Desislava
Utente
Karma: 7
|
КАК ДА ОТКРИЯ СЕБЕ СИ И КЪДЕ Е МОЕТО МЯСТО - 02/01/2008 10:21
Казвам се Десислава Савова и съм на 34г.Ще ви разкажа доколкото е възможно с думи да опиша болката и страданието на които бях и се подложих сама в продължение на 30г.не само себе си, но и семейството ми!
Моята зла участ ме спохожда на три годишната ми възраст в яслите. До ден днешен не е изяснена причината за случилото се,поради която нося кръста си цял живот! Случаят ми беше отчетен, като човешка грешка.... През 1976г. в разстояние на няколко месеца загубвам косата си и окосмяването на цялото си тяло напълно,опадат миглите и веждите ми. Диагнозата ми е тотална алопеция. От тук нататък за мен нещата и процесът стават необратими и неизлечими. Лекарите стигат до окончателното си заключение, че състоянието в което се намирам и до ден днешен е причинено от страхова невроза, стрес пред който те се оказват напълно безсилни и безпомощни! Животът на цялото ми семейство се преобръща на 180 градуса. Родителите ми не жалещи сили и средства не се предават и досега не губят вярата и надеждата, че един ден ще имам това, което незнайно защо загубих в ранното си детство! Минахме през земният ад с години. Станах опитно зайче за да намерим лек. Така болниците станаха моята детска площадка, а лекарите мойте приятели, но без никакви видими резултати и подобрение.Останахме само с извиненията и съжаленията за несгодата от алопецията. Но това се оказа само капката в морето, тепърва предстоеше урагана от кошмари през, който трябваше да се изправя и да изживея. Дойде времето да започна училище. Все още неподозиращото ми нищо детско съзнание се сблъска със суровата и горчива реалност. Аз бях различна и се откроявах от другите деца, носех забратка и видимо си личеше че нямам мигли и вежди... Налагаше се да се доказвам и да се боря с всякакви средства за да покажа независимо от това, че нямам коса, аз съм като всички други деца,способна,можеща и кадърна,но това не ми помогна по никакъв начин... Станах постоянен обект на подигравки, обиди, унижения, ненавист,агресия и озлобление. Децата се оказаха най-големите и безпощадни съдници. Факт, който не се изразяваше само в тях,но и в родители и някой учители. Никой не ме разбираше и подкрепи в непосилната борба която водех дори със себе си. Едно малко и безащитно създание,което имаше само родителите си като свой защитник и потдръжник! Родителите ми намериха алтернативен начин и подход и ме ориентираха към спорта. Станах надеждна и обещаваща с огромен потенциал спортистка в леката атлетика,влагах цялата си воля,сила, енергия и най-вече агресията която трупах в себе си за да отстоявам и оцелея психически. Кандидатствах в спортно училище,но и там ме отхвърлиха категорично. Няма спортисти с плешиви глави.Оказа се,че ще съм срам за спорта с проблема си. Защо да се хабят излишни средства и да възлагат надежди за заложбите ми без перспектива за тях? По този нелеп начин и отношение пропуснах големия си шанс и възможност в живота за призванието си. Исках да осъществя една мечта, която загасна още в зародиша си! В гимназията се повториха обстоятелствата. В нея също не успях да избегна и променя ученическата си неволя и тормоз, отново бях атракцията на междучасията и подигравките! Борех се с всички сили за да завърша образованието си. Затворих се в собствената си черупка търпях, мълчах, посрещах ударите на съдбата си и преглъщах всичката излята помия по мой адрес. с нетърпение очаквах завършването си за да загърбя проблемите си! Желаех да запиша и висше образование,но страхът и изплувалите спомени от преживяното в училище ме спря и решителноста ми се изпари и се отказах, за което сега искренно съжалявам...! Живееща с поредната си самозаблуда, че възрастните биха проявили по-голямо разбиране и биха се отнесли с мен по по различен начин отново се провалих. Градската джунгла се оказа още по-безмилостна,ужасяваща,жестока и безкомпромисна за отстояване и оцеляване за хора като мен! Късметът ми изневери и така неволите ми започнаха отново по моя вина, защото се предадох този път и психически. От този момент нататък станах никоя, незначителенподтиснат и неуравновесен човек. Промених се до неузнаваемост. Разбираики, че един от важните фактори за да те вземат и да си намериш свястна добра работа е цялостната визия за да те приемат в обществото и след това ти оценяват способностите. Започнах да търся начин и се интересувах, как да променя външноста си,която не можех да приема и харесам. Факта,че нямах нужното образование, носех перука, защото нямах коса се оказа непосилен товар,който много ми тежеше но не можех да го сваля и изхвърля от себе си! Почнах да работя навсякъде,където ме приемеха независимо,че не ми харесваше и не ме удовлетворяваше по никакъв начин. Преливах от пусто в празно. Уволняваха ме и обиждаха безкомпромисно, щом разкриеха недостатъкът ми, независимо че давах най-доброто и качественото от себе си. Борбата стана брутална и неуписуема за възприемане. Стана все по трудно и болно да общувам с хората. Надеждата и вярата за добрите,разумни и разбиращи хора, която таях в сърцето си се оказа един фарс,една огромна лицемерна и лъжовна измислена илюзия! Вратите на които почуках и търсех възможности ми се затръшваха безцеремонно в лицето.Не се отказвах опитвах отново и отново, но удрях все на същия камък. От ден на ден нещата се влошаваха, а аз не им обърнах нужното внимание и положението стана неконтролируемо от моя страна, а шансът за нещо по-добро нищожен! След силен шок, отчаяние, самосъжаление и дълбока депресия развих Хашимото/автоимунно заболяване,което води до недостатъчна функция на щитовидната жлеза всичко на нервна почва/ здравето ми се влоши сериозно. Затворих се в къщи и се изолирах създадох си собствения затвор, за да се чувствам сигурна и защитена, че в него никой и нищо не може да ми навреди. Всичко загуби смисъл за мен. Загубих интерес към живота. Изпадах в изблици на ярост и гняв. Бях обвзета от чувството за вина,срам и безсилие на безпомощност. Настроението ми се менеше постоянно. Всичко в мен беше празно и опустяло. Искаше ми се да не се бях раждала на този свят, исках да умра за да сложа края на всичко случващо се. Неистово се молех да изчезна и да се залича бях никому ненужна и никои не знаеше за съществуването ми вече! Станах кукла без душа! НО ненадеино и неочаквано попаднах на рекламата на Нова телевизия за шоуто Пълна промяна и Гала, която каза че няма невъзможни мечти. Хванах се на тези думи като удавник за сламка! Видях своя шанс и възможност да участвам в предаването. Обмислях и премислях, как да стигна убедително до тях и излях болната си душа в писмото, което изпратих. Нещо в мен се събуди и съзря лъч светлина. Мислите ми бяха денонощно насочени на там. Толкова много исках и се молех да ме вземат и накрая успях! Аз бях една от първите участнички които бяха избрани в Пълна промяна минах всички кастинги успешно без да проявя грам съмнение, че точния момент и мястото ми бяха там. Така се запознах с психотерапевката Мадлен Алгафари, която стана и бе една от първите ми приятелки изкара ме и ми помогна с общите ни усилия от дъното на блатото на повърхноста и ме държи там без да ме пуска и да ми дава възможност нито за миг да се удавя отново показвайки ми и разбирайки собствените грешки който бях направила спрямо себе си.. При нея изживях и надживях своя катарзисен и кризисен период. Мади и пълна промяна станаха моята същност, моята най-съществена и първа крачка към хората, към добротата, приятелите и разбирателството,който бях загубила по пътя си. Така намерих силите и възможноста да научат хората за мен и за проблемите на всички които бяха без коса,начина по който живеехме и се отнасяше към нас общественоста и срамът който изпитвахме без да имаме никаква вина за това. Ефектът нима и минимален се оказа поразителен. Аз промених част от външноста си, но най-съществена и ценна стана душевната промяна. Придобих така необходимото ми самочувствие, увереност, осъзнавайки, че независимо дали имам или нямам коса аз съм човек. Обичах и съм обичана от всичките си приятели, които оцениха и ме приемаха такава истинска с всичките ми достойнства и недостатъци! Сега имам пълно сърце и душа и приятели на които мога да разчитам и да се опра и в тежки и в радостни моменти. Аз летя и съм част от едно неразделно и силно сплотено ято. Знам,че дори и да си счупя и прекърша крилете си няма да ме изоставят сама. Мадлен е моят ангел хранител и моята душевна майка, въпреки че постоянно ми повтаря че съм постигнала всичко сама, знам че е стълбът по които се изкачвам неуморно с неина помощ, за което и благодаря и ще съм и признателна! Чрез нея,пълна промяна и хората в нея излязох от сянката си и се изправих лице в лице с проблемите си! За жалост претърпях отново крах и разбрах че някой неща в живота остават същите, защото повтарях старите си грешки и не се поучих от тях. На първото място, където ме взеха на работа, отново позволих да ме смачкат и да загубя увереноста си. Взеха ме за една длъжност и обучение, а всъщност ме използваха като общ работник и санитарка. Нито минута не съм работила по предложената специалност. Осъзнавайки униженията и обидата на които ме подложиха напуснах. За първи път в живота си взех непоколебимото решение да не позволявам да ме подценяват като личност и да не умаловажават способностите ми! Така придружавайки една приятелка срещнах работодателя си във фондация "Галатея" Ивомир Димчев един добър,умен, невероятен и спокоен човек. Човек който разговаряше с мен като с равен, човек от който можеш да се учиш, човек който е готов да ти помогне с всеотдайноста си и опита си, да ти даде смисъл, цел и хъс за живот, да ти зададе точните въпроси за да осмислиш точните и правилни отговори, да ти даде възможност и да ти възложи отговорност да се чувстваш значим и да вижда твоята уникална личност да ти даде шанс да се докажеш. Получих безценни съвети и книги от него който ме накараха да осмисля и осъзная,какво искам от своя живот занапред, как искам той да протече и да заживея като пълноценен, можещ, знаещ и искащ човек. Сега се чувствам, че аз вярвам и искам да го направя, че мога да го направя и че го правя точно в този момент на откровение! Не мога да намеря точните думи и изрази, как се чувствам, аз летя и сиая от щастие, аз усещам отново своето пробуждане и съм лека като волно перце готова съм да посрещна всяко едно предизвикателство без да го приемам като такова а като възможност да бъда полезна на себе си и на всички хора!
|
