Сънищата  при племената    
Индианците от Северна Америка добре познават силата на сънищата, които им помагат да живеят в мир. Хуроните и ирокезите редов­но организирали церемонии за групово сънуване, което траело няколко дни, та дори и няколко седмици, в за­висимост от обекта на внимание. Така, обединявайки сънищата си, те успявали да начертаят специфична стратегия, с която си служели за управляване на пле­менните дела.
Новозеландците маори и южноафриканците зулуси и до днес все така отдават голямо значение на съни­щата си и на тяхното обединяване.
Ескимосите от залива Хьдзьн и патанийците от Малайзия споделят вярването, според което по време на съня душата се отделя от тялото и живее в друг, различен свят - света на сънищата. Те смятат също така, че е много опасно да събудиш грубо спящия, по­неже душата няма да има време да се съедини отново с тялото и така може да остане завинаги лутаща се в не­битието.

Колективните сънища
Корсиканците отдават особено значение  на сънищата си и полагат специални грижи за тях. Случвало се е цели сели­ща да сънуват по едно и също време един и същи общ сън, сякаш някакъв колективен дух ги ръководел по те­лепатичен път по време на съня. Каквото и да е естест­вото на този общ контрол, той съществува от дълги години и продължава да се проявява и до днес.

Темиарсеноа
Темиарите,   племе,   принадлежащо   към  малайския народ в Сеноа, са и до днес дълбоко повлияни от тълкуванията и използването на сънищата. Според тях сънищата са фрагменти от личността, съставени от физически сили, приели познаваема форма. Макар че тази теория има далечна прилика с личностните и колективни първооб­рази на Г. Юнг, не трябва да се забравя, че тези наро­ди живеят, изповядвайки тези вярвания от стотици го­дини. Така, техните деца от най-ранна възраст науча­ват за значението на сънищата и се подготвят да се из­правят лице в лице с всички зли духове, които срещат в кошмарите си с цел да се научат да ги овладяват още преди да достигнат зряла възраст. Когато възмъжеят, те вече са способни да обединяват своите сънища, по­неже колективните съновидения им позволяват да проз­рат бъдещето, в резултат на което те буквално са спо­собни да се справят с всички проблеми преди още те да са реално възникнали. Тяхното общество не познава престъпността и насилието и те са считани за един от най-демократичните и най-добре адаптирали се към за­обикалящите ги условия народи, съществуващи в днешно време.
Още от 1931 г., когато Х. Д. Нуун открива този ненасилнически народ, миролюбивият и хармоничен начин на живот на това племе не е преставал да интри­гува социолози и антрополози, Нуун е особено впечат­лен от начина, но който те живеели в съвършено съгла­сие със себе си и с природните закони. Той пише след­ното: „Когато даден човек е положил труд, той получа­ва част от общата реколта, макар и не според вложе­ния труд или притежаваните умения, а според своите необходимости". Като че ли именно тук намират ис­тинско въплъщение мечтите и идеите на Карл Маркс всеки да работи според възможностите, а да получава според нуждите си.
За съжаление човечеството не разбра и недооцени бляна на Маркс, което не е никак чудно, предвид фак­та, че човечеството изобщо не е склонно да се научи да сънува и да мечтае, за разлика от хората от племето Темиар-Сеноа. За тях комунизмът е реалност и е оче­видно защо.

Исторически   сънища
Не всички сънища, повлияли върху хода на човешката история са били за добро, както ще видим от следващите примери. В една злокобна нощ, през ноември 1917 г. германските и френските войски се сражавали от двете страни на Сома под смъртоносния дъжд от артилерийския огън. Един германски ефрейтор, който спял в бункер, имал сън или по-точно ужасяващ кошмар, в който дъжд от отломки и буни пръст го засипва и го оставя без дъх. Той се събудил стреснато и побегнал от бункера навън, в прохладната нощ, щастлив да открие, че това е само сън. Няколко секунди след това френски снаряд ударил бункера, убивайки всички хора в него. Осъзнавайки, че сънят току-що го е спасил от сигурна смърт, войникът поблагодарил на Бога, като заявил в молитвата си, че знае, че Господ му е спасил живота за да може той, на свой ред, един ден, да спаси своята родина. Името на въпросния войник е Адолф Хиглер. Никой не знае как­во би се случило, ако Хитлер беше загинал през 1917 г., но все пак човек се изкушава от мисълта, че вероят­но Европа и светът днес биха били съвсем различни, ако кошмарът не беше разбудил Хитлер.

Александър  Велики 
Повече от две  хиляди  и триста години   преди злополучния сън на Хитлер, друг амбициозен пълководец следвал проро­ческите послания на своите многобройни съновидения - Александър Велики. Така, напълно в реда на нещата научаваме, че по времето на обсадата на Тир, Алексан­дър Велики, възпитаник на Аристотел, видял насън как сатир (природен дух, на гръцки „Satyros") танцува вър­ху неговия щит. Аристандър, неговият ясновидец, из­тълкувал съня като игра на думи и като разместил бук­вите, съставящи „Satyros" получил фразата „Тир е твой". Така сънят подбужда Александър Велики да поднови атаката срещу Тир, който почти веднага след това се предава.

Цезар Юлий  
Три века по-късно, Юлий Цезар, за когото се говори, че е служил като образец за подражание на Хитлер, също чес­то сънувал и действал съгласно повелята на съновиде­нията си (било то съзнателно или не). Вследствие на един особено реалистичен свой сън, в който се видял да изнасилва собствената си майка, той решава да пре­мине с войската си през Рубикон, малка река, следваща сизалпийската граница. След това свое начинание, той се оказва отново във война със Сената, тъй като в действителност той нахлува в родната си страна. Наистина жалко, че той не обръща нужното внимание на съня на жена си, която го предупредила за опасностите, на които се излага с действията си по време на гибел­ните мартенски иди[7]. Ако се беше вслушал в думите й, сънят на Калиурния би останал само едно предупреж­дение и не би се превърнал в осъществено пророческо предзнаменование.