СИЛАТА НА ВОЛЯТА
Досега ви показах как бихте могли при ли­чен контакт да привличате към себе си други­те чрез силата на внушението. В тези случаи на личността, която оказва въздействие върху друга личност, съдействат и две други сили. Първата е известна като притегателна сила на мисълта, за която ще стане дума по-нататък. Втората е волевото въздействие на ума на един индивид върху ума на друг. Съществува опре­делена разлика в тези две прояви на силата на духа. В първия случай приведените в движение притегателни сили на мисълта въздействат върху другите независимо от съзнателните уси­лия на вашия ум; вашите мисли привеждат в движение могъща сила, която влияе върху дру­гите. А при волевата мисъл мисловните коле­бания се предизвикват от съзнателното дейст­вие на силата на волята, която ги насочва към определен обект; когато предизвикващата ги сила прекратява действието си, изчезват и ко­лебанията.
Тъй като не мога да намеря общоприето понятие за тази форма на мисълта и не искам постоянно да повтарям „съзнателно усилие на волята, предизвикващо мисловни колебания и насочващо ги към определен обект", ще изпол­звам термина „волево искане".
Силата на волята е една от най-могъщите и същевременно най-малко изучените сили на природата. Тя се прилага несъзнателно от поч­ти всички хора. Някои използват нейното дей­ствие, без да познават законите на възникване­то и развитието й. Силата й може да се увеличи многократно чрез съответни упражнения, ако за тях бъдат отделени необходимото време и старания. В главата за съсредоточаването ще ви запозная с някои упражнения, които ще ви помогнат да развиете тази сила у себе си.
Ако искате разумно да прилагате силата на волята, следва да разберете истинската й същ­ност, а за това е нужно да развиете у себе си истинския човек.
Мнозина са свикнали да мислят за собстве­ното си „Аз" само доколкото го свързват физи­чески с тялото си. Това е чисто материалисти-чен подход. Други мислят за собственото си „Аз" като за духовно създание, което ръководи тялото и се намира в мозъка. Това отчасти е правилно, но не отговаря изцяло на истината. Само някои съзнават, че човек има „висше Аз", а съвсем малко хора го познават и живеят в съответствие с неговите изисквания. Нашето „Аз" е толкова по-съвършено от разума, кол­кото разумът е по-съвършен от тялото. А две­те са негови оръдия и служат за изпълнение на неговите действия, ако „Аз" реши да ги изпол­зва. Истинското „Аз" е това, което чувстваме в момента на самовглъбяване и мечтания и ко­гато мислим или казваме на себе си: „Аз съм." Всеки от нас е усещал истинското „Аз" в ня­кои моменти от живота си, но едва ли е съзна­вал неговото пълно значение. Оставете книга­та за минута, отпуснете мускулите на тялото си и приведете в пасивно състояние ума си, спокойно и хладнокръвно помислете за значе­нието на „Аз съм " и се опитайте да си предста­вите вашето истинско „Аз", стоящо над разума и тялото ви. Ако сте привели в необходимото състояние тялото и ума си, ще видите у себе си да проблясва истинското „Аз". Продължете занятието и то ще създаде във вашия ум предс­тава за истината. Нищо не може да навреди или унищожи истинското „Аз". Тялото и разу­мът ще изчезнат, но „Аз съм" е вечно и нераз­рушимо. То е могъщо, а когато разумът се нау­чи да се подчинява на неговото влияние, човек като че ли получава ново битие и придобива неочаквани за себе си сили.
Независимо дали приемате или отхвърляте учението, което е предмет на настоящите лек­ции, не забравяйте едно: „Аз съм" - това е ис­тинската ви същност. И когато вашият разум открие своя господар, вие ще познаете тайната на живота. Аз посях зърното на тази мисъл в ума ви, то ще покълне и ще се превърне в кра­сиво цвете, благоуханието на което ще надми­не аромата на всички земни цветя. И тогава вие ще разберете, че сте открили самия себе си.
Това, което наричаме воля, е израз на „Аз съм" у човека. Тя има такова отношение към него, както мисълта към разума. Когато гово­рим за „развитие на волята", ние всъщност раз­бираме такова развитие на разума, което приз­нава волята като господстваща над него сила. Волята е достатъчно силна, но се нуждае от развитие. Това като че ли противоречи на общоразпространеното схващане, но все пак е вярно. По психическите ви вени протича могъ­щият поток на волята ви, но вие първо трябва да го почувствате, преди да се научите да упра­влявате духовната си колесница.
Мислите у човека са два вида. Единият вид, който нарекохме пасивен, едва надхвърля инс­тинктивното усилие и прилича на „протичащо от само себе си мислене", а възникването му не изисква никаква или почти никаква сила на волята. Другият вид, наречен от нас активна умствена дейност, възниква в резултат на по-силно или по-слабо искане, предизвикано от силата на волята. Подробното изучаване на те­зи въпроси е извън рамките на настоящия труд и тук само привличам вниманието ви към тях. Целта на тази книга е да ви научи „как", а не „защо", поради което няма да ви въвеждам в областта на теорията.
Колкото повече развивате активната дей­ност на мозъка си, толкова по-силна и по-мо­гъща става тя. Човек, който разбира законите за превъзходството на духа, има безспорно преимущество пред хората, на които са известни само пасивните усилия на ума.
Всички мисли се изпращат от разума ни, а колебанията, изхождащи от определен инди­вид, въздействат в по-голяма или по-малка степен върху другите. Пасивните сили са по-слаби от активните, но и те, повтаряни доста­тъчно често, придобиват определена сила. Ос­тава да се убедим, че за оказване на непосредс­твено въздействие върху ума на другите с по­мощта на мисловните колебания е необходимо „волево искане". И че колкото по-силно е то, толкова по-силно е и оказаното въздействие.
А сега съсредоточете вниманието си върху упражненията за укрепване на силата на „воле­вото искане" в следващата глава.