Дверите на сънищата
Въпреки всичко, сънищата в по-голямата им част били възприемани или като предупреждение, или като пророчество. Предсказателните съновидения означавали, че набли­жаващите бедствия могат да бъдат избегнати, ако чо­век реагира съгласно божието послание, докато против пророческите нищо не можело да се направи. За да оп­ределят дали се касае за предупредителен или проро­чески сън, гърците прибягвали до онова, което те нари­чали _и,Дверите на сънищата", които се възприемали под формата на двукрила врата, едната направена от слонова кост, а другата - от рогов материал. Ако да­ден сън преминел през вратата от слонова кост, става­ло дума да предупреждение, но ако минел през роговата - то тогава той бил пророчески. Когато сънуваме, умът ни е глух за игрите на думи, затова никак не е чудно, че тези две символични врати са били всъщност резултат от подобна словесна 'игра: слонова кост на гръцки се нарича „elephas", което има и значение на мамя, играя нечестно, докато рог на гръцки е ,,karanoo", което означава също изпълнявам, осъщест­вявам. Двете думи, взети заедно, символизират предотвратимото и неизбежното!

Сънищата  при египтяните    
Египтяните   отдавали   голямо   значение на сънищата  в  периода  между 4000  и 2000 година пр   Хр. Според един писа­тел изследовател на Х-ти век сл. Хр. през онази епоха в Египет е съществувало селище, наречено Абукир, раз­положено   в   покрайнините и   на   пустинята,   южно   от Кайро, което вероятно е било мястото, където Фарао­нът е държал като затворник Йосиф. Става дума за не­що като пещера-тъмница, в чиято вътрешност се изди­гала статуята на Патриарх Йосиф с разтворена на ко­ленете му книга, с изписани на кориците кабалистични знаци. Този затвор е бил всъщност част от обширния център, познат от гърците под името  Асклений Мемфиски, който е един  от най-внушителните храмове на изкуството   на  предсказанията   и   изцелението   в  Древ­ността.  Пещерата-затвор всъщност е погребална зала на самия Имотен.

Главният виночерпец и хлебарят
Докато Йосиф бил затворен там, ясно­видците от дълго време били замлъкна­ли, но това не пречело на египетските богове да продължават все така често да посещават това место. По тази причина няма нищо чудно в това, че великият виночерпец и хлебарят, дру­гари по тъмница на Йосиф и двамата покорни слуги - царедворци на Фараона били спохождани в това свято място от пророчески сънища, .които Йосиф съумял ус­пешно да разтълкува.
Царете и фараоните на Древния Египет придава­ли голямо значение на своите сънища, дълбоко убедени, че те носят съветите и закрилата на боговете за тях самите и за тяхното потомство. Сфинксът държи меж­ду лапите си блок от розов гранит, върху който е изпи­сан съня на човек, който бил предопределен да стане по-късно цар. Докато си почивал под сянката на Сфин­кса, човекът заспал и Ра, богът на слънцето, му се явил насън, за да му извести, че един ден той ще стане цар на Египет. Когато се събудил, той погледнал Сфинкса, видял, че част от него е покрита с пясък и че има нуж­да от почистване и дал обет да го възстанови и под­държа в безупречно състояние ако някога сънят му се сбъдне. Няколко години no-късно сънят се превърнал в действителност и той бил преименуван в Тутмос IV-ти. Припомняйки си даденото обещание, той върнал на Сфинкса предишната му слава и от този ден нататък Сфинксът бил винаги редовно поддържан и почистван от пясъците, донасяни от ветровете на Сахара.
Освен тази писана история, съществуват множес­тво други стели[3] и други египетски архитектурни па­метници, които носят надписи с йероглифи, разказва­щи за отделни фрагменти от забравени сънища. Те са най-многобройни около храма на Асклепий Имотен. Някои от тези надписи представляват истински тълку­вания на съновидения и са надживели векове, за да стигнат и до нас като непреходна традиция. Един от тях гласи следното: „Легло в пламъци означава, че другарят ви е вероломен". Друг твърди: „Да сънуваш умрял вол вещае, че ще тържествуваш над неблагосклонната си съдба или над врага си".

Сънищата в Библията        
Библията е един от най-богатите съществуващи източници на сънища. Старият и Новият завет съдържат над 20 подроб­ни описания на сънища, които са примери на божии съвети от различно естество, под формата на предуп­реждение или пророчество. Тези послания са били за­редени с такава сила, че разглеждайки ги в светлината на времето, виждаме как онези, към които те са били отправени, следвайки ги и действайки според значение­то им, са могли да ръководят и насочват съдбините на цели народи, а в множество случаи и да преобръщат хода на историята.

Сънищата в Стария завет
Макар и евангелистите от по-ново време да се обявяват против предсказанията, Библията привежда множество примери за упражняването на подобни умения в практиката. По всичко изглежда, че израелтяните са били всецяло от­дадени на това изкуство. Въпреки че някои от тях иска­ли да забранят всеки намек за предсказания, в крайна сметка именно това нравят последните събирачи, със­тавители на Завета. Предсказанието, разгледано в съче­тание с пророците, наричано в началото ,,жреческо пророчество", по-късно става известно като - Сънови­дения, внушени от Бог и неговите ангели".
Ако разгледаме по-внимателно притчите от Ста­рия завет и по-специално образните предсказания, опи­сани под формата на видения п сънища, ще забележим, че еврейската дума,  обозначаваща  „видение"  и  „сън" съвпада с еврейския глагол, означаващ „виждам". Сле­дователно сънищата и виденията от Стария завет, кои­то са служели за предсказване на бъдещето, всъщност са били от пророческо естество. При все това, библейс­ките пророци, ясновидците и тълкувателите на сънища не са били  възприемани като гадатели, предсказващи бъдещето (макар че това е само въпрос на название и класификация). Дотам, че всички сънища били припис­вани единствено и само на Йехова тъй като, както се вижда от откъса от Книга за Пророк Йеремия (13: 25), единствен   пророкът   има   правото   да   възкликне:   „Аз имах сън! Аз имах сън!" „Книгата на царете" също раз­крива, че в Израел, както и навсякъде другаде, дарбата да се сънува е можела да бъде възпитавана и развива­на. Соломон следва тази добре утвърдена традиция до­като спи и сънува в храма на хълма Голан. „Книгата на Самуил" е още едно доказателство за значимостта на сънищата, защото  от нея  научаваме,  че Самуил  е имал привичката да спи пред свода на храма. Сънят на Йаков във Ветил, описан в „Битие" (или „Първа книга Мойсеева" - 13: 10-22) ни дава допълнителни подроб­ности относно древното ханаанско светилище, в което Йаков се оттегля за да се допита до предсказанието посредством съня и виденията.
Сънищата, описани в Библията, биват два вида: буквални и символични. В тези, които се числят към първата категория, Бог или неговият вестоносец гово­ри директно на спящия и му дава ясни указания, които не се нуждаят от много обяснение или изобщо не изис­кват тълкувание. Сънищата от втората категория пред­ставляват символични послания, под формата на прит­чи, които налагат анализ и внимателно подробно тъл­кувание, за да излезе наяве скрития им смисъл. Йосиф и Даниил са безспорно двамата най-изкусни тълкувате­ли на сънища, но по принцип всички евреи са били много отдадени на това изкуство и не са срещали трудности в разбирането на смисъла и посланията, съ­държащи се в техните сънища.
В Библията съвсем ясно се казва, че Бог говори на хората в съня им: „Бог говори веднъж и, ако това не забележат, още веднъж: на сън, в нощно видение, когато сън наляга човеците, във време, кога дремят на леглото. Тогава Той открива на човека ухото и запе­чатва Своето наставление. - ('„Книга на Йов" гл. 33: 14-16)[4].
Първият сън, описан в „Стария завет" е убедите­лен пример за този съвсем пряк контакт между Бога и хората: „И дойде Бог при Авимелеха нощем, насън и му рече: ето ти ще умреш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж" („Битие", гл.. 20: 3).
Прословутият сън на Йаков, в който се говори за стълба, спускаща се от небесата чак до земята, е еднов­ременно и буквален и символичен, както можем да ви­дим от следния откъс: „И видя сън: ето, стълба изпра­вена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея. И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраам, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти; И потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена". („Битие" гл. 28: 12-14).
По-нататък в друг сън, тъкмо след като е избягал тайно от дома на Лаван, Иаков получава отново божи­ите заръки, този път чрез думите на един ангел: „Ангел Божии ми  каза насън:  Йакове!  Аз отговорих: ето ме. Той рече: дигни очи и погледни: всички пърчове (и ов­ни), които са се качили на добитъка (на козите и овци­те),   са   шарени,   капчести   и   с   петна;   защото   виждам всичко, що Лаван върши с тебе; Аз съм Бог (Който ти се явих) в Ветил, дето ти поля елей върху паметника и дето ми даде оброк; сега стани, излез от тая земя и се върни  в твоята родна земя (и Аз ще бъда с тебе).   - („Битие"  гл.  31,   11-13).  Тук ангелът, играе  ролята на посредник, подобно на вестоносците на Зевс, на под­земните помощници на Ан-За-Оар, богът на шумерите, вавилонците и асирийците и в крайна сметка подобно на всички явяващи се носители на съня в Древността.