ФОРМИРАНЕ НА ХАРАКТЕРА
Може би някои от вас вече мислят: „Да, всичко това е много правдоподобно и аз бих могъл да постигна тези резултати, ако прите­жавах нужните качества на ума и характера си."
Това е главното препятствие за много хора да усвоят метода - те знаят какво е необходи­мо за постигане на успеха, но считат, че не мо­гат да го постигнат, тъй като не притежават съответните черти на характера. Няма по-го­лямо заблуждение от това лъжливо убеждение, зад което се крие страх и липса на съзнание за силата на собственото „Аз".
С помощта на волята си човек би могъл да развие характера си така, че да постигне всич­ко, което пожелае. Той може направо да се пре­образи. Човек е това, което иска да бъде. Раз­бира се, това е смело твърдение, но то е абсо­лютна истина, потвърдена от опита на стотици и хиляди хора. Възраждането на човека не е утопия.
Ще се убедите в това, като си спомните, че за всяко явление има причина. Деловите успе­хи се дължат на определени качества на ума, характера и темперамента. От тези три качества реално съществува само първото, а другите две са негови производни. Този, който владее тези качества, постига успех, а у когото те от­състват, е неудачник. Когато се убедите, че те­зи качества са ви присъщи и вие можете да ги развиете у себе си, пред вас ще се открият бле­стящи перспективи. Развитието на тези качес­тва е ключ към успеха.
Най-необходимите качества са следните: енергичност, чувство за собствено достойнс­тво, решителност, мъжество, вяра в собстве­ните сили, търпение, предвидливост и др.
Всеки от нас владее някои от тези качест­ва, а други - не. Някои ги притежават в по-го­ляма, други - в по-малка степен. Всеки инстин­ктивно знае кои качества не му достигат и крие това от приятелите си, от жена си, а съзнание­то за това - дълбоко в душата си. Ако той по­желае да ги придобие , то би предприел и съот­ветните действия. Но у него отсъства увере­ност и настойчивост на мисълта да постигне това, от което се нуждае. Няма и желание да положи необходимите усилия, за да ги постиг­не. Ако някой велик учен откриеше някакво удивително химическо съединение или серум, които да можеха да възстановят атрофиралите и да укрепват слабите качества на духа, целият свят би приветствал този възродител на чове­шкия дух. Хиляди хора биха пожелали да го притежават и всеки би посочил какъв именно серум му трябва. Нямаше да има нужда нито от диагностика, нито от рецепти. Всеки щеше сам да си поставя диагноза и да си предпише необ­ходимото лекарство. Някой би поискал троен екстракт за възвръщане на енергията си, друг -микстура за настойчивост, трети - сироп с над­пис „Аз мога" и т.н. И всеки щеше да знае, че ако приеме нужното лекарство, ще промени характера си и ще постигне успех.
Няма такова лекарство, което да окаже по­добно въздействие. Желания от вас резултат бихте могли да постигнете единствено като прилагате закона на духовното превъзходство. Ще ви запозная с принципите на неговото дей­ствие, за да можете да ги използвате за свое собствено благо.
Преди всичко не бива да забравяте, че как­то във физическо, така и в духовно отношение сме рожба на навиците си. Нашият характер е резултат от определен начин на мислене, от на­виците ни на мислене. Безспорно присъщи са и наследствени импулси, благодарение на които придобиваме едни и се избавяме от други нави­ци, като се движим по линията на най-малкото съпротивление. Но в крайна сметка характе­рът ни е резултат от придобити навици - ние вървим по утъпканите пътища на мисълта, ма­кар и да съзнаваме, че можем да прокараме други, нови пътеки, които ще са по-удобни и по-бързо ще ни доведат до целта. Това е извес­тно на всички, но въпреки това не го правим. Защо? Защото не искаме да се безпокоим, не притежаваме достатъчно сила на волята, ре­шителност и настойчивост. Признавам, че не е лесно да развием тези качества у себе си, но помислете за резултатите и тази мисъл ще ви окрили.
Ще ви предложа начин, по който с най-мал­ко усилия бихте могли да изградите нови пъте­ки на мислите си. Той ще ви даде възможност­та да преобразите себе си.
Вече се убедихме, че умът ни притежава две функции: активна и пасивна. Активната функция е волевото ни самостоятелно мисле­не, а пасивната изпълнява това, което й нареди активната. Пасивната обхваща онази част от съзнанието ни, с която оперира хипнотизато­рът, след като приспи активната, критично на­строената част от него. Макар и по-елементар­на, пасивната функция може да ни ръководи, ако не умеем да се справим с нея. Тя е функция на навици и стари стереотипи, но върху тях мо­жем да влияем поради неустойчивостта им. Тя толкова бързо възприема нови мисли, колкото ревностно се придържа към старите и в това се състои тайната как всеки може да унищожи ненужните си навици на мислене и действия, на настроенията и на характера си. Внушение­то, което ръководи пасивната функция, може да изхожда както от нашия ум, така и от ума на другите и да доведе до създаването на добри и лоши навици у нас.
Бихме могли да прибегнем до няколко на­чина, за да унищожим старите навици на мис­лене и да ги заменим с нови. Някои постигат това с непосредствените усилия на волята си; други - с помощта на хипнотичното внушение на опитен хипнотизатор; трети - чрез самовну­шение, отправено от активната към пасивната част на съзнанието ни; четвърти - чрез особен прийом, който аз наричам вглъбяване в собст­вените мисли.
Както знаем, да се унищожат стари навици чрез усилия на волята е много трудно. Това се удава само на силните духом, докато слабите се сломяват под бремето на усилията, изпадат в униние и дори в отчаяние. В този случай с помощта на „напрежение на волята" или по­точно чрез укрепване на активната функция по волеви път се заставя пасивната функция да за­брави едни и да създаде нови навици. Това е благородна, но трудно изпълнима задача, по­ради което смятам да ви покажа как можете да постигнете същия резултат много по-лесно. Ще ви покажа достъпен начин да направите пасивната част от съзнанието си по-възприем­чива към указанията на активната.
Вторият начин, предвиждащ външно хипно­тично внушение, понякога дава отлични резул­тати, но следва да се прилага само от лица, професионално занимаващи се с хипноза. Не бива да се доверявате на хора само за това, че са способни да въздействат хипнотично върху вас, както никой няма да назначи за касиер на банка някого само защото може бързо да брои пари.
Третият начин, насочен към постигане на същия резултат чрез самовнушение, е превъзходен, особено ако се съпровожда с вглъбява­не в собствените мисли. При него вие постоян­но повтаряте на пасивното съзнание, че същес­твуват нови навици (без да обръщате внимание на старите), и въпреки началната му съпроти­ва в крайна сметка то ще приеме указанията ви за истина, ще усвои новите навици на мислене като свои собствени. В същността си самовну­шението е самохипноза на пасивното от акти­вното съзнание. Така човек става хипнотиза­тор сам на себе си.
Четвъртият начин, който нарекохме самовглъбяване в собствените мисли, се свежда до това да се отпуснете изцяло в пасивно състоя­ние, като същевременно се съсредоточите вър­ху новия навик на мислене като реалност. Тази мисъл не бива да ви напуска, което изисква с помощта на въображението си да създадете у себе си представата за човек, който притежава тези качества. Във всеки свободен момент, и денем, и нощем, мислете за себе си като за чо­век, притежаващ новите навици, и всячески се стремете да укрепите това убеждение. Това е типичен пример за действието на пасивната функция на ума с помощта на въображението. Той е един от най-лесно достижимите и дейст­вени начини за формиране на характера. Въоб­ражаемите качества стават реални за сравни­телно кратко време, а резултатите се чувстват непосредствено, след като изпълните упражне­нията за първи път.
Придържам се към мнението, че самовну­шението и вглъбяването в собствените мисли е идеалният начин за формиране на характера. При правилното му прилагане резултатите са забележителни и бързо постижими. Не го пре­небрегвайте само защото ви изглежда прост. За вас той е тайнството, което ако овладеете, ще преобрази изцяло живота ви.
А сега бих искал да дам кратко обяснение на изброените по-горе начини. Нека вземем за пример мисълта за страх. Това е най-добрият пример за лош навик на мислене, тъй като той нанася върху живота ни повече вреда, отколко­то всички други лоши навици, взети заедно. Този, който е отстранил тази отвратителна ми­съл, е направил решителна крачка към свобо­дата си. Тя не е била от полза на никого, но е разрушила кариерата на хиляди хора, като е па­рализирала енергията им, попречила е на успе­хите им, отслабвайки разума им и подривайки здравето им. Ние всички сме я изпитали, а те­зи, които са се освободили от нея, никога не биха се съгласили да станат отново нейни ро­би. Животът им е придобил нов смисъл. Всъщ­ност повечето от това, от което се боим, нико­га не се случва, а малкото, което все пак се слу­чва, може спокойно да се избегне с помощта на силата, която се заражда с изчезването на страха. Енергията и жизнената сила, които гу­бим поради страха, са напълно достатъчни, за да  преодолеем житейските  си  трудности. Спомнете си разказа за умиращия старец, който дал на сина си следния съвет: „Иване, живях осемдесет години и имах страшно много не­приятности, повечето от които никога не се случиха." А това знаят всички, достигнали до преклонна възраст.