Сънищата не престават да занимават мисълта на хората още от зората на човечеството, и оттогава до днес все се намират човешки същества, които имат же­лание да ги тълкуват. Египтяните имат своя Йосиф, древните гърци - Платон. Всеки римски легион има свое божество, предопределено да разбира нощните видения, обладаващи душите на спящите люде. В оне­зи времена съществували оракули и храмове, където човек можел да отиде и да потърси съвета на жреци, които чрез съновиденията си им предсказвали бъдеще­то. Така някои хора търсели изкуствено предизвикани­те сънища, за да намерят в тях упование и подкрепата на боговете.
Месопотамската литература ни поднася едно от най-древните писмени свидетелства за сън, което, в случая предсказвало неизбежното настъпване на страшно бедствие. Героят в него говори за внезапен силен прилив, който помита и удавя по-голямата част от Земята. Както сами виждате, този сън удивително напомня на библейската притча за Потопа.
Смята се, че най-древната книга, посветена на съ­нищата, е сборник, компилирал съновиденията на асирийци, вавилонци и египтяни, озаглавен Oneirocritica[1] и публикуван под редакцията на грък на име Артемидор. Това е единственото значимо произведение, посве­тено на тази тема преди XIX-ти век, когато на бял свят излиза неговото 30-то поредно издание в превод на ан­глийски (оригиналът е на гръцки). Позната е също мо­литва на хитите, призоваваща на помощ окултните си­ли: „Покажи ми в съня или ми разкрий чрез жрец или жрица,   осенени   от   Боговете,   всичко,   което   искам   от тях". Различните култури  - еврейска, келтска, гръцка, арабска, индианска, японска, френска и руска - всички те до една свидетелствуват за ролята, която са играли сънищата в онези времена, не само в живота на отдел­ния индивид, а и в   съдбините на цели народи. Религи­ите,   философските   течения,   класическата   литература, историята, политиката, науката и изкуствата  - всички те дължат на пророческата същност на сънищата мно­го повече отколкото обикновено се е предполагало. От строго индивидуална гледна точка човек може да се за­пита какво струват нашите надежди  и нашата любов, ако не се основават на магията на бляновете.
Ако  разгледаме  някои  съновидения  и  ги  преосмислим в светлината на човешката история през веко­вете, ясно можем да забележим въздействието, което са оказали върху човешката история и начина на живот. Всички, и значими личности и най-обикновени хора, са познали  най-различни  възможни сънища.  Независимо дали   те  са   били   плод  на  измислица   или   творческо прозрение, пророчески или вещаещи катаклизми, мно­го от тях са заслужили правото да влязат в историята на различни народи по земята. Някои от тях, бидейки с толкова ясно послание, че не се нуждаели дори от тъл­кувание,   са   отприщили   поредица   от   събития,   чиито последици отекват и до днес и както по всичко личи ще въздействат още дълги времена.

Класическите сънища
Нашите   предци   възприемали   сънищата  като послания от боговете и смятали, че ако безсмъртните същества вече не ги посещават долу на земята, то те неотменно продължа­ват да ги напътстват чрез сънищата. Асирийците, вавилонците и шумерите считали Ан-За-Оар за бога на сънищата, който според тях господствал в царството на подземните дълбини, наречено Голямата земя, където той поддържал цял легион от помощници, чиято роля била да предават божествените послания на спящите хора.
Древните гърци смятали, че Зевс, бащата на бого­вете, подпомаган от Морфей, бог на съня, ни изпраща своите предупреждения, пророчества и вдъхновения с посредничеството на Хермес, вестоносецът с криле на краката. Легендите изобилстват с описания на подобни явявания, говорещи ни за съня и бляновете, които ни изпращат боговете. Когато Хиинос нежно ни залюлява в скута на Морфей, знае ли някой какви прозрения ще ни донесат сънищата и в каква далечна точка на земно­то кълбо ще се озовем, носени на крилете на мечтите си, съпроводени от Хермес, нашия звезден водач?
Омир разказва как Персей видял насън как може да убие страшната Горгона с коси от сплетени змии, която с поглед причинявала незабавна смърт. Самата Атина, богинята на мъдростта, му се явила в съня и му показала как да излъска щита си докато блесне като огледало. След това оставало единствено по никакъв повод да не поглежда чудовището в лицето, а само да води битка с него, наблюдавайки отражението му в щита си. Когато чума поразява гръцката армия - как­то се смята тя била последица от Аполоновия гняв - се свиква съвет, за да се обсъди начина на действие. Омир в „Илиада" приписва следните думи на Ахил: „Елате всички и нека се допитаме до всеки свещеник, жрец или тълкувател на съновидения, защото сънища­та са ни изпратени от Зевс и само той ще знае как да ни разкрие причината за божествения гняв Аполонов и дали той не се сърди поради недостатъчно молитви и жертвоприношения".

Пораждане   на сънищата       
Сънищата и тяхното тълкуване са широко   използвани   от древните  гърци  като средство за предсказване на бъдещето, а също и от други народи много преди тях. Целта на те­зи съновидения е да разкрият намеренията на божествата и да се приемат божиите повели. Изкуственото „отглеждане" на сънища, способни да призоват на по­мощ магическите способности на различни божества носи името „инкубация" или „зараждане на сънищата". Макар и методите за постигане на тази цел да са раз­нообразни и различни в своите детайли, основните принципи са почти едни и същи в целия античен свят. Зараждането се осъществява посредством заспиване в храм, с намерението да получиш насън отговор от да­ден бог или богиня на въпрос, отправен към него след извършването на задължителните за целта ритуали. Те­зи подготвителни обреди се състоят най-вече в сексуал­но въздържание, съпътствано от пости, забраняващи употребата на месо и алкохол, както и от специално жертвоприношение към съответното божество.
Старогръцката и латинската литератури изобилс­тват с примери от този вид общуване с боговете. В Гърция, около триста храма са били отредени на ора­кулите, предсказващи чрез сънища и там са се стичали множество поклонници. Сред най-известните са Делфи, храмът на Аполон и храмът на Епидор , където са се стичали болните с надеждата, че Асклепий, богът на медицината (познат в Египет под името Имотен, а в Рим - Ескулаи) ще им се притече на помощ по време на съня. Тази помощ се явявала обикновено под фор­мата на практически съвет, предписващ поемането на билкови отвари, но често болните чисто и просто се съ­буждали излекувани от своя сън. Жреците и жриците, тълкували собствените си сънища, съдържащи божест­вени послания, които им се предавали no-скоро в поре­дица от съновидения, отколкото в един-единствен сън. Дори ex-voto[2] ще потвърдят множеството случаи на болни, напуснали храма напълно оздравели.
Философите-класици полагат сериозни усилия, за да разгадаят природата на съня и на съновиденията в чисто физическо отношения, така както 2000 години по-късно са го сторили и философите на рационализма. Така например Платон смята, че черният дроб е центърът на сънищата още преди да напише в „Тимей", че пророческите видения могат да бъдат възприемани от най-недостойните части на човешкото тяло, в случая - черния дроб. Галий, както и Цицерон, смятат, че всич­ки  сънища са  предупреждения  относно здравословни проблеми на сънуващия, докато Аристотел счита, че те са   функция   на   мисълта,   предизвикана   от   физически причини. Що се отнася до Демокрит, за него те са „не­ща, плуващи в атмосферата, които атакуват човешкия ум по време на сън". Плиний им придава чисто свръ­хестествена  сила,  но  всъщност  Хипократ,  бащата  на медицината,  се  доближава   най-много  до   истината  с изявлението си: „Някои сънища са божествено вдъхно­вение, докато други произхождат директно от нашето физическо тяло". Докато древногръцките философи  в онези  времена  изучават причините,  пораждащи съни­щата, населението от своя страна, се интересува пре­димно от тяхното значение, тъй като за тях те са важни източници на информация.  Именно затова тълкувате­лите на сънища са много на почит и до тях се допитва­ли толкова често, колкото в днешно време търсим за съвет лекарите, с тази разлика, че тогавашните „лечите­ли" се считат за способни да намерят в съня както ре­шението  на личностните  проблеми  на пациентите си, така и да предписват лекове за тяхното здраве.