Някой беше казал, че в живота на човек съществуват две врати. На едната пише „Сигурност", а на другата „Свобода". Ако избереш първата, губиш и двете...
Какво означава сигурност?
Имаме „сигурна" работа, получаваме „сигурни" доходи, притежаваме„сигурни" семейства, „сигурни" сме в лекарските диагнози и решения, возим се в „сигурна" кола и т.н. Дали видяхте или усетихте „сигурността" във всичко това? И все пак това е, в което вярваме. Това са ни целите. Такива са ни амбициите. Ние винаги търсим „сигурност". Стремим се към нея. А в същото време искаме свобода...
Това е и основното противоречие вътре в нас. Трупано и изграждано години наред. От родителите, които бяха „сигурни" в системата на социализма, от обществото, „сигурно", че ще се оправим за ... дни, щом сме тръгнали по пътя на прехода... Противоречие, което ни намали с един милион души, противоречие на времето в което живеем - време, в което ... имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Време, в което ...Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко...
Знаете ли, преди време не обръщах внимание на всичко това. И аз като всички останали търсех точно тази сигурност. Сигурен бях, че лекарите ще излекуват сина ми. Сега?.. Сега Ники го няма... Сигурен бях, че жена ми и дъщеря ми няма да ме напуснат и винаги ще са до мен. Сега?.. Сега те са някъде в другия край на Европа и не съм ги виждал от 6 години. Сигурен бях във възможностите си на дизайнер, но прекарах дълги периоди без пари, като спях по кашони, в коли на улицата...
Сега? Сега съм избрал другата врата... И същ щастлив. Затова имам желание тази друга врата да бъде „видяна" от всички. За да разберат, че щастието не е в така наречената сигурност - щастието е състояние на духа. Една Вселена, която е вътре в нас и ние можем да я опознаем и общуваме с нея. Една Вселена, която е безкрайна и огромна, а в същото време се е събрала в мъничкото пространство на нашият ум. Т.е. ние сме част от Цялото, но то самото като такова се съдържа в нас...
Въздействащо е нали? Кое въздейства повече? Картините или музиката? Бих казал нито едното от двете. Това, което въздейства най-много е онова, което ние си представяме и си мислим, т.е.  онова, което става в главите ни. Представата за света, в който живеем сформира самият свят. Затова и Джон Кехоу в книгата си „Подсъзнанието може всичко" казва: "...съзнанието твори действителността около нас, а ние творим съзнанието си..."
Нека да претворим собствената си действителност. Търпеливо, бавно и с огромна отдаденост - към нас, към онези, които имат нужда от нашата морална подкрепа. Постепенно и без натиск, да ги накараме да се обърнат към себе си и да открият онази позитивна и градивна сила, върху която се крепи доброто. Да им помогнем капка по капка да напълнят собственото си езеро с щастие. Нима не е това, което искаме? Нима не е това, към което се стремим? Има ли нещо по-красиво от това да градим позитивно щастието на своето бъдеще?
Книгата е бестселър в редица страни, променила е живота на стотици хиляди хора, превърнала се е в сензация, навсякъде, където е била публикувана, оглавявайки класациите. За да стигне до нейното написване през '95-та година, още през 1975 авторът Джон Кехоу се оттегля да живее в горите на Британска Колумбия. В продължение на три години, далече от цивилизацията той изучава и достига до същността на вътрешните механизми на работа на човешкия мозък. Черпейки информация от най-различни научни и духовни източници, а също опирайки се на собствени наблюдения и опит, Джон Кехоу разработва своята проста, но твърде удачна програма за развитието на силата на мисълта. През 1978 г., въз основа на разработените принципи, той започва да обучава хора, а към 1980 г. неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят.
Книгата не е изпълнена с неразбираеми научни изрази и постулати, които объркват нормалния човек. Няма канони, теореми и задължителни техники. Написана е и структурирана така, че да е леснодостъпна за всеки, без оглед на вероизповедание, възраст или степен на интелигентност. Това я направи и най-популярна книга за България в тази област. В същото време са посочени методики, базиращи се на 25 годишен опит. Хора, прочели тази книга казват: „Тука няма нищо излишно". За средностатистическия човек - онзи, който постоянно води битки за доказването си в живота и има вече изграден определен модел на поведение, като наследство от родителите и обкръжаващата  го среда, тази книга е просто самоучител за себепознание и успех. Готов ли е да бъде пренебрегван, изоставян, обиждан? Би ли имал търпението да се бори сам, за да си извоюва място в едно общество, което по презумпция не приема слабите?
Ето я вратата, за която ви говорих. Една врата към позитивно мислене. Дали ще приемете книгата „Подсъзнанието може всичко" за ваша врата към щастието, не знам. Не знам и дали ще дадете възможност на неуверените в себе си да стигнат до самоосъзнаването си, да избегнат страха и стреса. Но знам едно - като представители на четвъртата власт, можете да отворите още малко вратата за всички.
Като всяка врата, тя има нужда от смазване, за да се отваря лесно. Нашата смазка е музиката. Тя е тази, която ни кара да възприемаме нещата по определен начин. С музика се отпускаме, С музика се вдъхновяваме. Защо и да не отворим вратата към себе си с музика? Затова накарахме композитора Данко Йорданов да създаде музика, която да ни издигне и извиси до себепознанието, да накара хората да се обърнат към себе си и да открият онази позитивна и градивна сила, върху която се крепи таланта, развитието, светът. Да им помогнем капка по капка да оцветят сивото си съществуване, да преодолеят ограничаващите ги ежедневни препятствия и да напълнят езерото на душевността си със щастие.