|
Начало
IMAGE','Immagine: [img size=(01-499)]http://www.google.com/images/web_logo_left.gif[/img]');
DEFINE('_BBCODE_LINK','Link: [url]http://www.zzz.com/[/url] o [url=http://www.zzz.com/]Questo и un link[/url]');
DEFINE('_BBCODE_CLOSA','Chiudi tutti i tags');
DEFINE('_BBCODE_CLOSE','Chiudi tutti i tag bbCode aperti');
DEFINE('_BBCODE_COLOR','Colore: [color=#FF6600]testo[/color]');
DEFINE('_BBCODE_SIZE','Dimensione: [size=1]dimensione testo[/size] - Suggerimento: scegli da 1 a 5');
DEFINE('_BBCODE_LITEM','Lista articoli: [li] lista articoli [/li]');
DEFINE('_BBCODE_HINT','bbCode Help - Suggerimento: bbCode può essere usato su testo selezioonato!');
DEFINE('_COM_A_TAWIDTH','Larghezza Textarea');
DEFINE('_COM_A_TAWIDTH_DESC','Seleziona la larghezza del Textarea per abbinarlo al tuo template.');
DEFINE('_COM_A_TAHEIGHT','Altezza Textarea');
DEFINE('_COM_A_TAHEIGHT_DESC','Seleziona l\'altezza del Textarea per abbinarlo al tuo template.');
DEFINE('_COM_A_ASK_EMAIL','Richiedi e-mail');
DEFINE('_COM_A_ASK_EMAIL_DESC','Richiedi un indirizzo e-mail quando gli utenti o i visitatori postano?');
DEFINE('_COM_FORUM_RULES','Regolamento');
?>
|
ДМТ - молекулата на духа (приложна психология) - Анотация |
|
|
Pagina 4 di 8
След малко повече от минута той отвори очи и започна да диша дълбоко. Очевидно беше в изменено състояние на съзнанието. Зениците му се разшириха, той застена, бръчките по лицето му се изгладиха. Затвори очи, а Робин стискаше ръката му. Не помръдваше, мълчеше, не отваряше очи. Какво ставаше? С кръвното налягане и пулса всичко беше наред, ами съзнанието му? Да не му дадохме свръхдоза? Изпитваше ли изобщо някакво въздействие?
Около 25 минути след инжекцията Филип отвори очи и се взря в Робин. Усмихна се и промълви:
- Можех да понеса и повече. Всички въздъхнахме облекчено.
Петнайсетина минути по-късно, т. е. 40 минути след инжекцията, Филип заговори бавно и накъсано:
- Нито за миг не загубих досег с тялото си. В сравнение с пу шенето на ДМТ виденията бяха не толкова натрапчиви, цветовете - не толкова наситени, а геометричните шарки не се движеха бързо.
Потърси успокоение и хвана ръката ми. Дланите ми бяха ов-лажнели от безпокойство и той се разсмя добродушно - очевидно аз бях по-напрегнат от него!
Като стана да се отбие в банята, Филип леко трепереше. Изпи чаша гроздов сок, изяде кофичка кисело мляко и запълни таблицата за степенуване на впечатленията. Чувстваше се „не на мястото си", с малко помътнен ум и непохватен, докато се отбивахме в друго здание, където имах работа. Важно беше да съм с него, да наблюдавам как се държи през следващите часове. Около три часа след инжектирането прецених, че е достатъчно добре, за да го откара Робин в дома му. На сбогуване го предупредих, че ще му се обадя вечерта.
В разговора по телефона той ми каза, че от болницата двамата с Робин отишли на обяд. Веднага се почувствал по-бодър и ''съсредоточен. По пътя бил в еуфорично настроение, а накъдето ида погледнел, цветовете му се стрували по-ярки. Гласът му звучеше направо щастливо.
След няколко дни Филип ми изпрати писмен отчет. Най-важно беше последното изречение: „Очаквах да прескоча на по-високо равнище, да напусна тялото си и своя осъзнат Аз, да се прехвърля в просторите на Космоса. Но това не се случи."
Споменатата от Филип граница сега наричаме „психеделичен праг" на ДМТ. Прекрачваш го, когато настъпи отделяне на съзнанието от тялото и психеделичните въздействия напълно заменят нормалното съдържание на психиката. Преживява се чувство на удивление или страхопочитание, на непоклатима увереност в реалността на това, което се случва. Очевидно инжектираната мускулно доза ДМТ от 1 мг/кг не беше достатъчна.
Чудесно беше, че именно Филип пое ролята на пионер. Той беше психически зрял и устойчив, освен това познаваше въздействието на психеделичните вещества и конкретно на ДМТ. Можеше да направи ясни и разбираеми сравнения между различните дроги и начините за прилагането им. Неговият случай беше и сериозно потвърждение на решението ни да включим като участници само хора, имащи опит с психеделичните вещества.
Отчетът на Филип не оставяше съмнения, че въздействието на мускулно инжектирания ДМТ е значително по-слабо, отколкото при пушенето на дрогата. Замислих се за повишаване на дозата. Само че дори да постигнех по този начин върхово въздействие, не вярвах някога да настъпи „избликът" - друга типична особеност в пушенето на ДМТ. По време на този „изблик", който обикновено се случва от 15 до 30 секунди след вдишването на дима, преходът от нормалното състояние на съзнанието към все-поглъщащата психеделична реалност настъпва с шеметна бързина. Именно този „оръдеен" ефект е толкова плашещо привлекателен за любителите на дрогата. Явно имахме нужда от по-бърз начин за вкарване на ДМТ в организма.
Повечето любители на веществото го пушат с лула, като го поръсват върху марихуана или растение, което не влияе пряко върху психиката. Това не е идеалният път за навлизане на ДМТ в тялото. Дрогата често се подпалва, а това стряска, ако в същия миг се опитваш да вдишаш колкото се може повече. Пък и миризмата е твърде гадна, сякаш под носа ти се е подпалила пластмаса. Щом дрогата подейства, стаята сякаш се пръска на кристални късчета, а твоето тяло й подражава и е почти невъзможно да различиш дали вдишващ или издишваш. Представете си как в подобно състояние се мъчите да вдишате повече от тази пламтяща и воняща бучка химикал!
Най-бързият и действен начин е инжектирането. При мускулните инжекции разчитаме сравнително ограниченият кръвен поток в мускулите да разнесе веществото. Това е най-бавно действащата инжекция. Може да се направи и подкожна инжекция. По-богатият кръвен поток прави този метод по-бърз, но пък е болезнен. Най-добра е венозната инжекция. По вената наситената с дрогата кръв се връща към сърцето, което пък я изпомпва в белите дробове. Оттам тя пак се връща в сърцето и се разнася из цялото тяло, включително и в мозъка. Целият процес, който някои физио-лози наричат „от ръката до езика", трае около 16 секунди.
Посъветвах се с моя колега, синтезирал за мен ДМТ - д-р Дейв Никълс от университета „Пардю" в Индиана. Той се съгласи, че е необходимо да премина към венозни инжекции. Поумува над общите ни тревоги и добави суховато:
- Радвам се, че ти ще се занимаваш с това, а не аз.
Време беше да се допитам и до д-р У, лекаря в Управлението по храните и лекарствата на САЩ, който ми помогна да придвижа проекта през двегодишния период за получаване на разрешение и сега контролираше провеждането му. Щом поисках мнението му, той се засмя и отговори:
- Вие сте единственият изследовател в света, който дава ДМТ на хора. Вие сте специалистът, вие решавате.
Прав беше, но се безпокоях от навлизането в непроучена територия и то толкова скоро след даването на една-единствена доза ДМТ. Дотогава имаше само едно научно съобщение за венозно инжектиране на веществото, но на психиатрични пациенти, а не на нормални доброволци. В този проект през 50-те години на миналия век са били изследвани хора с тежко увредена от шизофрения психика и повечето от тях не са били в състояние да разкажат кой знае какво за преживяванията си. Дори пулсът на една злощастна жена не се е напипвал за кратък период след венозната инжекция ДМТ. Тъкмо заради тази статия се отнасях толкова предпазливо.
|
|
