Сънища, изкуства и сюрреализъм
Историческите   и   библейските   сънища предлагат интересни сюжети за картини на художниците още от ХI-ти век, но е трябвало да се дочака течението „сюр­реализъм", за да изкристализира от психологическа гледна точка есенцията и силата на сънищата. Сюрреа­лизмът, художествена школа, възникнала във Франция през 1924 г., търси средствата, за да изобрази сънови­денията и пулса на несъзнателното в образи и думи. Кошмарите не са чужди на въображението на хората на изкуството (Пръв Гоя, например, се отличава сред всички в това отношение), но никой дотогава не бил направил опит да пресъздаде истинската атмосфера и символиката, съдържащи се в сънищата. Андре Брьотон, често наричан Бащата на сюрреализма, твърди, че „Сюрреализмът се основава на вярването, че сънищата притежават всемогъща сила". Тази художествена шко­ла в живописта, достигнала своя апогей през тридесет­те години, е дълбоко повлияна от откритията на психо­анализата. Фройд настоява твърдо на необходимостта от асоцииране на идеите и подчертава значението на подтисканите сексуални желания, докато Юнг от своя страна разглежда главно символичното значение на образите в подсъзнанието. Картините, базиращи се на тези открития, шокират целия артистичен свят и го разтърсват из основи. Дори до днес, онези, които от­казват упорито да разберат същността и значението на сънищата, дори не споменаваме за самото изкуство, считат, че тази художествена форма е лишена от каква­то и да било стойност.
Картините на Салвадор Дали, които между дру­гото носят имена като: „Устойчивостта на Паметта ", „Раждането на течните желания" или дори „Великият мастурбатор" ясно отразяват сънища от фройдистки тип. Меки, разливащи се телефонни апарати, ръчни ча­совници и мебели, патерици, пусти плажове, ембриони и едипови образи се смесват, за да възпроизведат тре­вожния свят на сънища, трескави състояния и натрап­чиви мисли. Тъкмо обратното, Макс Ернст в картини като „Нимфата на ехото", „Окото на тишината", „Гра­дината на Франция" или „Европа след дъжда" населя­ва платната си със съвършени гори, палещи слънца, жени с птичи глави, скали, въздигащи се до небето, блата, потънали в тишина и загадъчни фигури, като по този начин отразява доста точно концепцията на Юнг за сънищата.
Други художници от групата на сюрреалистите обрисуват терзанията, измъчващи ни насън и разкри­ват чувството на страх и ужас, поднесени под най-раз­лични форми. Така виденията в полусън също стават обект на внимание в някои изображения на неясни об­рази, родени в прехода между съня и будното състоя­ние. Сюрреализмът няма да изчезне напълно никога, защото той разтвори врати за един вътрешен свят и така спомогна по своеобразен начин да разберем по-добре природата на изкуството, нашата собствена същ­ност, както и същината на сънищата, до степен, в която всичко това изумително много прилича на картина.

Мечтатели, фантазьори и гении
Говори се, и то с пълно право, че Леонардо да Винчи е най-великият гений на човечеството за всички времена. Черпил вдъхновение от сънищата и бляновете си, той е изключителен художник, скулптор, архитект, композитор, писател и изобретател. Той изобретява подводница и летателен апарат цели петстотин години преди тези машини да видят бял свят през ХХ-ти век.
Геният е мечтател, а мечтателят сънува. Всички ние сънуваме и може би всички ние сме мечтатели, но не всички сме гении. Разликата, съществуваща между личности като да Винчи и останалите хора, се състои в това, че първите могат да запомнят идея или мисъл, която ги спохожда в съня, в сърцето на нощта и да я превърнат в действителност. За тях истинският свят е вътрешният и освен всичко друго, те умеят да се вслушват не само в другите, а и в онова тихо гласче, което им нашепва от дълбините на душата. Без съмне­ние, сънищата, както на просветените знаменитости, та­ка и на нисшите духом, са допринесли за оформянето на света, такъв какъвто го познаваме днес. Все пак ес­теството на сънищата им не се различава от това на обикновените хора. Всички ние имаме пророчески съ­нища, всички сънища носят предзнаменование или вдъхновение, но ако ние не ги възприемаме като източ­ник на оригинални идеи и сила, ако отказваме да приз­наем способността им да ни донесат разрешение на проблеми, от което се нуждаем в ежедневния си живот, те ще се задоволят просто да останат скрити в нашето подсъзнание, като срамежливи наши приятели. И об­ратното, щом сме готови да признаем силата им, те ни се притичват драговолно на помощ, за да сложат ред в обителта на нашата душа. Преди всичко обаче, както беше казал професор Кекуле, е необходимо да се нау­чим да сънуваме.

[1] Oneirocritica (лат.) - критика, тълкуване на сънищата

[2] Ex-voto (лат.) - неверниците

[3] Стела - надгробна плоча

[4] Всички цитати в настоящата глава са взети от Библията, и издание на Светия синод на българската църква, София, 1925 г

[5] Истукан (остар.) - статуя

[6] Ливан - благовонни масла

[7] Мартенски  или   -   петнайсето  число от  месец  март.  Тогава убиват Цезаp

[8] Цитат от „Бурята", трето действие, втора сцена. Превод Валери Петров

[9] Цитат от „Макбет", четвърто действие, първа сцена. Пре­вод Валери Петров

[10] Превод Валери Петров

[11] Перегрин - поклонник, странстващ човек

Дискутирай статията във форума. (0 съобщения)