|
Page 2 of 7
Гръцките природоизследователи, които черпят вдъхновението си от красотата на гръцките гори и реки, екстраполират характерните черти на природата в човешкия живот. Природата е сърцевината на тяхната архитектура и ядрото на тяхната демокрация.
Още през VI в. пр. н. е. Питагор синхронизира природните средства с математиката. Платон съчетава природните средства и изкуството да се постигат успехи в живота. Гръцките теолози полагат природните средства в основата на божествените средства.
Ключът към екстраполацията на природата в такива привидно различни сфери като математика и религия е използването на мисловни картини. Сократ твърди, че да се гледа с очите далеч не е толкова надеждно, колкото да се гледа с мисълта.
Според Платон хората трябва се стремят да търсят не толкова човешките наслади, колкото насладите на Създателя - светът да става по-добро място за живеене. Той призовава атиняните: "Ти, приятелю мой - гражданин на великия и мъдър град Атина, - не се ли срамуваш да трупаш купища пари, почести и репутация, а толкова малко да се интересуваш от мъдростта и истината и от висшето усъвършенстване на душата, която пренебрегваш и в която изобщо не се вслушваш?"
Изводът му за неговите съвременници гърци и за хората след тях е, че природното богатство, творение на Създателя, далеч надхвърля това, което притежаваме. Той вижда обществото като процес на усъвършенстване на човека, което се постига, когато представите се прилагат в живота.
Панопулос живее в Атина в самото начало на IV в. пр. н. е., в преходен период, когато големите градове държави започват да губят значението си. За Панопулос това е време на обещаващи преходи, когато хората, надарени с въображение, могат да упражняват неограничено влияние върху промените.
Макар да е градски жител, Панопулос прекарва много време из близките гористи хълмове, наблюдавайки природата. По тази причина той става член на Платоновия кръг от интелектуалци. Вероятно е играл немалка роля в пропагандирането на Платоновата концепция за индивидите, които търсят съвършенството чрез представите си.
Гледането с мисълта носи прозрения
Гърците откриват, че не само гениите са способни да получават фундаментални прозрения, а че това е изкуство, което се научава и усъвършенства. Техният народ взема дейно участие в държавните събрания, където се изказват идеи, целящи разрешаване на проблемите. Много хора отделят предварително време, за да размислят с какво могат да бъдат полезни на тези събрания. И изказват на събранията гениални неща - вдъхновени решения.
Времето, отделено за спокойно размишление в търсене на отговори, не е изгубено, а спечелено. Изключваме външния свят, съзнателно или несъзнателно, и включваме един вътрешен свят. Защо? Защото това е нашият прозорец към безграничния разум.
Наричаме духовния свят на Създателя свят на творчеството. Използваме "настройването" като начин да проникнем в него. Да не нарушаваме някаква граница? Имаме ли правото ние, от физическия свят, да се осмелим да проникнем в духовния свят с мисълта си?
Мярката, която ни казва дали сме прави или грешим, е нашето съзнание. Какво мислим, когато навлизаме в духовния свят?
Защо да не го направим сега и да разберем какво мислим за това? Прочетете два пъти следните упътвания:
Упражнение за влизане в духовния свят
1. Седнете удобно, затворете очи и направете три дълбоки вдишвания и издишвания.
2. Представете си, че пред вас стои вашата висша същност, обляна в светлина.
3. Кажете: "Обичам те."
4. Забележете как се чувствате.
5. Отворете очи и кажете мислено: "Напълно съм буден."
Оставете книгата и го направете.
Какво почувствахте, докато бяхте в духовния свят?
"Почувствах се защитен от стреса."
"Усетих, че съм по-близо до Бога."
"Вътрешно спокойствие, което е трудно да се опише."
"Почувствах, че мога да преодолея всякакви граници."
Това са някои от отговорите, дадени на този въпрос. Още едно изказване за това преживяване: "Чувствам се толкова свободен и неограничаван в мисленето и действията си, колкото мога да бъда."
Изглежда, сме единодушни. Усещането е хубаво. Влизайки в духовния свят, не нарушаваме граница. На практика усещането е толкова хубаво - за здравето, благополучието, спокойствието и разума, - че просто е проява на небрежност човек да не влезе.
Обективно и субективно прибягване до вътрешния свят
Половината от хората всеки ден навлизат в него. Повечето от тях го правят, защото това е част от религиозната им медитативна практика. Такива са будистите, таоистите, християните.
Медитацията не е част от всички тези религии, но ако вие самите не я практикувате от време на време, ще имате голяма полза, ако започнете да го правите - поради две причини. Можете да действате обективно или субективно. И в двата случая ви очаква голяма отплата.
Да видим какви са тези два подхода. Първо, субективният подход за навлизане във вътрешния свят. При този подход вие просто искате да бъдете там вътре. Това се нарича пасивна медитация и е най-често използваният вид медитация.
Няколкоминутният престой в духовния свят действа като мощно тонизиращо средство. Все едно сте отишли в банка и сте изтеглили малко енергия. Когато свършите с медитацията, се чувствате обогатени в много отношения.
Съществува и обективен подход. При него вие имате намерение да направите нещо, докато сте във вътрешния си свят - да се молите или да използвате способността си да фантазирате, за да "видите" някой проблем решен - така наречената динамична медитация.
Бях поканен от Теософското дружество да изнеса лекция за динамичната медитация в седалището на организацията в Адхиар, Индия. Стори ми се, че ще трябва да наливам вода в пълен кладенец, защото Индия е може би родината на медитацията.
Докато изнасях лекции и водех упражнения, при които присъстващите медитираха, за да "видят" своя живот такъв, какъвто биха искали да бъде, ми бе отправен следният въпрос: "Сър, ние не щурмуваме ли вратите на небето?"
"Да, отговорих, но не го ли правим, за да пестим време?"
|
