Pending translation...
Събужда ме досаден натрапчив телефонен звън – аман от ранобудници, но и слава Богу – изтръгва ме от поредния кошмар. Мозъкът ми е като сварен, мъчи се да се опомни, но горчилката от нощния екшън остава да витае заедно с въпросите – ами ако е истина? Защото в съня ми се преплитаха близки хора и гадни мръсни номера. След такива изтезания как да ти се работи, а и навън е мрачно, кално, киша до ушите, а за гарнитура – грандиозни задръствания. От огледалото ме гледа отчаяно, подпухнало лице, защо ли да го измъчвам с гримиране – по-добре няма да стане! Положението става все по-лошо и по-лошо. Май ще трябва да проверя какви са тарифите на психотерапевтите.
Проверих - никакъв шанс! Бог да ми е на помощ, защото повече не мога така!
Хей, Ти –да не би да позна себе си – не, това е разказ за мен, но всъщност аз съм една от вас – не съм звезда, не съм известна личност, не съм ослепителна блондинка, просто най-най-най-обикновена жена на 40 г – абсолютно стандартна и незабележима. Не обичам много да говоря, но обичам много да чета - и то не измислени историйки, а истини за живота, хората, природата. И ето, че нещо прочетено ме накара да се замисля – вярно бе! – на света има хиляди стандарти, но няма стандарт за хора – всеки човек е уникален, всеки човек е личност, в която творецът е заложил невероятни възможности и скрити таланти – с една дума – след като те е създал е строшил калъпа – и в целия свят няма друг като теб! Това е чудесно, но като ме е създал такава уникална, защо не ми е написал и инструкция за експлоатация – за какво ми е този мозък, като използвам само 10 % от капацитета му? И защо понякога през главата ми минават светкавични телеграми, и след минута се случва точно това, за което са ме известили, а друг път няма кой да ми напомни, че съм сложила ядене на печката? Не може да няма начин да се оправя с цялата бъркотия в живота ми, просто трябва да го открия. След като някои могат да са усмихнати, успешни, здрави и щастливи, значи мога и аз. Но как? Ами да попитам точно тези усмихнати хора – имам една позната, която винаги на въпроса “Как си” отговаря ухилена до уши “Прекрасно! “, “Супер!”, “ОК” и ли нещо от сорта. Попитах я плахо и тя ми издаде своето тайно оръжие със стряскащото подзаглавие “Настолна книга №1”, а именно “Подсъзнанието може всичко”.
И така заедно с Джон Кехоу аз открих виновниците за всичките ми несгоди, те дори не се криеха, а си се разполагаха най-безцеремонно в собствената ми глава – те, моите мисли! Много бързо разбрах, че няма смисъл да се сърдя и обиждам на хората около мен, а когато разбереш, че сам си си виновен, ставаш някак доста по-снизходителен! С радост установих, че все пак аз командвам парада, но най-голямата ми изненада беше да науча, че през цялото време аз съм имала до мен един верен приятел, който никога не спи, винаги се стреми да ме предупреди за възможни опасности и дори представяте ли си – знае отговорите на всички въпроси! Това е моят жокер – подсъзнанието. От тогава моите изненади нямат край, научих се много бързо да превключвам собственото си радио на по-ведри вълни, стараех се да не допускам никакви мрачни мисли, започнах да прилагам в движение всички техники, за които реша, че са подходящи за случая. Когато мислите ми са концентрирани не е нужно да си повтарям 20-30 пъти – става на 3! Не мога да изброя всички “случайни” случки, които ми се случват, но те ме карат да се чувствам специална – както в една реклама на Джони Уокър –“Когато човек знае накъде отива, целият свят му прави път!” Не знам за вашето, но моето подсъзнание е факир, не спира да ме удивява. Един ден например ме подсеща, че съм обещала на приятелка да направя справка с една брокерка на имоти. ОК, благодарих му и познайте – само след 30 мин я срещнах на центъра на София. Не вярвах на очите си, както вие не вярвате, може би, на ушите си!
А за сънищата нямам думи – една нощ сънувах съседката над нас и на сутринта същата жена дойде да ми съобщи, че са ни разбили тавана. Всяка вечер слагам лист и химикал до леглото ми, защото разбрах, че сънищата са посланията на моето подсъзнание, шепотът на моята душа. Понякога се събуждам с цели фрази, които никога не бих измислила. “Дай на малкото зрънце любов, за да порасне голямо!”?
С една дума мисля , че успях да променя начина си на мислене и вече всеки ден ми поднася нови изненади – по улиците ми се усмихват непознати, в работата настана оживление, запознах се с невероятни хора, а с близките ми се разбирам по-добре от всякога. Очите ми се отвориха за всички прекрасни малки неща в живота, на които до сега не съм обръщала внимание, заслепена от мрачни мисли и лошо настроение. Гримирам се с удоволствие и се усмихвам на отражението си в огледалото –я, днес изглеждам особено добре!
И така до днес – сутринта телефонът ме събуди. Добре, че е до главата ми, та мога да го вдигна със все още затворени очи, лежаща на онзи хавайски бряг от снощния сериал, с пръсти заровени в копринения пясък и опиянена от дъха на океана. Ето че получих първата си поръчка за деня. Благодаря ти, мило момиче, че ме събуди! Оставам още 2-3 мин след разговора в топлата прегръдка на съня и започвам да програмирам деня си – да бъде прекрасен, интересен, забавен, успешен. А аз да съм здрава, усмихната, организирана и доволна от делата си. Да имам срещи с прекрасни хора, с които взаимно ще си бъдем полезни. Подробностите оставям на моето подсъзнание.
Ставам и излизам на балкона – навън е бяла зимна приказка – през нощта е наваляло и дърветата блестят в снежни тоалети, слънцето ми изпраща закачлива целувка, а Витоша е като дворец от планински кристал. Всичко само изглежда замряло, защото аз знам - в топлите пазви на снега животът продължава. Дряновото клонче за Бъдни вечер е цъфнало във вазата. Нежните цветчета ми нашепват, че магията на живота е навсякъде. Те ми се усмихват, защото и аз им се усмихвам. Дори и миналото вече не ми изглежда толкова страшно! Всичко в моя свят е наред! Защото никога не е късно за ново начало! Ключът е в теб!
|
