Сънищата в Новия завет    
Новият завет не изобилства от сънища, както Стария, но затова пък тези, които той съдържа са със също  толкова дъл­бок смисъл.  Ето, ангел се явил  насън на Йосиф и му предал  следната  вест:  „Но когато  намисли  това,  ето. Ангел Господен му се яви насън и каза:  Йосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус, защото Той ще спаси народа Си от греховете му". („От Матея", гл. 1, 20-21). По-късно тримата мъдреци, след като поднесли на Младенеца даровете си от смирна, ливан[6] и злато, на свой ред били предупредени: ,, И като получиха на­сън откровение да не се връщат при Ирода, те замина­ха по друг път за страната си". („От Матея", гл. 2, 12). Малко след това Йосиф получил ново божие послание: „ А след като си отидоха, ето, а.нгсл Господен се явява насън Йосифу и казва: стани, вземи Младенеца и май­ка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа, защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби". („От Матея", гл. 2, 13).
Йосиф се подчинил и останал в Египет дотогава, докато отново го посещава божи вестоносец: „А след като умря Ирод, ето. Ангел Господен се явява насън Йосифу в Египет и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца". („От Ма­тея", гл. 2, 19-20). Ето още един пример как някои съ­нища носят дълготрайни последици и могат да окажат съдбоносно влияние върху човешката история. Без то­зи сън, Младенецът и майка му нямаше да могат да предотвратят избиването на Невинните и тогава следва да се запитаме какъв ли обрат щеше да вземе човешка­та история без рождеството и, следователно, без влия­нието на християнството? Тридесет години по-късно жената на Пилат заръчва да му предадат следното: „Не нрави нищо на тоя Праведник, защото днес насън много пострадаха за него". („От Матея", гл. 27, 19). Този сън не се отразява на историята, понеже Пилат отказал да се съобрази с ясното му послание. Едва ли има някой, който би могъл да каже какво би станало, ако Пилат бе решил да пощади Исус?

Църковните папи 
Първите  християни  разглеждали  сънищата по същия   начин  като  пророците от Стария завет. Папа Григорий от Ние през lV-ти век ги възприемал като божествени послания и смятал до­ри, че те са огледало на човешката душа. Той пише, че тези видения могат да допринесат за по-доброто поз­наване на най-съкровената човешка същност. Свети Августин си служел със сънищата като средство за общу­ване между самия него, Бог и неговите ангели и вечно ги призовавал да съхранят „целомъдрените му жела­ния". Тома Аквински, пророк в тълкуванията си на Стария завет, е автор на множество страници върху пророческата същност на сънищата и стига до идеята, че сънят и събитията могат да бъдат причинени от една и съща причина - идея, която се доближава до кон­цепцията на Юнг за синхронизма.

Сънищата  през средновековието
В края на средновековието в Европа, сънищата се превръщат в „табу" за Църквата. Религиозните власти охотно забравят за ролята, която те играят в мина­лото и ги причисляват към езотеричните умения, които, според тях, са дело на дявола. Лесно е да проследим как   тази   скудоумна   доктрина   оставя  своя   отпечатък върху цялото ни общество и как самата дума „сън" та­ка губи  своя смисъл  на  „видение" за да се  ограничи единствено   в   значението   си   на   химерични   надежди. Скоро след това  изразът „той е само един мечтател" започва да се използва, за да се каже за някой, че е чо­век, загубил ясна представа за действителността, изопа­чавайки по този начин напълно смисъла, та дори и са­мата цел на сънищата. Въпреки това, през Х!Х-ти век Фройд и неговият труд върху сънищата хвърлят нова светлина, възвръщайки на сънищата статута на социал­но „приемливо" явление. С това сънищата придобиват no-скоро психологическо измерение, отколкото религи­озно   или   пророческо.   Така   понятията   „То",   „Аз"   и „Свръх Аз", новото триединство на психоаналитиците, в крайна сметка изместват Бог и другите външни сили, които до тогава са били считани за отговорни за про­изхода   на   сънищата.   Днес,   когато   се  приближаваме към края на ХХ-ти век, хоризонтите се разширяват дотолкова, че сънищата във всичките им аспекти, от дъл­боко религиозния до обикновения преглед на факти от ежедневния ни живот, стават обект на сериозен анализ.

Сънищата   на японските гадатели
От   японската   средновековна   литература, която изобилства с разкази на оракули за техните съновидения, научаваме за съществуването на храмове, посвете­ни на сънищата, както мри шинтуистите, така и при бу­дистите. В Уса е съществувало много известно свети­лище на шинтуистите, посветено на Бог Хашиман. Три будистки храма се радвали на особено голяма слава заради гадателите си и последователите на Будисатва Канон.
Независимо дали призоваваното божество е будистко или шинтуистко, церемониите по допитването до гадателите са много сходни в своята дълбока същ­ност. След спазването на изискванията за въздържание по време на подготвителния период, поклонникът оти­ва в святото място, за да направи дарение и в същото време да даде обет, че ще остане за известен период на това място с надеждата, че ще го споходи пророчески сън. По всичко изглежда тези периоди на подготовка са били от седем, двадесет и един или от сто дни. Пок­лонниците прекарвали всяка нощ колкото е възможно по-близо до сърцето на светилището, където обитава­ло божеството. Тъкмо там трябвало да се зароди и произведе сънят, така желан и очакван, но обикновено това ставало едва последната нощ на дългото очаква­не.
Болестите заемат челно място в причините, които са тласкали хората да подирят помощта, която можела да им бъде донесена чрез сънищата. Един сборник с разкази от XV-ти век, познат под името Хазедра Рейгенки, описва чудотворните изцеления, настъпили бла­годарение на общуването с боговете посредством съни­щата. Един от тези разкази говори за човек, който, обезобразен от проказа, отива до Хазедра и след седем дни и седем нощи на усамотение вижда насън, че едно момче излиза от вътрешността на храма и му казва:
„Твоята болест е много трудна за лекуване, защото е причинена от кармата на предишен твой живот. Въпре­ки това, Каннон ми нареди да те изцеля". Тогава мом­чето облизало с език цялото тяло на мъжа и когато той се събудил, се видял здрав и читав. Друг човек, който страдал от страшна болест, отишъл на поклонение до Хазедра и след една нощ и един ден сънувал как едно момче излиза пак от вътрешността на храма и му на­мазва тялото с мехлем. На следната утрин болестта го била напуснала. В много от тези истории се разказва за малко момче, което излиза от самата светая светих и носи чудотворно изцеление на болните.
Оракулите обаче можели не само да лекуват, а и да разрешават и други проблеми. Според друга исто­рия, жрец, който не можел да запомни някакъв твърде сложен текст, го запаметил наизуст насън само за една нощ. Друг, който се срамувал от външността си, по съ­щия начин събрал куража да се изправи без страх пред света. Жени, живеещи в отчаяние и нищета, се осланят на  помощта  на  гадателите  и се  виждат преобразени, подкрепени в болката си благодарение на нощите с по­зитивни сънища. Също и поклонници, които искали са­мо да  научат бъдещето  и които насън  виждали  ясно какво ги чака. Преди зараждането на будизма Импера­торът бил най-великият мечтател    - неговите религи­озни задължения се състояли между другото в това да полага особени  грижи за сънищата си.  В двореца му имало стая, специално отредена за сънища, обзаведена с легло само за тази цел, наричано Камудоко. Веднъж, когато неговият народ бил застрашен от ужасно бедст­вие,   Император Сужин легнал върху своето камудоко, за да потърси отговор, който да му подскаже разреше­нието на проблема. Той получил отговор, когато него­вият Бог Амонон Уши му се явил насън, за да му каже как да  избегне  голямата беда.  която щяла да помете страната  му.   Историята  не  ни   разкрива  в  какво се е състояла тази рецепта, но тя се оказала ефикасна.