Силвия
Потребител
Оценка: 1
|
смъртта - 2007/11/21 18:12
Казвам се Силвия, преживях загубата на любим човек преди осем месеца, минах през различни фази на приемане на реалността.Болката беше разкъсваща, силна, вътре в мен и ме следваше на всякъде.Знаех, че от мен зависи какъв живот ще си сътворя, дали ще го мразя или ще го разбера по-дълбоко от всякога.Замислих се за смъртта, тема която избягваме докато не сполети нас или някой, който много обичаме.Започнах да я разглеждам от всякъде, да чета различни автори, в различни времена.Мина доста време, докато я приех като част от живота си и знанието, че може да ме навести всеки миг.Отново мислех за смисъла на живота.Мисля, че се помирих със смъртта или поне така си мисля. Смятам обаче, че смъртта е част от живота, както нощта от деня, топлото от студеното, слънцето от луната, светлината от мрака.Всичко това го бях чела, но едва когато го преживях успях да го почувствам.Сега виждам живота по различен начин, хората и отношенията между тях и мен също. Няма време за осъждане, критика, клюкарстване и ред други подобни.Пиша всичко това за хората, които не са се дакоснали до смъртта в най- дълбоката й същност, замислете се над това, замислете се над съня, който както казват е малката смърт.Ние вечер лягаме да спим по-навик, без да се замислим какво е сънят.Всяка нощ ние умираме за материята и всеки ден се събуждаме отново в нея, но колко хора се замисляме над това.Замислете се над това и колкото по- дълбоко навлизате толкова повече ще цените живота, смъртта, съня, хората и всичко красиво около вас.Така по- лесно ще се научите да живеете тук и сега, ще живеете много по-пълноценно, защото живота е като красиво нежно цвете, което се нуждае от грижи, ако не го поливате с положителни мисли, с добро сърце и мъдрост то линее, а ние решаваме, че времето е виновно за това.
|
