Жана Д'арк
Векове по-късно, Жана д'Арк сънува, че е предопределена от съдбата да спаси Франция. Този сън, както и бляновете й през деня оформили в съзнанието й умело замисления план, благодарение на който тя успява да убеди дофина, че е способна да постигне великите си цели. В про­изведението на Бърнард Шоу ,,Света Жана" тя е обви­нена, че гласовете, които чува, са плод на нейната фан­тазия. „Разбира се - кара я да възкликне авторът. - Нали именно така посланията божии стигат до нас."

Наполеон           
Наполеон, друг спасител на Франция, си служи със сънищата си, за да чертае и обмисля стратегията на военните си походи. Щом се събудел той записвал нощните си видения и после ги упражнявал на практика с помощта на оловни войничета, които разполагал и размествал в пясъчника, усъвър­шенствайки така маневрите за атака и контраатака.

Бисмарк            
Бисмарк, друг държавник на Германия, е на шест години, когато умира Наполеон. Ако по-късно той става известен като човек крайно са­моуверен, то никой по онова време не си е давал смет­ка, че той черпи тази своя вяра в собствените си сили от сънищата, главно пророчески, които имал в най-ранно детство и в началото на военната си кариера. И така по-късно той пише в писмо до Император Вилхелм:
„Известието на Ваше Величество ме подтиква да ви разкажа един свой сън от пролетта на 1863 г. през дните на битка. Сънувах, че яздя коня си по тясна ал­пийска пътека. Вдясно от мен зееше пропаст, а вляво се издигаше планински склон. Пътеката се стесняваше все повече и повече и накрая конят ми отказа да про­дължи напред. Не можех нито да обърна назад, нито да сляза. Тогава ударих с нагайката си по гладката по­върхност на скалата, призовавайки Бога. Камшикът нарасна до невероятни размери, стената от скали се сгромоляса като театрален декор и пред очите ми се разкри широк друм, пресичащ планини и гори, като в пейзаж от Бохемия. Видях пруски войски с веещи се знамена и дори в съня ме сиоходи мисълта, че трябва да говоря за тях на Ваше Величество".
Окуражен от това послание, вдъхващо му увере­ност, Бисмарк, поема здраво стратегията си и успява в Прусия да оглави германската федерация, подготвяйки така въздигането на Велика Германия, за която по-късно мечтае Хитлер.
Видяхме как, в различна степен, сънищата на ве­лики политици и пьлководци са оставили своя отпеча­тък в историята на човечеството. Нашият свят би бил твърде различен, ако те не бяха следвали повелите, ко­ито им диктували сънищата!

Сънищата и литературата
Много преди Фройд да разбули тайнството на мрачните конфликти, терзаещи нашето подсъзнание и преди Юнг да разкрие съществуването на колективното ни подсъз­нание, изпълнено с първообрази и символи, поети и писатели стигат до всичко това, та дори и повече. Тех­ните блянове са истински извор на вдъхновение за все­възможни сюжети, които ги подтикват да надзърнат в най-дълбоките кътчета на психологическата и парадок­сална същност на човека.
В техните произведения откриваме белезите от ожесточения конфликт между едва подтисканите диви страсти и благоразумната добра воля, вкопчени в така­ва безмилостна схватка, че бихме могли да помислим, ме по невнимание сме отворили дневника с историята на пациентите на някой съвременен психоаналитик. Страхът от Ада и ужасяващите видения са от дълги времена възприемани като свидетелство за най-тъмните страни на нашата скрита личностна същност, които Платон успешно определя в творбата си „Република­та": „Във всеки от нас, дори и в най-добрите люде, се крие див звяр, който се събужда в нашия сън".
Нито Фройд, нито неговите съвременници щяха да бъдат толкова впечатлени о г разкритията за истинс­ката природа на човека, ако бяха прочели някои лите­ратурни творби, написани преди тях. Символичното съновидение за Рая, в който сънуващият се намира в градината на насладите, се тълкува като компенсаторен сън, като надежда за осъществяване на въжделенията, много преди Фройд да се заеме с неговия анализ. Пър­вите поеми на Тенисън са изпълнени с нощни пейзажи, населени от недостъпни девици и славеи, чиито сладко-пойни гласове той чува в своя сън. По същия начин, Кийтс редовно попада в някаква „неизследвана област на духа", докато се скита в градините на сънищата си.

Шекспир            
Шекспир  е  със  сигурност  най-великият мечтател на всички времена. Цялото му творчество е изпъстрено със сцени и описания на съни­ща и блянове, в които реалност и илюзия се оплитат в съзнанието ни и ни хващат в своя капан. Колридж до­ри, в своите лекции за Шекспир настоятелно твърди, че единственият начин да разберем завещаното ни от Шекспир, е да разглеждаме драматургичните му творби като поредица от картини и идеи, заредени в сънищата и намерили своето въплъщение в тях.
В „Бурята", Калибан сънува, че „Островът гъмжи от шумове, мелодии и звуци изпълващи слуха със сън­на сладост и винаги безвредни". Друг герой, мъдрецът Просперо, ни внушава, че животът е само сън: „Напра­вени сме ний от сънища и сън отвред обгръща тоз ма­лък наш живот..."[8] В „Макбет" Лейди Макбет, в пристъп на сомнамбулизъм извършва наново престъпните си дела и така разбираме, че тя все още има частица будна съвест. Макбет също чува гласове, които му на­шепват: „Недей спа! Макбет закла съня! - съня неви­нен, съня разплитащ счепканата прежда на грижите, съня успокоител, съня, балсам за морния ни дух, ос­новно наше блюдо, пръв хранител на жизнения пир!"[9]
В „Хамлет" датският принц също заявява: „Зас­пиваш, сънуваш може би? Да, тук е пречката! Защото туй - какви ли сънища ще ни споходят в съня без край, когато се измъкнем от бренната черупка - то ни спира; таз мисъл прави жизнения гнет тъй дьлголетен"[10].
В „Сън в лятна нощ" оживява пред очите ни свят, изпълнен с картини извън времето, представящи ни ге­рои от реалния свят редом с призрачни сенки и образи, изплували от друго измерение. И така всички пиеси на Шекспир са пронизани от следната идея: на нас е отре­дено да избираме между единия и другия свят, между действителността и символичното. При все това, най-често склонни сме да се оставим пленници на симво­личния свят на сънищата.