Въпрос: На 31-ва страница от първата книга ми се струва, че или има някаква грешка или аз не мога да разбера написаното. Там Кехоу пише, че не е задължително да вярваме в това, което утвърждаваме, че ако вярваме, е възможно да сведем ефекта от упражнението до нула. Ок, до тук нищо странно, но два реда по-долу пише: "Ако вярвате в това, което утвърждавате - чудесно!
Станно противоречие.
Да вярвам ли в утвържденията си или не?

ММ

Отговор от ивомир: Според мен противоречие няма. Малко разяснение: Ако вярвате в утвържденията си - това наистина е чудесно. И резултатите пристигат бързо.
Какво обаче трябва да направят онези, които не вярват? Да се откажат? Да прекратят опитите да постигнат нещо? Не, не и не. Именно за тях - дори и да не вярват, казва Кехоу, нека да повтарят. Дълго, продължително. Като мантра. Това утвърждение така или иначе ще стигне до подсъзнанието и ще намери своето място там. Нали и невярващите трябва в крайна сметка да имат своя шанс да променят живота си към по-добро. Като таблицата за умножение. Може да не вярвате, че 3х3=9, но като малки сте го повтаряли хиляди пъти, докато попие в подсъзнанието. Сега, когато ви попитат колко е 3х3 - изобщо не се замисляте, нали? Това е принципа...Поне според мен.

Дискутирай статията във форума. (0 съобщения)