УПРАЖНЕНИЯ ЗА СЪСРЕДОТОЧАВАНЕ

А. Първото условие за съсредоточаване изисква умение да отстраните всички странич­ни мисли, звукови и зрителни впечатления, да преодолеете разсеяността си и да установите пълен контрол върху тялото и ума си. Тялото ви следва да се намира под непосредствения контрол на ума, а умът - под непосредствения контрол на волята ви. Волята сама по себе си е сила с голямо въздействие, а умът има нужда да бъде непосредствено подпомаган от нея. Умът, подпомогнат от импулсите на волята, е могъщ източник на мисловни вибрации.
Първото упражнение, което следва да ов­ладеете до съвършенство, преди да пристъпи­те към следващите, има за цел да контролира движението на мускулите ви. Благодарение на него тялото ви ще се научи да се подчинява на заповедите на ума ви.
А-1. Спокойно седене. Не се постига лесно, тъй като е изпитание на способността ви да се съсредоточите, да задържите неволните мус­кулни движения. Целта е да постигнете състо­яние на пълно отпускане на мускулите петна­десет или повече минути. Седнете в удобно кресло, заемете удобно положение, разхлабете мускулите си и се постарайте да запазите пъл­но спокойствие в продължение на пет минути. Изпълнявайте упражнението, докато то ви се удаде с лекота, и тогава увеличете времетраенето му до десет, а впоследствие - до петнаде­сет минути. Не следва да се преуморявате с уп­ражнения - по-добре е да се упражнявате по-малко, но по-често. Имайте предвид, че не би­ва да изпадате във вцепенение, а да освободите мускулите си от всякакво напрежение. Упраж­нението е особено полезно в случаите, когато искате да си починете след напрегнат и умори­телен труд. То е идеалният начин за „лечение чрез отдих", което можете да проведете сами, лежейки в кревата си, на дивана или в някое кресло.
А-2. Седнете в креслото с изправени пле­щи, като главата ви е на една линия с тях, а брадичката ви е повдигната напред. Протегне­те дясната си ръка в хоризонтално положение надясно, на равнището на плещите. Главата си също обърнете надясно и насочете поглед към ръката, като я държите изправена една мину­та. След това направете същото упражнение с лявата ръка. Когато го изпълните с лекота, увеличете времетраенето до две, после до три минути и т.н., докато стигнете пет минути. Дланта на ръката ви е насочена надолу, тъй като това е най-естественото й положение. На­сочвайки погледа си към върховете на пръсти­те си, вие ще сте в състояние да определите дали ръката ви е в спокойно положение.
А-3. Напълнете чаша с вода до горния й ръб, вземете я и протегнете ръката си право пред себе си. Насочете поглед към чашата и дръжте ръката си толкова спокойно, че да не предизвикате движение по повърхността на во­дата. Увеличете времетраенето от една на пет минути, след което направете упражнението с другата ръка.
А-4. Във всекидневието си се старайте да избягвате напрегнатото състояние на мускули­те си, когато сте склонни към покой. Поста­райте се да придобиете уравновесени маниери и походка, спокойно поведение и самооблада­ние вместо нервност и угрижен външен вид. Престанете да удряте с пръсти по масата или стола си, тъй като това показва отсъствие на контрол върху самите вас. Не тропайте и не правете излишни движения с крака, когато сте прави или седите. Не се люлейте в шезлонга си като махало на часовник. Не гризете ноктите и не хапете устните си; не цъкайте с език, когато четете, пишете или се занимавате с друга рабо­та; не мигайте често с очи, избавете се от нави­ка да потръпвате или през тялото ви да пробя-гват конвулсии. Навиците са втората ни приро­да, но вие лесно можете да се освободите от тях, като пренасочвате мислите си от едно в друго направление и изпълнявате упражнения­та за съсредоточаване. Научете се спокойно да възприемате звуците, които досега са ви стряс­кали, като блъскането на бързо затваряща се врата, падането на някакъв предмет и т.н. Въо­бще научете се да се владеете. Настоящите уп­ражнения са съставени именно за тази цел.
В. Упражненията в този раздел ще ви по­могнат да усвоите умението да управлявате неволните движения на мускулите си и по този начин да подчинявате тялото на волята си. Те имат за цел да поставят действията на муску­лите ви под непосредствен контрол, или с дру­ги думи - да развият у вас духовните способно­сти, предизвикващи произволните движения на мускулите.
В-1. Седнете на масата, сложете ръцете си върху нея и ги свийте в юмруци така, че длани­те да са нагоре и палецът да е върху другите пръсти. Отправете поглед към юмрука си и за­почнете постепенно да повдигате палеца си, 'като съсредоточите върху това действие цяло­то си внимание, все едно че е от важно значе­ние за вас. След това бавно повдигнете показа­леца си, а след него един по един и останалите пръсти. После направете всичко в обратен ред - приберете малкия си пръст, а след него и вси­чки останали. Изпълнете упражнението и с другата ръка. Повторете го пет пъти по време на всеки сеанс, а като свикнете - и по десет пъти.
Упражнението ще ви умори, но бъдете нас­тойчиви, тъй като то развива вашето внимание и го насочва към прости, еднообразни движе­ния. Много скоро ще почувствате благотвор­ното му въздействие, ако не забравите главно­то - нито за секунда да не изпускате от внима­ние повдигането и свиването на пръстите. Ако не следите движението на пръстите си, няма да има никаква полза от упражнението.
В-2. Упражнението прилича на старата ше­га, която селяните наричат „въртене на палци­те". Кръстосайте пръстите на двете си ръце та­ка, че палците ви да останат свободни. Започ­нете да въртите бавно единия палец около дру­гия, като съсредоточите цялото си внимание върху върховете им.
В-3. Сложете дясната ръка на коляното си, свийте пръстите си в юмрук, като оставите по­казалеца насочен напред. След това започнете да сочите с него ту в една, ту в друга посока, като съсредоточите цялото си внимание върху неговия връх.
Разбира се, бихте могли да видоизменяте до безкрайност тези упражнения и да измисля­те други, използвайки за целта вашата изобре­тателност. Основното изискване е упражнени­ето да се състои от няколко прости, обикнове­ни, монотонни движения на мускулите, като цялото ви внимание бъде съсредоточено върху движещите се части на тялото. Вниманието ви ще се „възмути" и ще „въстане" срещу подобно насилие, дори ще се опита по всякакъв начин да се избави от подобно робство. Необходима е издръжливост, за да го насочите към тези мо­нотонни действия и да го заставите да забрави други по-интересни впечатления и занятия. Гледайте на себе си като на строг учител, на вниманието си - като на малко непослушно момче, което скучае над книгата и тайно пог­лежда през прозореца как децата играят навън. Трябва да задържите момчето над книгата, тъй като това е от полза за самото него, макар и да не го осъзнава. След известно време ще се убе­дите, че по-добре управлявате движението на мускулите си, жестовете си и въобще цялото си поведение, както и че по-добре се концент­рирате върху нещата, които вършите всеки ден. А това ще ви даде значителни преимущес­тва пред другите.
С. Тези упражнения имат за цел да ви по­могнат да съсредоточите вниманието си върху други предмети, които не са част от самите вас. Вземете някой обикновен предмет, например молив, и съсредоточете върху него цялото си внимание в продължение на пет минути. Гле­дайте го внимателно; мислете за него; преоб­ръщайте го; изследвайте го; мислете за негово­то предназначение и употреба; за неговите ка­чества; за материала, от който е изготвен; за процеса на неговото производство и т.н. Не ми­слете за нищо друго, освен за молива. Въобра­зете си, че изучаването на този молив е целта на живота ви. Представете си, че освен вас и молива нищо друго не съществува на този свят: „Светът е един и в него съществуваме само мо­ливът и аз." Това упражнение ще ви покаже, че вниманието е едно лукаво създание, което не бива да взема връх над вас и което трябва пос­тоянно да направлявате. И когато напълно го подчините на волята си, ще удържите голяма победа - ще сте в състояние да го съсредоточи­те върху всичко, което пожелаете, и ще ми бъ­дете благодарни за тези упражнения.
Даденото упражнение може да се променя до безкрайност, но при всички случаи следва да изберете някой неинтересен, обикновен предмет. Не избирайте интересен предмет, тъй като той не изисква специални усилия, за да съсредоточите вниманието си върху него. Кол­кото един предмет е по-безинтересен, толкова повече усилия са нужни и толкова по-голяма е ползата от упражнението. Трудността в изпъл­нението му е, че изисква да отклоните внима­нието си от всичко съществено. Но постоянно­то съсредоточаване върху несъществени неща ще предизвика като самозащита интерес и към такива предмети, върху които вече се е кон­центрирало. И когато изпитате нужда да със­редоточите вниманието си, вие ще го направи­те без усилие, независимо към какво или кого е насочено.
Изкуството за съсредоточаване дава нов смисъл и засилва ефекта от упражненията, ко­ито разгледахме в предишните глави. Запозна­ли се с ползата от него, вие по-добре ще овла­деете както пътищата на прякото психическо въздействие, така и на телепатичното внуше­ние. Ще сте в състояние да се освободите от лошите и да придобиете добри навици. Ще при­добиете пълен контрол върху духа и тялото си и ще станете господар, а не роб на страстите си. Силата, която ще получите над себе си, ще се превърне и в умение да управлявате другите. Развивайте у себе си изкуството да се съсредо­точавате, зависимостта на ума от волята си и ще се превърнете в гигант в сравнение с онези, които не притежават тази сила. Изпробвайте силата на волята си над самите себе си, докато почувствате, че сте установили истинска власт над себе си, и не се задоволявайте с нищо по-малко, тъй като бихте се отказали да властвате както над себе си, така и над другите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В настоящото съчинение насочих внимани­ето ви към някои факти, стоящи в основата на науката за духа; дадох ви известна представа за великата истина и ви запознах с някои упраж­нения, които биха ви позволили да развиете за­ложените у вас способности за духовно усъвър­шенстване. Без да се задълбочаваме в същно­стта на тази наука, бих искал да направя изво­да, че познаването на законите на разума в не­посредствена връзка със стремежа за по-възви­шен начин на живот ни дава възможност да осъ­знаем собствената си индивидуалност, сила и могъщество, да разберем истинското значение на собственото си „Аз" и „Аз съм". А в осъзна­ването на собственото ви „Аз" се откриват въз­можности да осъзнаете новите си задължения и начините за осъществяването им.
Бих искал да предпазя читателите си от опитите на различни политици да ги измамят с различни „-изми". Не им вярвайте, тъй като вие сами владеете истината и с времето тя ще става все по-очевидна, като постепенно и есте­ствено разцъфне като цвете. Така че спокойно и уверено вървете по жизнения си път. Суетно­стта не е ловкост; суетата не е енергия; шумотевицата не е сила. Спокойните, хладнокръвни, сериозни и настойчиви хора постигат целите си по-рано от събратята си, които не прите­жават тези качества. Увереността, борбеността и спокойното, но настойчиво волево иска­не са могъща и динамична сила, която помага на човек да разреши маса проблеми. Мъдре­цът често използва това, което глупакът отх­върля. „Камъкът, който строителите изхвър­лиха, легна в основите на зданието."
Не пълзете по корем като червей; не се въргаляйте в праха и не викайте за свидетел небето, за да види какво отвратително същест­во сте; не осъждайте сам себе си като нещас­тен грешник, достоен единствено за назидание. Не! Хиляди пъти не! Възродете се духом; пов­дигнете глава и очи към небето; изправете гор­до плещите си; напълнете дробовете си с озон. После си кажете: „Аз съм част от вечното жи­знено начало; аз съм създаден по образ и подо­бие на Бога; аз съм изпълнен с божественото дихание на живота; нищо не може да ми навре­ди, тъй като съм част от вечността."
Приятелю мой, върви по пътя си, бъди не­преклонен в решенията и стремежите си. Из­пълни дълга си първо към самия себе си, после към ближния си; признай братството на хора­та; докажи на дело, че всички хора са твои бра­тя. Не причинявай зло на ближните си и не им позволявай да ти причиняват зло. Ако пренеб­регваш в отношенията си с тях чувството си за съвест и справедливост, ти не само ще ги наскърбиш, но ще навредиш и на самия себе си. Не предизвиквай вражда и в същото време не позволявай на никого да те наскърбява. Ако някой те удари по едната буза, не му давай да те удари и по другата, а му отговори със също­то. Но не го удряй със злоба в сърцето и не се колебай да му простиш, ако той помоли или те предразположи към това.
Учението за непротивене на злото в ника­къв случай не означава, че човек трябва да бъ­де същество, което търпи всичко като овца или опитно зайче. Дори когато позволявате на ня­кого да обиди себе си, вие сте несправедлив към него. Дългът ви към него изисква да му помогнете да осъзнае положението, в което е изпаднал. Не позволявайте на ненавистта да се вмъкне в сърцето ви. Вървете по неизменния си път „с божията милост в сърцето си и със здрава орехова сопа в ръката си". Не използ­вайте сопата, за да оскърбите някого, а за са­мозащита. Ако другите видят, че се самоуважавате и защитавате справедливостта, то и те ще ви уважават. Не забравяйте, че кучето, кое­то изглежда уверено и спокойно, не получава ритник от минувачите, но ако трепери и крие опашка между краката си, все едно че очаква да го ударят, наистина ще получи ритник. То получава това, което очаква. Както и човекът, който в подобно положение може да очаква съ­щото отношение.
Един древен мислител е изразил задълже­нията на човека към обкръжаващите го по следния начин: „Не бъдете несправедливи и отдай­те всекиму дължимото." Би следвало тези думи да бъдат изписани със злато над вратите на всеки дом. Защото ако хората се ръководеха от тях, нямаше да се нуждаем от съдии, съдилища и затвори, а животът ни щеше да бъде една „дълга и приятна песен". Постарайте се, до­колкото можете, да съдействате за това. Бих искал най-вече да ви предпазя да не злоупотре­бявате с новопридобитата си сила - използ­вайте я за свое лично благо, без да причинява­те зло на някого.
Ако все още не са ви ясни някои от настав­ленията в тази книга, не се безпокойте, тъй ка­то след време ще ги разберете. Прочетете от­ново лекциите, които ви се струват най-труд­ни, приведете тялото и духа си в отпуснато съ­стояние, „оставете се да ви погълне мълчание­то" и тогава ще видите светлината. Защото „ако почукате - ще ви отворят, ако поискате -ще ви дадат".
И така, приятели мои, стигнахме до кръс­топътя, на който трябва да се разделим. Може би ще се срещнем отново. Ако ли не, нека се разделим със съзнанието, че не сме станали по-лоши в резултат на краткото ни познанст­во. Но ако сте получили макар и малка полза от него, ако то е пробудило във вас нови мис­ли, надежди и стремежи, постарайте се да ги осъществите в живота си.
Нашата малка разходка край бреговете на истината ми достави удоволствие и се надявам, че вие също не скучахте и не съжалявате за на­шето случайно познанство. Освен това бъдете уверени, че „НИЩО НЕ СТАВА СЛУЧАЙ­НО".

Дискутирай статията във форума. (0 съобщения)