|
Страница 8 от 17
ПРЯКОТО ВОЛЕВО ИСКАНЕ
Проявата на волевото искане съществено се различава при отделните хора. Като цяло се налага следният извод: човек оказва влияние върху другите в зависимост от силата на волевото искане. Великите личности в историята на човечеството са развивали тази сила у себе си в сравнително висока степен, макар и често несъзнателно; понякога са нямали понятие за същността на могъщата сила, която са използвали за постигане на своите цели. Много от тях открито са признавали, че не могат да разберат и обяснят причините за обаянието си по отношение на другите. Разбира се, те са съзнавали, че владеят определена сила, но същността и управляващите я закони не са им били известни. Наполеон е поразителен пример за човек, който е развил в най-висока степен у себе си силата на волевото искане. Неговата воля е властвала над милиони хора, които са изпълнявали заповедите му, а постиженията му са граничели едва ли не с чудеса. По някои от бележките му може да се направи изводът, че вероятно е имал представа за силата, от която се е възползвал за определено време с пълното й съгласие. Впоследствие той започва да злоупотребява с нея, поради което я загубва, а после, поради пренебрежителното си отношение към нейните закони, губи и властта си. Навярно сте забелязали, че хората, които винаги са съпътствани от успеха, чувстват инстинктивно своето „Аз". Те вярват в самите себе си и често признават, че самото провидение се грижи за тях. Като Наполеон те вярват в „своята щастлива звезда". В това се заключава и инстинктивното им осъзнаване на собственото „Аз". Те притежават само частица от истината, която едва са усвоили, но непреодолимото им желание за могъщество, слава и богатство ги тласка да се възползват от нея. Много други са разбрали силата на „Аз съм", разбрали са нейните закони и въпреки това не се стремят към материални изгоди. Те обладават силата, но се задоволяват с по-малки материални блага и нямат никакво желание да плащат за това, което е прието да се нарича успех или обаяние по отношение на другите.
Въпреки че притежават тази скрита сила, те не се стремят към високо положение и слава, презират ги и съзнават, че подобни стремежи са недостойни за тях: те предпочитат да използват присъщите им сили за постигане на високи цели. Обикновено говорят като пророци: „Суета на суетите и страдание на духа", или като Пуку: „Колко безумни са смъртните." Очевидно законът за компенсациите изравнява всичко - богатството, могъществото и положението в обществото невинаги носят щастие. Старите мъдрости, като „Тежка е царската корона" и „Няма рози без бодли", са напълно оправдани.
Но аз нямам намерение да ви обучавам на правила за поведение в обществото или да ви чета морал. Всеки си избира свой жизнен път и никой не може да решава вместо него. Аз само ви предлагам да постъпите както бихте пожелали. Но има само един начин да успеете и той се състои в това, да изпълните решението, което предварително сте приели. Трябва просто „да заорете със своя плуг", без да обръщате внимание на другите. Набележете си цел и се стремете към нея, отстранявайки всички препятствия по пътя си. За да осъществите стремежите си, следва точно да определите желанието си и да опознаете собственото си „Аз" -тогава ще овладеете и това, което обикновено се нарича „сила на волята".
В предишната глава определих волевото искане като „съзнателен израз на волята, предизвикваща мисловни колебания, насочени към друг обект". Силата на мисловните колебания може да се използва на малки разстояния, при личен контакт или за предаване на колебания на големи разстояния, т.е. чрез телепатия, която все още е недостатъчно изучена. Първата форма е проста и добре известна; втората е значително по-рядко срещана и дори тези, на които е подвластна, трудно могат да я обяснят. Независимо от това, от нея се ползват много повече хора, отколкото бихме могли да предположим. Те си служат с явлението телепатия, или предаване на мисли на разстояние, четене на мисли и т.н., като обикновено нямат понятие от същността й. Познавам много хора, у които е развита такава способност. Повечето от тях не биха се съгласили да проявят своите сили дори в най-тесен кръг от приятели. Такива хора осъзнават истинската същност на силата, с която разполагат, и не искат да я унижат, като я демонстрират на импровизирани представления. Те са напълно удовлетворени от съзнанието, че я владеят, и нямат нужда да убеждават другите в това. Не се стремят да привличат последователи и избягват всякакви обяснения за тайните си познания. Убедени са, че не е дошло времето за разгласяване на тайната, което според тях би имало отрицателен ефект.
Първото условие за усвояване на волевото искане е да осъзнаете силата на своето истинско „Аз". Колкото по-добре го осъзнаете, толкова по-голяма ще стане силата ви. Не бих могъл да ви дам специални напътствия как да го постигнете, освен едно - трябва по-скоро да го почувствате, отколкото да го възприемете с разума си. Не се съмнявайте, че ще намерите верния път. Просто ще почувствате, че тялото ви не е вашето „Аз", а е само дрехата, която временно ви обгръща; вие съществувате отделно от тялото си и стоите над него, независимо че за известно време сте свързани с него; ще разберете, че вие и вашият разум не сте едно и също нещо; той е само едно просто оръдие, чрез което вие проявявате своята личност; той е твърде несъвършен, поради което вашето истинско „Аз" неточно се отразява в него. С други думи, когато говорите или мислите: „Аз съм", вие осъзнавате съществуването на вашето лично „Аз" и започвате да чувствате силата му в себе си. Само по себе си това познание е твърде недостатъчно, но ако го развиете, то ще нарасне и ще предизвика във вашия ум зараждането на смели планове за бъдещето.Тук можем да използваме примера за богатия, който забогатява все повече, и за бедния, който губи и това, което има. Осъзнаването на истината при едни се удава по-бързо, при други - по-бавно и сложно, а някои въобще не могат да я осмислят. На последните ще кажа: „Не е дошло времето да познаете тази велика истина, но семето й вече е посято и след време ще покълне." Сега това може да ви прозвучи глупаво, но след време ще се убедите в правилността на това мое съждение. А на тези, които вече чувстват първите признаци на пробуждането на собственото им „Аз", ще кажа: „Не забравяйте никога за него и то ще разцъфне като лотос, постепенно и естествено; веднъж възникнала, мисълта ви за него не може да изчезне, тъй както нищо в природата не прекъсва своето развитие."
Усвояването на съсредоточаването (концентрирането) на мисълта, което е предмет на следващата ни лекция, ще ви даде възможност да развиете понятието за собственото си „Аз". Мисълта „Аз съм" мълчаливо присъства в съзнанието ви и когато се съсредоточите, тя става все по-силна и по-силна.
Ако решите да използвате силата на волевото си искане за влияние върху събеседниците си, трябва да отправите към тях силно мисловно искане, като същевременно го подкрепите със съзнанието, че имате право да искате то да бъде изпълнено, и с увереността, че то наистина ще бъде изпълнено. Подчертавам -трябва да сте напълно убедени, че искането ви ще бъде безусловно изпълнено. При всички мисловни процеси увереността е първата предпоставка за предизвикване на съответното действие. Ако се колебаете, резултатите ще имат половинчат ефект. Вие ще възприемете тази истина, след като прочетете целия курс от лекции, в който на нея се поставя един от основните акценти.
Надявам се, че вече сте убедени във възможностите си да предразположите към себе си всеки и да го накарате да изпълни онова, което искате. Ако пък у него отсъства силата на духовното противопоставяне и въобще сила на волята, която да противодейства на вашата, бихте могли да направите с него каквото пожелаете. За свое нещастие някои хора имат слаба воля и поради това стават играчки в ръцете на онези, които притежават тайната на личното обаяние.
Ако се придържате към моите указания, ще постигнете определени успехи в отношенията си с околните; те ще зависят преди всичко от степента на развитие на силата на волята у вашите партньори. Ще осъзнаете това, след като започнете да прилагате новите си умения. Не отлагайте използването им, тъй като само чрез практиката по-лесно ще усвоите теорията и ще усъвършенствате въздействието си върху другите. Спомнете си отново за детето, което не могло да се научи да плува, докато не повярвало в това и не опитало. Силата на волевото искане следва да съчетаете със силата на внушението, като се научите да се концентрирате. В следващите лекции ще обясня защо тези тайни сили не могат да бъдат използвани с лоши намерения. На този етап искам само да предпазя читателя от евентуално изкушение да злоупотреби с нея. Освен че е неетично, такова действие ще причини вреда преди всичко на този, който го предизвиква, и в последна сметка ще доведе до нежелателни за него последствия. Временно то може да има успех, но крайният резултат винаги е отрицателен. Прилагайте новите си познания, без да причинявате ущърб на лицата, върху които оказвате въздействие. Това ще ви даде възможност да ги накарате да работят заедно с вас, ако не злоупотребите със силата си. Но ако окажете върху тях влияние с цел да ги заблудите или в ущърб на техните интереси, това ще бъде голямата ви грешка. За нея ще платите със собствените си страдания.
В тези случаи важи пословицата: „Каквото посееш, това и ще пожънеш." Не се опасявайте -малко вероятно е да злоупотребите с новите си познания, тъй като колкото повече ги овладявате, толкова повече инстинктивно ще искате да ги използвате за благородни цели. Има хора, които като сатаната ще искат да ги използват само за лоши цели, но като него и те са обречени на страшни страдания и мъки. Като съгрешилите ангели.
|