Лошите мисли могат да изникнат от нищото и да са свързани с всичко. Дори и най-позитивно настроеното дете понякога има притеснения за нещо, а негативно настроеното дете често е измъчвано от тревоги. Тревогата произтича от нашите мисли - например, когато си се представяме в някаква бъдеща ситуация с всичките възможни проблеми, които могат да възникнат. Наистина, вярно е, че обмислянето на бъдещи възможности и готовността да се справим с тях може да бъде полезна дейност, но ако не следим внимателно мислите си, те лесно могат да излязат извън контрол.
Негативните мисли могат да бъдат резултат и от неприятни минали преживявания, когато сме претърпели провал или сме били наранени по някакъв начин. Връщането към този вид мисли неминуемо изсмуква нашата енергия.

"Мама казва, че постоянно се безпокоя за всичко, точно като баща си."         
Стюърт, 3 г.

Тревогите често се самоизявяват и ни тласкат към нещата, от които най-много се страхуваме. Това е жестоката истина за негативното мислене. Образите, към които постоянно се връщаме, независимо дали са положителни или отрицателни, отразяват обстоятелствата, които привличаме. Точно поради тази причина премахването на лошите мисли е необходим и желан процес. Говорете с децата си за разликата между позитивно и негативно мислене. Попитайте ги дали изобщо виждат някакво предимство в това да мислиш негативно. Може и да им хрумне някакво обяснение. Изслушайте ги, коментирайте и поправете погрешните схващания. Заедно стигнете до извода, че позитивното мислене винаги е по-добрият вариант.
След като веднъж стигнете до това заключение, следва лесната и забавна част с обучението. Децата искат да пораждат позитивни мисли - просто трябва да им се покаже как. Развийте у децата схващането, че умът е най-добрият им приятел.

"Вашият ум ще ви помогне да постигнете всичките си цели. Той е толкова изобретателен и могъщ, че ще приеме каквато и мисъл да изберете."

Тренинг на емоциите

"Бях взел тригодишната си дъщеря от предучилищните занимания, бяхме се прибрали и аз бързах да приготвя обяда. Пъхнах съд със спагети в микровълновата печка и тъкмо да затворя вратичката, когато дъщеря ми заяви, че иска тя да свърши тази работа. Не желаейки да забавям приготвянето на яденето, повдигайки я до необходимата височина, аз казах нещо от сорта на: "Следващият път" и затворих вратичката. Сълзите º  потекоха като река. Помежду сърцераздирателни ридания тя успя да изхлипа: "Не можах да стана 'специален помощник' в предучилищната група, а сега също не успях!"
Рик

Децата гледат на света по различен начин от този на възрастните и обхватът им от емоции в даден момент може да бъде зашеметяващ. Малкият човек може да премине от изблик на екстаз към мъчителен вой и обратно към доволство за секунди. Дори при десетгодишно дете това, което на нас ни се струва дребно раздразнение, може да прерасне в дълбока емоционална криза.

"Любимата ми пижама е мръсна и аз отивам да спя у Джани тази вечер!"

Емоции и мисли вървят ръка за ръка. Ако искаме децата ни да са щастливи и да мислят позитивно, трябва да им помагаме да разбират емоциите си.
Емоциите приличат на морските вълни. Разбушуват се и утихват. Понякога са бурни, понякога спокойни. Емоционалните вълни са преходни, вечно променливи. Предизвикателството пред нас като хора е да овладеем вълните като опитен сърфист, а не да им се оставим да ни завлекат. Важно е да запомним, че вътре в нас, дори и отвъд най-мощната вълна, винаги има тихо място.
Мислете за себе си като за треньор по емоции - това помага за разширяването на представата ви за вас самите като родители. Емоционално напътстване или тренинг означава да помагате на детето си да разпознава и назовава собствените си емоции, да разбира какво се крие зад конкретното чувство - гняв, тъга, страх. Корените на всички тези емоции трябва да се търсят в минали случки. Общуването и споделянето на чувствата може да помогне. Постепенно детето ви ще осъзнае причините за емоциите си и ще се научи да прави разлика между чувства, мисли и действия. Следващата стъпка, реализирана чрез напътстване и окуражаване, е да му помогнете да открие, че може да избира различни мисли и реакции, за да се справя с безбройните житейски трудности и разочарования и да посреща успехите и триумфите.

Насърчавайте децата си да казват:
"Имам избор. Мога да оставя тази ситуация да ме тормози. Мога да си позволя да се чувствам ядосан/тъжен/уплашен/объркан/отмъстителен и т.н., но не е необходимо да го правя. Вместо това мога да избера да се чувствам другояче - зареден с оптимизъм/щастлив/сигурен в себе си и т.н. Всяка ситуация ми дава право на избор."
Знанието, което можем да предадем на детето си за чувствата и връзката им с начина на мислене, ще го съпровожда при емоционалното му израстване. Проявете търпение и разбиране. Често уроците трябва да се дават отново и отново. Емоциите са лесно променливи. Когато ние, възрастните, сме разстроени, понякога казваме: "Не мога да мисля адекватно." Ако емоциите объркват нашата логика, представете си какво е при децата, чиито чувства се менят постоянно и скачат от едно настроение на друго. Накрая тренингът на емоциите ще покаже резултати и децата ще извлекат огромна полза. Няма да е лесно и понякога ще се чудите дали въобще ще се научат, но под вещото ви ръководство и ако проявите търпение, ще се получи. А определено усилието си заслужава.
Чудесен момент да говорите за чувства с децата си е преди лягане или докато сте в колата. Много деца избират времето преди лягане, за да "развият пружината" дотолкова, че да оставят чувствата си да преминат в подходяща за споделяне форма. По-рано през деня те са били "прекалено заети да изживяват нещата!". Има смисъл. Подканящо изречение като: "Разкажи ми за деня си ..." може да доведе до изненадващи резултати. Не е зле бавно да преброите до десет наум преди да продължите. Ние, възрастните, често се изкушаваме да запълним празнината от мълчание, докато детето ни още обмисля какво да каже. Да прекарате няколко допълнителни мига на ръба на детското легло, докато то стигне до чувствата си, е ценно и добре оползотворено време.
Семейното возило също е подходящо за споделяне, без детето да се разстройва. Колата предлага спокойно, интимно, сравнително безопасно място за обсъждане на мисли или чувства, които вълнуват вашето дете и затова я поставяме на предна позиция в нашия списък за възможни места за обучение.