A free template from Joomlashack

A free template from Joomlashack

Онлайн

Няма потребители онлайн

Page Rank Check
Виж количката
Нямате поръчани модули.
Exchange.bg
Exchange.bg
Начало
Тайният език на сънищата (приложна психология) - Анотация Е-мейл
Оценка: / 4
СлабОтличен 
Съдържание
Анотация
Страница 2
Страница 3
Страница 4
Страница 5
Страница 6
Страница 7
Страница 8
Страница 9
Страница 10

Когато го запитали какво е надеждата, той от­върнал: „Сънят на човек, който се е пробудил." (Диоген Лаертиус)
Когато хората сънуват, те не осъзнават, че това е сън. Някои дори могат да сънуват, че сънуват. Дотам, че когато великото пробуждане настъпи, ще прозрем, че животът ни е бил само дълъг сън. Какви безумци сме, да вярваме, че сме будни! (Китайски мъдрец)
Човекът е само сън на призрачната сянка. (Питийска ода 8)
Веднъж: сънувах, как аз, Шуан-Цу, съм пеперуда, истинска пеперуда, пърхаща из въздуха. Осъзнавах само. че следвам желанията си на пеперуда, а не същността си на такава. Внезапно се събудих и се видях тук, на лег­лото. Сега вече не знам дали съм човек, който сънува, че е пеперуда или съм пеперуда, която сънува, че е човек.
Жив като сянка и мигновен като сън. (Шекспир)
Наполеон, могъщ сомнамбул на отлетял сън. (Вик­тор Юго)
Пречистването на политиката е сън с отблясъци на дивна перуника. (Дж. Дж. Ингълс)
Няма нищо no-сладко в живота от непорочен лю­бовен сън. (Томас Мор)
Да забравя, че помня и да сънувам, че забравям. (Суинбърн)
Всичко, което виждаме или си даваме вид че сме, не е нищо повече от сън в друг сън. (Едгар Алън По)
Видение, достойно за сън, а не за разказ. (С. Тейлър Колридж)
Въжделение, изплувало от сянката на някой сън. (Джон Кийтс)
Заспах и сънувах, че животът е красота. Събудих се и открих, че животът е дълг. Значи сънят ми е бил просто лъжа? Помогнете на едно тъжно сърце, положете неу­морни усилия
И ще откриете, че сънят ви е реалност, Ярка светлина, а за вас - истина. (Хелън С. Хупър)
Ще кажете, че може ви сънувам,
Да, и не само аз.
Надявам се, че някой ден
И вие ще се присъедините към нас. (Джон Ленън)
Вярвам, че човек спи, за да не престане да вижда. Възможно е един ден светлината вътре в нас оттам да бликне ослепителна и повече няма да имаме нужда от друго. (Гьоте)
Сънувах вчера, че виждам Бог и му говоря;
Сънувах, че Бог чува думите ми_ После сънувах, че сънувам.
Сънят  е  взрив.   Избухва  и  отново  се превръща слънце. (Октавио Пас)
Сънувам Жанин с дългите и кестеняви коси. (Песен)
Сънувам бяла Коледа. (Песен)
Любовнико от моите сънища, прегърни ме. (Песен)
Сънувам те в отблясъците на камината.   (Песен)
Излез от сънищата и ели в прегръдките ми. (Песен)
Сънувам те повече отколкото ти ме сънуваш. (Песен)
Това, което искаш, е, сънят да се превърне в дейст­вителност. (Песен)

Откривател­ските сънища Елиас Хоув
Редица откриватели дължат на съни­щата си хрумванията и идеите, дове­ли до откритията, допринесли в пос­ледствие за развитието на човешкото общество и на начина ни на живот. През XIX-ти век човек на име Елиас Хоув сънувал, че диваци хвърлят копия и всяко острие е с пробит отвор под форма на оченце. Когато се събудил, той тутакси осъзнал, че то-ку-що е разрешил проблема за ухото на иглата към но­вото си изобретение, което скоро след това се превръ­ща в шевна машина.

Фридрих Август фон Кекуле
,,Да се научим да сънуваме, госпо­да!" - призовал Фридрих фон Кекуле, професор по химия в Ганд на първото заседание на един научен конгрес през 1890 г. И тогава, за да обясни изявлението си, той раз­казал как самият той съумявал да извлича полза от съ­нищата си. Разказал как след като напразно търсел да открие структурата на молекулата на три-метил-бензола, решението му дошло насън:
„Обърнах стола към огъня в камината и задря­мах. Пред очите ми отново затанцуваха атоми. Този път най-малките групички срамежливо стояха на заден план. Погледът ми, изострен от често повтарящите се подобни видения сега ясно различаваше по-големите структури, с разнообразни форми -- дълги редици, по­някога съвсем нагъсто свързани и всички те се гърчеха в змиевидни движения. Но какво виждаха очите ми? Какво беше това? Една от тези змиевидни форми заха­па опашката си и така образуваният кръг се завъртя, сякаш надсмивайки се, пред очите ми. Тогава се събу­дих осенен от прозрение."
От образа на змията, захапала опашката си, про­фесор Кекуле открил затворения кръг или теорията за бензоловия цикъл, който поддържа структурата на бензола, откритие предизвикало истинска революция в органичната химия.

Джеймс   Уат
Джеймс  Уат  често  сънувал,  че  се  разхожда   под   дъжд   от   оловни   топчета.
Накрая той стигнал до заключението, че ако пуснем разтопено олово от високо, то ще се разд-роби и ще се изсипе в малки сфери. Той проверил опитно тази хипотеза, която се оказала вярна. Така той открива сачмения лагер. След което този сън повече не го споходил.

Френският   учител
Един френски преподавател по теология преживял   нещо   подобно,   но   без   тези повторения. Той срещал сериозни зат­руднения по разгадаването на вавилонски надпис, чии­то смисъл продължавал да му убягва дори и след като се бил допитал до най-големите световните умове по въпроса. Отговорът дошъл насън, в който му се явил вавилонски жрец и вместо него наредил символите в текста така,  че той  тутакси  придобил  ясен  и свързан смисъл.

Музиката          
Много от музикантите чуват композициите си по време насън. Един от най-сен­зационните случаи на подобно явление е творбата „Дя­волски трели" на Джудзепе Тартини, италиански ком­позитор, който разказва на астронома Ланланд истори­ята на тази соната, композирана от него на двадесет и една-годишна възраст. По-късно Ланланд описва исто­рията в своите пътеписи. Изглежда Тартини е сънувал, че продава душата си на Дявола преди да му даде ци­гулката си, за да провери дали ще може да свири на нея. Ето какво пише Ланланд, предавайки думите на Тартини:
„Какво беше учудването ми, когато го чух да сви­ри с виртуозно майсторство, изпълнявайки сонатата с такова съвършенство, че надминаваше и най-дръзките представи на моето въображение. Бях възторжен, омагьосан, възхитен, загубих дъх и тогава се събудих. Грабнах цигулката и се опитах да си припомня звуци­те, които току-що бях чул, но напразно. Сонатата, коя­то тогава композирах, „Дяволски трели" бе най-добро­то, което бях съчинил, макар и да не възпроизвеждаше напълно онази музика, която чух в съня си".


 
Design: