|
Начало
IMAGE','Immagine: [img size=(01-499)]http://www.google.com/images/web_logo_left.gif[/img]');
DEFINE('_BBCODE_LINK','Link: [url]http://www.zzz.com/[/url] o [url=http://www.zzz.com/]Questo и un link[/url]');
DEFINE('_BBCODE_CLOSA','Chiudi tutti i tags');
DEFINE('_BBCODE_CLOSE','Chiudi tutti i tag bbCode aperti');
DEFINE('_BBCODE_COLOR','Colore: [color=#FF6600]testo[/color]');
DEFINE('_BBCODE_SIZE','Dimensione: [size=1]dimensione testo[/size] - Suggerimento: scegli da 1 a 5');
DEFINE('_BBCODE_LITEM','Lista articoli: [li] lista articoli [/li]');
DEFINE('_BBCODE_HINT','bbCode Help - Suggerimento: bbCode può essere usato su testo selezioonato!');
DEFINE('_COM_A_TAWIDTH','Larghezza Textarea');
DEFINE('_COM_A_TAWIDTH_DESC','Seleziona la larghezza del Textarea per abbinarlo al tuo template.');
DEFINE('_COM_A_TAHEIGHT','Altezza Textarea');
DEFINE('_COM_A_TAHEIGHT_DESC','Seleziona l\'altezza del Textarea per abbinarlo al tuo template.');
DEFINE('_COM_A_ASK_EMAIL','Richiedi e-mail');
DEFINE('_COM_A_ASK_EMAIL_DESC','Richiedi un indirizzo e-mail quando gli utenti o i visitatori postano?');
DEFINE('_COM_FORUM_RULES','Regolamento');
?>
|
ДМТ - молекулата на духа (приложна психология) - Анотация |
|
|
Pagina 6 di 8
Нилс стана по-неспокоен, придърпа възглавницата и спалния чувал върху лицето си. Сви се в зародишна поза и се завъртя с гръб към нас и апарата за кръвното налягане. Не можехме да измерим нищо нито 2, нито 5 минути след инжекцията, когато пулсът и кръвното му налягане би трябвало да са с най-високи, а и с потенциално най-опасни стойности. Той се помъчи да стане с безцелно размахване на ръце и крака... но тези движения не бяха за подценяване при тяло с ръст 190 см. Усещахме дланите му студени и лепкави, докато Синди, Филип и аз с общи усилия го сложихме отново на леглото. На шестата минута той напразно се напъна да повърне над легена, който намерихме в шкафа. Трябваше да се надигне, за да го направи, а ние успяхме да го наместим на леглото и измерихме пулса и кръвното му налягане. В този момент -10 минути след инжекцията - те бяха изненадващо нормални.
Той протегна ръка към Синди, докосна ръката и пуловера й. Сякаш понечи да я погали по косата, но тутакси забрави какво е намислил. После се вторачи в мен с думите:
- Сега имам нужда да гледам теб, не Филип или Синди. Постарах се да изглеждам хладнокръвен и се молех безмълвно дано да е добре. На деветнадесетата минута се подпря на лакти и се разсмя. Изглеждаше крайно „надрусан": огромни зеници, разкривена усмивка, неясно мърморене. Накрая каза:
- Мисля, че най-добрата доза е между 0,2 и 0,6.
Всички се засмяхме и напрежението в стаята като че ли спадна. Поне в този момент Нилс още притежаваше разума си. Той продължи:
- Имаше го прехвърлянето на Аз-а. Разочарован съм, че свършва. Беше същински празник на цветовете. Познато чувст во. Да, завърнах се. „Те" бяха там, разпознахме се.
- Кои? - попитах го аз.
- Не мога да ги определя като „някои" или „нещо". Все още изглеждаше упоен и не настоях за отговор.
Внезапно пак заговори:
- Спускането от върховното състояние също беше много шарено, но и отегчаващо в сравнение с него. А на върха знаех, че отново съм там, където бях след пушенето миналата година. Изпитах самота, когато си тръгвах. Имах силен пристъп на гадене. Усещах как шетате над мен, все едно умирам, как всички се опитвате да ме съживите. Надявах се всичко да е наред. Просто се опитвах да доловя какво става вътре в мен. - Помълча и завърши: - Уморен съм. Ще ми се да подремна, но не ми се спи истински.
Нилс не каза почти нищо повече, само спомена, че усеща зверски глад, защото благоразумно бе пропуснал закуската. Хапна с удоволствие, докато запълваше таблицата за степенуване на впечатленията. Значи дори Нилс смяташе, че доза от 0,6 мг/кг е „прекомерна"!
Останах няколко минути в сестринската стая, за да поумувам над случилото се. Пулсът и кръвното налягане на Нилс се повишиха умерено, но ние не успяхме да измерим предполагаемите върхови стойности. Все пак изглеждаше по-вероятно, че няма вреда за здравето му от венозната доза 0,6 мг/кг ДМТ. Не бях сигурен обаче дали сподели само оскъдни впечатления, защото не помнеше какво е станало, или заради типичното му нежелание да говори излишно за преживяванията си.
Очевидно бяхме прекрачили „психеделичния праг". Внезапността и силата на настъпилото състояние, неоспоримите му особености като описаното от Нилс усещане, че другият свят е обитаем, показваха, че е имало „пълна програма". Но дали не стигнахме прекалено далеч отвъд границата? Нилс сам признаваше, че е „дебелоглав" и има нужда от по-големи дози, за да се промени съзнанието му. Как ли щеше да се справи Филип?
Двамата с Филип вървяхме по ярко осветения коридор. При гишето на сестрите подминахме Нилс, който си търсеше още храна. Той се чувстваше чудесно след мъчителния скок от ръба на нормалната психика.
Попитах Филип:
- Убеден ли си, че искаш същата доза?
-Да.
|
|
