Автор на публикацията е Клер Фицджералд, Южна Африка
Превод: Петя Петрова

Представете си следната ситуация - човек, на който му остават два или три месеца живот, след като му е открит тумор в гръбначния мозък. А сега си представете, че два месеца по-късно докторите установяват, че туморът е изчезнал.
Това се случва на 34-годишния Мартин Брофман, който твърди, че е разбил тумора, овладявайки силата на мисълта.
"Започнах да медитирам два пъти на ден по 15 минути. На въображаем екран, в ума си, изобразявах своето тяло и рака. Всеки път, когато виждах тумора, си го представях по-малък от предишния път. Мислено наблюдавах как раковите клетки се разпръскват под действието на имунната ми система..."

Всеобхватността на идеята
Разказът на Мартин е един от многото, представени от Джон Кехоу в книгата му "Подсъзнанието може всичко". Всеки един може да използва системата му - от бременна жена, която иска лесно раждане до спортист, който иска да стане световен шампион на 100 метра бягане.
За Джон това, което сега се е превърнало в бизнес инициатива, започва като стремеж към лично израстване. "Когато за първи път прочетох "Подсъзнанието може всичко" бях много заинтригуван, но да се разглежда само позитивното мислене е прекалено опростено като схващане и не разкрива цялата мощ на науката за силата на мисълта. "
"Информацията съществува от векове, но под формата на отделни късове, разхвърляна и неподредена. Никой не се беше замислил да сглоби пъзела и да го превърне в действащ механизъм. Реших това да бъда аз."
Джон се усамотява в горите на Британска Колумбия в Канада, построява си колиба, собственоръчно изнасяйки гредите по една стръмна пътечка. Няма нито течаща вода, нито електричество, но тя се превръща в негов дом за три години, през които Джон разширява хоризонта си на мислене и възприемане на света.
"Изучавах различни религии, психология и физика, търсех общия им знаменател и се опитвах да разгранича това, което действаше, от останалото."

Религията
"Например, всички основни религии учат на силата на мисълта. И въпреки, че не преподавам спиритуализъм, трябва да взема и някои негови идеи предвид."
И така Джон започва да използва събраната от различни източници информация в реалния живот, докато не получава действащ механизъм. Първоначално той не възнамерява да преподава тези принципи, но "към края" на проучването си осъзнава, че е стигнал до нещо с огромно влияние.
"Нямах намерение да държа добрите новини само за себе си. Бях изпълнен с въодушевление и страст", казва Джон.
Всичко тръгва от една колиба в гората, продължава с прилагане на наученото от приятелите му, след това той започва да изнася лекции, привличайки все повече слушатели, докато не стига до лекционни пътувания из цяла Канада, говорейки пред публика от минимум хиляда човека.

Скептиците
Джон признава, че има хора със скептично отношение, които не могат да приемат, че чрез визуализиране, което е една от техниките за овладяване силата на мисълта, описани в книгата, и най-свитият и срамежлив човек може да се превърне в самоуверена личност.
"Точно тези скептици стават най-запалените ми поддръжници и са страшно смаяни, когато се уверят че техниките действат."
Същността на силата на мисълта е в запечатването на дадена мисъл в подсъзнанието и тъй като то не прави разлика между реално и въображаемо, ще доведе до действителното проявяване на мисълта, повтаряна достатъчно често.
Джон твърди, че трябва да разберем основното. "Това означава да приемем, че всяка мисъл има значение. Да изследваме потенциала си. Да не се спираме на това, което хората са ни казали, че представляваме. Обществото не ни учи на това, така че не можем да обвиняваме хората, че не са осведомени за силата на мисълта."
"Техниката впряга в действие волята и въображението. Ако си наложите да преодолеете дадена болест но си представяте, че състоянието ви се влошава, волята и въображението ви се намират в противоречие и вие няма да се възстановите."

Усилието
"Силата на мисълта може да бъде използвана за получаване на увеличение на заплатата или за подобряване на здравословното състояние - това не е просто някаква теория. Това се превръща в начин на живот, в източник на удоволствие."
И въпросът не е само да си пожелаете скок на заплатата с примерно 500 лв. - необходимо е да вложите усилие в този процес. Всъщност трябва да се упражнявате по около 15 минути всеки ден, като използвате една или всички техники, които Джон описва.
Джон прекарва 5 до 6 месеца в годината, обикаляйки света и обучавайки хората, а и книгата му, преведена на толкова много езици, че той вече е изгубил бройката им, е написана с грижа за читателя.
"Не мога да бъда навсякъде едновременно и все още не съм подготвил никого да преподава програмата ми, но смятам, че книгата може да бъде достатъчна, ако решите да практикувате техниките."

Децата
Когато Джон не пътува, той прекарва времето си в Канада, у дома, като запълва свободното си време с плаване, готвене и екскурзии. Пътуванията му служат за културно обогатяване, твърди, че времето, през което почива, само изостря апетита му. "Ако не изнасям лекции в продължение на три или четири месеца, в мен се заражда копнеж, защото нищо не може да замени тръпката от живото представяне."
Въпреки своя очевиден успех - Джон признава, че изкарва много пари - той е много земен човек. "Не се поставям на пиедестал - падането ще от много високо."
"Аз съм жив пример за ефекта от моите убеждения, но не съм съвършен. Аз също съм имал случаи, в които съм изпадал в депресия и програмата ми не винаги е действала."
Джон е преработил програмата си, така че да е подходяща и за деца. "Ние често забравяме, че децата също имат своите тревоги и грижи. Но децата, които гледат позитивно на живота, вярват в себе си и се научават да приемат различни предизвикателства, имат несравнимо по-голямо предимство"
"Програмата за деца се основава на забавлението и игрите, посланието е същото, но подходът е различен. Докато с някой възрастен мога да разговарям за представата за собственото му аз, то с децата играя на някаква игра, при която всички казват нещо, което харесват у себе си."
Джон планира да увеличи постигнатия успех като напише още книги. "Едно нещо е сигурно - няма да спра да преподавам, докато не стана на 90 години. Харесва ми да оставям следа след себе си."