ПРЯКОТО ВОЛЕВО ИСКАНЕ
Проявата на волевото искане съществено се различава при отделните хора. Като цяло се налага следният извод: човек оказва влияние върху другите в зависимост от силата на воле­вото искане. Великите личности в историята на човечеството са развивали тази сила у себе си в сравнително висока степен, макар и често несъзнателно; понякога са нямали понятие за същността на могъщата сила, която са използ­вали за постигане на своите цели. Много от тях открито са признавали, че не могат да разбе­рат и обяснят причините за обаянието си по отношение на другите. Разбира се, те са съзна­вали, че владеят определена сила, но същност­та и управляващите я закони не са им били из­вестни. Наполеон е поразителен пример за чо­век, който е развил в най-висока степен у себе си силата на волевото искане. Неговата воля е властвала над милиони хора, които са изпъл­нявали заповедите му, а постиженията му са граничели   едва ли не с чудеса. По някои от бележките му може да се направи изводът, че вероятно е имал представа за силата, от която се е възползвал за определено време с пълното й съгласие. Впоследствие той започва да злоупотребява с нея, поради което я загубва, а пос­ле, поради пренебрежителното си отношение към нейните закони, губи и властта си. Навяр­но сте забелязали, че хората, които винаги са съпътствани от успеха, чувстват инстинктивно своето „Аз". Те вярват в самите себе си и често признават, че самото провидение се грижи за тях. Като Наполеон те вярват в „своята щаст­лива звезда". В това се заключава и инстинк­тивното им осъзнаване на собственото „Аз". Те притежават само частица от истината, която едва са усвоили, но непреодолимото им жела­ние за могъщество, слава и богатство ги тлас­ка да се възползват от нея. Много други са раз­брали силата на „Аз съм", разбрали са нейните закони и въпреки това не се стремят към мате­риални изгоди. Те обладават силата, но се за­доволяват с по-малки материални блага и ня­мат никакво желание да плащат за това, което е прието да се нарича успех или обаяние по от­ношение на другите.
Въпреки че притежават тази скрита сила, те не се стремят към високо положение и сла­ва, презират ги и съзнават, че подобни стреме­жи са недостойни за тях: те предпочитат да из­ползват присъщите им сили за постигане на високи цели. Обикновено говорят като проро­ци: „Суета на суетите и страдание на духа", или като Пуку: „Колко безумни са смъртните." Очевидно законът за компенсациите изравня­ва всичко - богатството, могъществото и по­ложението в обществото невинаги носят щастие. Старите мъдрости, като „Тежка е царска­та корона" и „Няма рози без бодли", са напъл­но оправдани.
Но аз нямам намерение да ви обучавам на правила за поведение в обществото или да ви чета морал. Всеки си избира свой жизнен път и никой не може да решава вместо него. Аз само ви предлагам да постъпите както бихте поже­лали. Но има само един начин да успеете и той се състои в това, да изпълните решението, кое­то предварително сте приели. Трябва просто „да заорете със своя плуг", без да обръщате внимание на другите. Набележете си цел и се стремете към нея, отстранявайки всички пре­пятствия по пътя си. За да осъществите стре­межите си, следва точно да определите жела­нието си и да опознаете собственото си „Аз" -тогава ще овладеете и това, което обикновено се нарича „сила на волята".
В предишната глава определих волевото искане като „съзнателен израз на волята, пре­дизвикваща мисловни колебания, насочени към друг обект". Силата на мисловните коле­бания може да се използва на малки разстоя­ния, при личен контакт или за предаване на ко­лебания на големи разстояния, т.е. чрез теле­патия, която все още е недостатъчно изучена. Първата форма е проста и добре известна; вто­рата е значително по-рядко срещана и дори те­зи, на които е подвластна, трудно могат да я обяснят. Независимо от това, от нея се ползват много повече хора, отколкото бихме могли да предположим. Те си служат с явлението теле­патия, или предаване на мисли на разстояние, четене на мисли и т.н., като обикновено нямат понятие от същността й. Познавам много хора, у които е развита такава способност. Повечето от тях не биха се съгласили да проявят своите сили дори в най-тесен кръг от приятели. Таки­ва хора осъзнават истинската същност на си­лата, с която разполагат, и не искат да я уни­жат, като я демонстрират на импровизирани представления. Те са напълно удовлетворени от съзнанието, че я владеят, и нямат нужда да убеждават другите в това. Не се стремят да привличат последователи и избягват всякакви обяснения за тайните си познания. Убедени са, че не е дошло времето за разгласяване на тай­ната, което според тях би имало отрицателен ефект.
Първото условие за усвояване на волевото искане е да осъзнаете силата на своето истинс­ко „Аз". Колкото по-добре го осъзнаете, тол­кова по-голяма ще стане силата ви. Не бих мо­гъл да ви дам специални напътствия как да го постигнете, освен едно - трябва по-скоро да го почувствате, отколкото да го възприемете с разума си. Не се съмнявайте, че ще намерите верния път. Просто ще почувствате, че тялото ви не е вашето „Аз", а е само дрехата, която временно ви обгръща; вие съществувате отдел­но от тялото си и стоите над него, независимо че за известно време сте свързани с него; ще разберете, че вие и вашият разум не сте едно и също нещо; той е само едно просто оръдие, чрез което вие проявявате своята личност; той е твърде несъвършен, поради което вашето ис­тинско „Аз" неточно се отразява в него. С дру­ги думи, когато говорите или мислите: „Аз съм", вие осъзнавате съществуването на ваше­то лично „Аз" и започвате да чувствате силата му в себе си. Само по себе си това познание е твърде недостатъчно, но ако го развиете, то ще нарасне и ще предизвика във вашия ум зараж­дането на смели планове за бъдещето.Тук мо­жем да използваме примера за богатия, който забогатява все повече, и за бедния, който губи и това, което има. Осъзнаването на истината при едни се удава по-бързо, при други - по-бав­но и сложно, а някои въобще не могат да я ос­мислят. На последните ще кажа: „Не е дошло времето да познаете тази велика истина, но се­мето й вече е посято и след време ще покълне." Сега това може да ви прозвучи глупаво, но след време ще се убедите в правилността на това мое съждение. А на тези, които вече чувстват първите признаци на пробуждането на собст­веното им „Аз", ще кажа: „Не забравяйте ни­кога за него и то ще разцъфне като лотос, пос­тепенно и естествено; веднъж възникнала, ми­сълта ви за него не може да изчезне, тъй както нищо в природата не прекъсва своето разви­тие."
Усвояването на съсредоточаването (кон­центрирането) на мисълта, което е предмет на следващата ни лекция, ще ви даде възможност да развиете понятието за собственото си „Аз". Мисълта „Аз съм" мълчаливо присъства в съз­нанието ви и когато се съсредоточите, тя става все по-силна и по-силна.
Ако решите да използвате силата на воле­вото си искане за влияние върху събеседници­те си, трябва да отправите към тях силно мис­ловно искане, като същевременно го подкре­пите със съзнанието, че имате право да искате то да бъде изпълнено, и с увереността, че то наистина ще бъде изпълнено. Подчертавам -трябва да сте напълно убедени, че искането ви ще бъде безусловно изпълнено. При всички мисловни процеси увереността е първата пред­поставка за предизвикване на съответното дей­ствие. Ако се колебаете, резултатите ще имат половинчат ефект. Вие ще възприемете тази истина, след като прочетете целия курс от лек­ции, в който на нея се поставя един от основни­те акценти.
Надявам се, че вече сте убедени във възмо­жностите си да предразположите към себе си всеки и да го накарате да изпълни онова, кое­то искате. Ако пък у него отсъства силата на духовното противопоставяне и въобще сила на волята, която да противодейства на вашата, бихте могли да направите с него каквото поже­лаете. За свое нещастие някои хора имат слаба воля и поради това стават играчки в ръцете на онези, които притежават тайната на личното обаяние.
Ако се придържате към моите указания, ще постигнете определени успехи в отношенията си с околните; те ще зависят преди всичко от степента на развитие на силата на волята у ва­шите партньори. Ще осъзнаете това, след като започнете да прилагате новите си умения. Не отлагайте използването им, тъй като само чрез практиката по-лесно ще усвоите теорията и ще усъвършенствате въздействието си върху дру­гите. Спомнете си отново за детето, което не могло да се научи да плува, докато не повярва­ло в това и не опитало. Силата на волевото ис­кане следва да съчетаете със силата на внуше­нието, като се научите да се концентрирате. В следващите лекции ще обясня защо тези тайни сили не могат да бъдат използвани с лоши на­мерения. На този етап искам само да предпазя читателя от евентуално изкушение да злоупот­реби с нея. Освен че е неетично, такова дейст­вие ще причини вреда преди всичко на този, който го предизвиква, и в последна сметка ще доведе до нежелателни за него последствия. Временно то може да има успех, но крайният резултат винаги е отрицателен. Прилагайте новите си познания, без да причинявате ущърб на лицата, върху които оказвате въздействие. Това ще ви даде възможност да ги накарате да работят заедно с вас, ако не злоупотребите със силата си. Но ако окажете върху тях влияние с цел да ги заблудите или в ущърб на техните ин­тереси, това ще бъде голямата ви грешка. За нея ще платите със собствените си страдания.
В тези случаи важи пословицата: „Каквото по­сееш, това и ще пожънеш." Не се опасявайте -малко вероятно е да злоупотребите с новите си познания, тъй като колкото повече ги овладя­вате, толкова повече инстинктивно ще искате да ги използвате за благородни цели. Има хо­ра, които като сатаната ще искат да ги използ­ват само за лоши цели, но като него и те са обречени на страшни страдания и мъки. Като съгрешилите ангели.