проблем. Важна е причината - на практика можем да превърнем всичко в повод да се ядосваме. Вредно е мислите ни да попадат в следния порочен кръг:"Щом се дразня от незначителни неща, значи,съм дребнав/а и избухлив/а, и понеже аз не искам д а съм такъв/ва ще потискам всички свой емоции, които намирам за осъдителни".
Ще дам примери със себе си: Преди изчерпвах цялото си търпение на работа (където обикновено съм самата тактичност и дипломация), НО прибирайки се в къщи се заяждах с най-близките ми за дреболии.После осъзнах,че това не е добър вариант. Реших да променя нещата - на работа започнах да се държа по-безцеремонно когато не съм съгласна с нещо, а в къщи спрях да издребнявам за ежедневни битовизми. Оправих си вътршения мир донякъде, но не съвсем.
Щом се ядосам на някой/нещо ( което е много-рядко и трае мн. по-кратко отпреди сега избирам следните добри за мен варианти:
а) когато конкретни действия/думи на някой предизвикват негативни емоции у мен, му казвам(обикновено веднага) как седят нещата и от моя гл. точка (т.е. какво ме е наранило, обидило ,изнервило)
Независимо дали отсрещния е съгласен с мен или не, той е информиран, а аз съм изразила позицията си и чувствата си.
б) в останалите случаи, (когато споделянето е невъзможно/безмислено) просто си напомням, че това е външно обстоятелство, което не може да ви въздейства, ако аз не му дам. И....не му давам!
Тези простички неща са доста ефективни за емоционалния баланс.
на всички желая Весела и щастлива 2008-ма година.
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Karolin Georgieva
Потребител
Оценка: 0
|
Отговор:На какво се дължи това? - 2007/12/29 19:49
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Ирина Кирякова
Потребител
Оценка: 5
|
Отговор:На какво се дължи това? - 2008/01/02 13:09
Здравей Виктория, Честита Нова Година!
Съжалявам, че не ти отговорих по-рано, но имах много работа и не ми оставаше време да пиша в сайта!
По темата с емоциите - те са цвета на живота, те са това, което разкрива отношението ни към нещата, те са ни нужни, именно, за да ни разбират! Смята се, че хората възприемат около 15% от информацията, чрез думите, а всичко останало, чрез езика на тялото, интонацията, тембъра на гласа, мимиките, а това е езикът на емоциите! Вероятно това е причината да се чувстваш неразбрана от хората. Ако не прочета болката в очите ти, как да разбера, че съм те наранила, например!
Когато задържаш в себе си емоциите си, те не изчезват, а се натрупват, което повишава вътрешното напрежение, а това е една от причините да започнеш да се дразниш от дреболии. Организмът ти търси винтил за напрежението.
"Е,време ли е да се взема в ръце? " - не, време е да се отпуснеш, да се опреш на някого, да разкриеш същността си, да си разрешиш да си слаба! Ти в ръце се взимаш до сега - за да задържа емоциите си човек трябва да има огромен самоконтрол и енергия. Това е и войната, която водиш -- контрол срещу спонтанност! Но това не е било твой избор, много фактори са въздействали, за да стане така. Всеки от нас се ражда открит, спонтанен, но трудно се запазва такъв. Винаги, обаче имаме избор да променим нещата, не е лесно, но е постижимо!
Пращам ти много положителна енергия! Ако мога да ти помогна с още нещо - насреща съм!
До скоро!
Ирина Кирякова - онлайн консултант |
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
Vanya Osmanlieva
Потребител
Оценка: -1
|
Отговор:На какво се дължи това? - 2008/01/04 17:36
Виктория, за се ядосваш означава да плащаш за грешките на другите! И аз съм се чувствала като теб, но в живота има много по-важни неща и трудности, за които да си хабиш нервите! Преди да се ядосаш за нещо първо си задай следния въпрос: "След 3 години това ще има ли значение за мен?". ако отговорът е НЕ, то няма смисъл да се връзваш с още ядове! Има и една китайска приказка... Един император поръчал на най-старшия си мъдрец да му направи специален и уникален подарък за рождения си ден. Знаеш ли какво му подарил? Подарил му пръстен, който не бил обикновен - на него пишело следното "И ТОВА ЩЕ МИНЕ". И мъдрецът го подарил на императора с думите: "Поглеждай към него винаги, когато имаш проблеми и срещаш трудности в живота!" Споко! Животът е пред теб и имаш много възможности да се усмихваш и да си щастлива! Успех и горе главата! С малко непукизъм и позитивно мислене ще успееш!
|
|
|
| | Възможността нерегистрирани посетители да публикуват мнения е забранена. |
|
