|
Начало
IMAGE','Immagine: [img size=(01-499)]http://www.google.com/images/web_logo_left.gif[/img]');
DEFINE('_BBCODE_LINK','Link: [url]http://www.zzz.com/[/url] o [url=http://www.zzz.com/]Questo и un link[/url]');
DEFINE('_BBCODE_CLOSA','Chiudi tutti i tags');
DEFINE('_BBCODE_CLOSE','Chiudi tutti i tag bbCode aperti');
DEFINE('_BBCODE_COLOR','Colore: [color=#FF6600]testo[/color]');
DEFINE('_BBCODE_SIZE','Dimensione: [size=1]dimensione testo[/size] - Suggerimento: scegli da 1 a 5');
DEFINE('_BBCODE_LITEM','Lista articoli: [li] lista articoli [/li]');
DEFINE('_BBCODE_HINT','bbCode Help - Suggerimento: bbCode può essere usato su testo selezioonato!');
DEFINE('_COM_A_TAWIDTH','Larghezza Textarea');
DEFINE('_COM_A_TAWIDTH_DESC','Seleziona la larghezza del Textarea per abbinarlo al tuo template.');
DEFINE('_COM_A_TAHEIGHT','Altezza Textarea');
DEFINE('_COM_A_TAHEIGHT_DESC','Seleziona l\'altezza del Textarea per abbinarlo al tuo template.');
DEFINE('_COM_A_ASK_EMAIL','Richiedi e-mail');
DEFINE('_COM_A_ASK_EMAIL_DESC','Richiedi un indirizzo e-mail quando gli utenti o i visitatori postano?');
DEFINE('_COM_FORUM_RULES','Regolamento');
?>
|
ДМТ - молекулата на духа (приложна психология) - Анотация |
|
|
Pagina 7 di 8
Нямаше и помен от колебание. Аз не бях ролкова уверен. Ако беше отказал, тревогите ми щяха да бъдат по-поносими. Очаквах да се съгласи с доза 0,5 или 0,4 мг/кг. Нямаше да е трудно -просто не бих вкарал във вената цялото количество разтвор на ДМТ от спринцовката. И макар че според мен 0,6 мг/кг като че ли беше безопасна за здравето, вероятността да подейства опустошително на психиката се издигаше още по-застрашително след сеанса с Нилс. Филип обаче не искаше да бъде надминат от своя приятел и спътник в „психонавтиката". Той беше готов за своята доза 0,6 мг/кг.
Склонността на нашите доброволци да упорстват въпреки възможността за съсипващо психеделично преживяване беше забележителна. Прояви се най-отчетливо по време на изследването за поносимост следващата година - през 1991, при което доброволците получаваха четири големи дози ДМТ през интервали само от 30 минути. Нито един от тях, колкото и да беше изтощен, не отказа четвъртата и последна доза.
Непоколебимото желание на Филип ме изправи пред научна и морална дилема. По време на обучението ме убеждаваха, че човек не бива да се плаши от предписването на по-голяма доза лекарство, ако обстоятелствата го налагат. Например извънредните дози могат да се окажат задължителни за постигането на пълен лечебен ефект при пациенти, които иначе са неподатливи на терапията. Важно беше и да сме наясно с токсичното въздействие, за да го разпознаваме бързо в различни обстоятелства. Това има още по-голямо значение, когато се проучва ново, експериментално лекарство.
Като старши изследовател в проекта имах правото, а и отговорността да кажа на Филип, че не искам при него да се повтори преживяното от Нилс с дозата от 0,6 мг/кг. Но Нилс видимо се чувстваше добре. Според плановете ми трябваше да има два сеанса с тази доза сутринта, за да определя дали предизвиква подобни реакции у двама души.
Влязохме в стаята и поздравихме Синди и Робин, приятелката на Филип, които вече ни чакаха там. Той се настани удобно на леглото.
В тази гола и неприветлива стая имаше лъскав линолеум на пода, бледорозови стени и тръби за кислород, вода и за изсмукване на телесни секреции, които стърчаха от стената. Той бе залепил плакат на Авалокитешвара, хилядоръкия будистки символичен образ на състраданието. Телевизионен монитор висеше от тавана, климатикът бръмчеше силно.
Синди плавно и умело вкара игла с тръбичка във вена на предмишницата. В другата ръка на Филип бе вкарана игла с по-широка тръбичка, от която можехме да изтегляме кръв, за да измерваме концентрациите на ДМТ след инжекцията. Макар че бе наблюдавал стряскащия сеанс с Нилс само преди час, Филип нямаше нужда от психическа подготовка. Знаеше какво ще правим, докато лежи упоен - убеди се, че ще му помогнем незабавно, ако се наложи. Пожелахме му късмет. Той затвори очи, отпусна се и каза:
- Готов съм.
Тъкмо нагласих иглата на спринцовката в тръбичката, но не бях натиснал буталото, за да вкарам разтвора на ДМТ във вената на Филип, и някой почука настойчиво на вратата. Вдигнах глава, спрях, извадих иглата от тръбичката, сложих й капачето и я оставих на шкафчето до леглото.
Пред вратата чакаше директорът на лабораторията в изследователския център. Излязох в коридора, за да не се чува разговорът в стаята. Той ми обясни, че предишните кръвни проби за анализите на ДМТ са взети неправилно. Вмъкнах се обратно в стаята и пак седнах до леглото. Филип като че ли не забеляза прекъсването, защото бе започнал обръщане навътре и отпускане - опитът ни показа, че така навлизането в царството на ДМТ е най-леко. За него пренасянето на съзнанието вече бе започнало.
Извиних се и за да разведря обстановката, подхвърлих:
- Та докъде бяхме стигнали?
Филип само изсумтя. Отвори очи, кимна ми да продължа и пак ги затвори. Махнах капачето на спринцовката и наместих иглата в тръбичката, свързана с вената му. Синди потвърди с кимане, че и тя е готова.
- Добре, ето го и ДМТ - промълвих аз.
Бавно и внимателно започнах да вливам разтвора.
Насред процедурата дишането на Филип задра в гърлото му като неуспешно кашляне. Скоро щяхме да се убедим, че след подобно задавяне при инжектиране на голяма доза ни чакат големи сътресения.
Тихо му съобщих:
- Всичко е вътре.
Двадесет и пет секунди след края на инжектирането той за-стена:
- Обичам, обичам...
Кръвното налягане се повиши умерено, но пулсът скочи от 65 удара в минута при покой до 140. Все едно бе изкачил тичеш-ком три-четири етажа. Само че Филип дори не бе шавнал на леглото.
Когато изтече първата минута, той се изправи, седна и се ококори към мен и Синди. Зениците му бяха огромни. Насечените му движения - механични като на марионетка. Изглеждаше, че „няма никой" зад действията му.
Наведе се към Робин и я погали по косата:
- Обичам, обичам...
Два пъти тази сутрин - доброволец, зашеметен от ДМТ, бе привлечен от женска коса. Нилс посегна към косата на Синди, Филип - на Робин. Вероятно това беше най-силно въздействащият образ на жива позната действителност сред потискащата болнична стая в такова объркано психеделично състояние.
Олекна ни, когато той легна, без да го подканяме или принуждаваме. Тялото му изпадна в класическото състояние „бий се или бягай" - високо кръвно налягане и пулс, кръвта нахлу навътре от кожата към жизненоважните органи, но през цялото време нямаше почти никаква физическа активност. Трудно беше да изтеглим кръв от вената на Филип. Поради повишеното съдържание на хормони на стреса мъничките мускулчета покрай вената се бяха свили, за да намалят излишния приток на кръв към кожата.
Минаха 10 минути и Филип започна да въздиша:
- Колко хубаво, колко хубаво! - По бузите му се стичаха сълзи. - На това му казвам аз преживяване. Умрях и отидох в рая.
До тридесетата минута след инжекцията пулсът и кръвното му налягане се нормализираха.
- Беше полет в безкрая. Нямаше нито пространство, нито размери.
Попитах го:
- Как се почувства, когато дъхът ти спря в гърлото?
- Усетих студено стягане в гърлото. То ме уплаши. Помислих си, че ще спра да дишам. За частица от секундата ми се мярна мисълта: „Отпусни се, откажи се, отпусни се." После избликът на дрогата отнесе дори и нея.
- Спомняш ли си как седна и погали Робин по косата?
- Какво съм направил?
Около три четвърти час след инжекцията Филип пиеше чай и вече не усещаше никакви последствия от ДМТ. Не помнеше как седна, погледна ни и докосна Робин. Скоро се почувства наистина добре и ние бяхме сигурни, че Робин може да се грижи за него и сама.
Говорих с Филип следващата вечер. Беше леко изцеден, но спал прекрасно. Сънищата му били „по-интересни от обикновено", макар и не особено чудати. Само че не помнеше нищо от тях. Работил цели десет часа на другия ден, макар и „не на пълни обороти".
Той обаче спомена:
- Никой освен самия мен не би забелязал, че съм уморен. Това са бележките, които ми останаха от този сеанс и отчета на другия ден. Забележителен контраст с присъщото на Филип красноречие при описанията на неговите преживелици с дрогата. Вероятно фактът, че е съвсем здрав, се оказа най-важната информация за нас този път.
Докато карах вечерта към дома си в планините извън Албъкърки, обмислях случките от деня. Радвах се, че Нилс и Филип останаха невредими от сблъсъка с ДМТ. Все пак не научих много за преживяното от двамата. В отчетите им се набиваше на очи краткостта и липсата на подробности.
|
|
