|
Страница 2 от 8
Увод
През 1990 г. започнах първото в САЩ (след над двадесетгодишно прекъсване) изследване за въздействието на психеделичните (халюциногенните) вещества върху хора. Беше проучено влиянието на К,К-диметилтриптамина (съкратено ДМТ) - изключително бързодействаща и мощна психеделична дрога. През петте години на проекта дадох около 400 различни дози ДМТ на шестдесет доброволци. Изследването беше проведено в Медицинския факултет на Университета на Ню Мексико в Албъкърки, където в онзи период бях доцент по психиатрия.
ДМТ привлече вниманието ми с факта, че присъства в телата на всички нас. Смятах, че неговият източник е загадъчната епи-физна жлеза - мъничък орган, разположен в средата на мозъка. Дори съвременната медицина знае твърде малко за ролята на тази жлеза, но тя има богата „метафизична" история. Например Де-карт е вярвал, че в там е „седалището на душата", а западни и източни мистични традиции твърдят, че е нашият висш духовен център. Затова си задавах въпроса дали в увеличеното отделяне на ДМТ от епифизата не се крие обяснението за естествено Настъпващите „психеделични" състояния. Към тях бихме могли да причислим раждането, смъртта и предсмъртните състояния, психозите и мистичните преживявания. Едва в по-късните етапи от изследването започнах да обмислям и ролята на ДМТ в озадачаващите „отвличания от пришълци".
Проектът се основаваше върху най-новите данни в науките за мозъка и по-конкретно свързаните с психофармакологията на серотонина. Разбира се, и собственото ми минало - десетилетия наред бях свързан със зен-будистки манастир, оказа огромно влияние върху подготовката и провеждането на сеансите, в които хората бяха подложени на въздействието на дрогата.
Макар че всички ние бяхме убедени в потенциално благоприятните свойства на психеделичните вещества, сеансите нямаха терапевтични цели, затова обекти на изследванията бяха здрави доброволци. В изследователския процес се натрупаха биологични и психологични данни, голяма част от които вече публикувах в научната литература. От друга страна, не написах почти нищо за историите на доброволците. Надявам се множеството откъси в тази книга, извлечени от над хиляда страници мои бележки, да дадат представа за забележителното емоционално, психологично и духовно въздействие на това химическо съединение.
Проблеми и в изследователската среда, и извън нея доведоха до прекратяването на изследванията през 1995 г. Въпреки трудностите, на които се натъкнахме, аз си оставам оптимист относно възможните ползи от контролираното използване на психеделични вещества.
Покойният Уилис Хармън беше един от най-проникновените умове, навлизали в полето на психеделичните изследвания. Още в началото на научната му кариера той и негови колеги са давали ЛСД на учени и са установили, че ЛСД влияе благоприятно върху творческите способности. Това основополагащо изследване остава първият и единствен научен проект за употребата на психе-делични вещества при подобряването на творческия процес.
Когато се запознах с Уилис тридесет години по-късно, през 1994 г., той беше президент на Института по ноетични изследвания - организация, финансирана от шестия човек, стъпил на Луната, Едгар Мичъл. Мистичното преживяване на Мичъл, стимулирано от гледката на Земята по време на обратния полет, го вдъхновява, за да проучва явления извън обсега на традиционната наука, спрямо които обаче е възможно да се прилагат научни методи в по-широкия смисъл на това понятие. При една наша разходка Уилис заяви убедено:
- Поне трябва да разширим дискусията за психеделичните ве щества.
Именно в отговор на неговата молба включвам в книгата твърде хипотетични идеи и собствените си подбуди за провеждането на тези изследвания. Такъв подход не би удовлетворил напълно никого. Има сериозни противоречия между това, което знаем интелектуално (или поне интуитивно), и онова, което преживяваме с помощта на ДМТ. Както възкликна един от нашите доброволци след първия си сеанс с висока доза:
- Олеле! Изобщо не очаквах това!
Или както е казал Доген, будистки наставник през XIII в. в Япония: „Истината трябва да ни вълнува винаги."
Въодушевените привърженици на култура, опираща се на психеделичните вещества, може би няма да харесат моя извод: ДМТ сам по себе си не оказва никакво благоприятно въздействие - не по-малко важен е контекстът, в който го вземат хората.
Защитниците на строгия контрол върху дрогите може би ще заклеймят прочетеното като насърчение за психеделичните вещества и възхвала на преживяванията, предизвикани от ДМТ.
Вярващите и духовните водачи на традиционните религии може би ще отхвърлят предположението, че чрез дрога е възможно достигането и придобиването на мистична информация.
Преживелите „отвличане от пришълци" и техните защитници може би ще изтълкуват моята хипотеза, че ДМТ е пряко свързан с тези случаи, като оспорване на „истинността" на техните преживявания.
Противниците и защитниците на правото на аборт може би ще оспорят идеята, че отделянето на ДМТ от епифизата на 49-ия ден след зачеването бележи проникването на духа в зародиша.
Изследователите на мозъка може би ще възразят срещу допускането, че ДМТ влияе върху неговата способност да възприема информация, а не само създава подобни представи. Може би ще отхвърлят и предположението, че ДМТ би могъл да даде шанс на нашия мозък, за да възприема тъмната материя или паралелните вселени, както и плоскости на битието, обитавани от осъзнати същества.
Ако обаче не бях разказал за всички идеи, заложени в изследването на ДМТ, и за всички видове преживявания на доброволците, нямаше да кажа цялата истина. Без дръзките хипотези, които предлага, „ДМТ - молекулата на духа" в най-добрия случай би повлияла съвсем слабо върху дискусията за психеделичните вещества, а в най-лошия - още повече би стеснила границите на темата. А и нямаше да е честно, ако не споделя собствените си идеи и теории, които се опират на десетилетни проучвания и стотици сеанси с прилагане на ДМТ. Ето защо го направих.
Извънредно важно е да разберем съзнанието. И да поставим психеделичните вещества като цяло и по-конкретно ДМТ в такава културна матрица, където ще носят най-много полза и най-малко вреда. В такава все още слабо проучена област най-добре е да не отхвърляме никакви идеи, докато не сме успели да ги оборим. Написах „ДМТ - молекулата на духа" с надеждата, че ще разширя дискусията за психеделичните вещества.
|