Увод
През 1990 г. започнах първото в САЩ (след над двадесетго­дишно прекъсване) изследване за въздействието на психеделич­ните (халюциногенните) вещества върху хора. Беше проучено влиянието на К,К-диметилтриптамина (съкратено ДМТ) - изклю­чително бързодействаща и мощна психеделична дрога. През пет­те години на проекта дадох около 400 различни дози ДМТ на шестдесет доброволци. Изследването беше проведено в Меди­цинския факултет на Университета на Ню Мексико в Албъкърки, където в онзи период бях доцент по психиатрия.
ДМТ привлече вниманието ми с факта, че присъства в телата на всички нас. Смятах, че неговият източник е загадъчната епи-физна жлеза - мъничък орган, разположен в средата на мозъка. Дори съвременната медицина знае твърде малко за ролята на тази жлеза, но тя има богата „метафизична" история. Например Де-карт е вярвал, че в там е „седалището на душата", а западни и източни мистични традиции твърдят, че е нашият висш духовен център. Затова си задавах въпроса дали в увеличеното отделяне на ДМТ от епифизата не се крие обяснението за естествено Настъпващите „психеделични" състояния. Към тях бихме могли да причислим раждането, смъртта и предсмъртните състояния, психозите и мистичните преживявания. Едва в по-късните етапи от изследването започнах да обмислям и ролята на ДМТ в озадача­ващите „отвличания от пришълци".
Проектът се основаваше върху най-новите данни в науките за мозъка и по-конкретно свързаните с психофармакологията на серотонина. Разбира се, и собственото ми минало - десетилетия наред бях свързан със зен-будистки манастир, оказа огромно влияние върху подготовката и провеждането на сеансите, в кои­то хората бяха подложени на въздействието на дрогата.
Макар че всички ние бяхме убедени в потенциално благопри­ятните свойства на психеделичните вещества, сеансите нямаха терапевтични цели, затова обекти на изследванията бяха здрави доброволци. В изследователския процес се натрупаха биологич­ни и психологични данни, голяма част от които вече публикувах в научната литература. От друга страна, не написах почти нищо за историите на доброволците. Надявам се множеството откъси в тази книга, извлечени от над хиляда страници мои бележки, да дадат представа за забележителното емоционално, психологич­но и духовно въздействие на това химическо съединение.
Проблеми и в изследователската среда, и извън нея доведоха до прекратяването на изследванията през 1995 г. Въпреки труд­ностите, на които се натъкнахме, аз си оставам оптимист относ­но възможните ползи от контролираното използване на психеделични вещества.
Покойният Уилис Хармън беше един от най-проникновените умове, навлизали в полето на психеделичните изследвания. Още в началото на научната му кариера той и негови колеги са давали ЛСД на учени и са установили, че ЛСД влияе благоприятно върху творческите способности. Това основополагащо изследване ос­тава първият и единствен научен проект за употребата на психе-делични вещества при подобряването на творческия процес.
Когато се запознах с Уилис тридесет години по-късно, през 1994 г., той беше президент на Института по ноетични изследва­ния - организация, финансирана от шестия човек, стъпил на Лу­ната, Едгар Мичъл. Мистичното преживяване на Мичъл, стиму­лирано от гледката на Земята по време на обратния полет, го вдъхновява, за да проучва явления извън обсега на традиционна­та наука, спрямо които обаче е възможно да се прилагат научни методи в по-широкия смисъл на това понятие. При една наша разходка Уилис заяви убедено:
- Поне трябва да разширим дискусията за психеделичните ве­ щества.
Именно в отговор на неговата молба включвам в книгата твърде хипотетични идеи и собствените си подбуди за провежда­нето на тези изследвания. Такъв подход не би удовлетворил напълно никого. Има сериозни противоречия между това, което знаем интелектуално (или поне интуитивно), и онова, което пре­живяваме с помощта на ДМТ. Както възкликна един от нашите доброволци след първия си сеанс с висока доза:
- Олеле! Изобщо не очаквах това!
Или както е казал Доген, будистки наставник през XIII в. в Япония: „Истината трябва да ни вълнува винаги."
Въодушевените привърженици на култура, опираща се на пси­хеделичните вещества, може би няма да харесат моя извод: ДМТ сам по себе си не оказва никакво благоприятно въздействие - не по-малко важен е контекстът, в който го вземат хората.
Защитниците на строгия контрол върху дрогите може би ще заклеймят прочетеното като насърчение за психеделичните ве­щества и възхвала на преживяванията, предизвикани от ДМТ.
Вярващите и духовните водачи на традиционните религии може би ще отхвърлят предположението, че чрез дрога е възмож­но достигането и придобиването на мистична информация.
Преживелите „отвличане от пришълци" и техните защитни­ци може би ще изтълкуват моята хипотеза, че ДМТ е пряко свързан с тези случаи, като оспорване на „истинността" на тех­ните преживявания.
Противниците и защитниците на правото на аборт може би ще оспорят идеята, че отделянето на ДМТ от епифизата на 49-ия ден след зачеването бележи проникването на духа в зародиша.
Изследователите на мозъка може би ще възразят срещу допускането, че ДМТ влияе върху неговата способност да възприе­ма информация, а не само създава подобни представи. Може би ще отхвърлят и предположението, че ДМТ би могъл да даде шанс на нашия мозък, за да възприема тъмната материя или паралел­ните вселени, както и плоскости на битието, обитавани от осъзна­ти същества.
Ако обаче не бях разказал за всички идеи, заложени в изслед­ването на ДМТ, и за всички видове преживявания на добровол­ците, нямаше да кажа цялата истина. Без дръзките хипотези, ко­ито предлага, „ДМТ - молекулата на духа" в най-добрия случай би повлияла съвсем слабо върху дискусията за психеделичните вещества, а в най-лошия - още повече би стеснила границите на темата. А и нямаше да е честно, ако не споделя собствените си идеи и теории, които се опират на десетилетни проучвания и сто­тици сеанси с прилагане на ДМТ. Ето защо го направих.
Извънредно важно е да разберем съзнанието. И да поставим психеделичните вещества като цяло и по-конкретно ДМТ в така­ва културна матрица, където ще носят най-много полза и най-малко вреда. В такава все още слабо проучена област най-добре е да не отхвърляме никакви идеи, докато не сме успели да ги обо­рим. Написах „ДМТ - молекулата на духа" с надеждата, че ще разширя дискусията за психеделичните вещества.