Две деца си играели в спокойния двор, като измисляли специален език, на който да разговарят, без другите да разбират.
- Бриф, браф - казало едното дете.
- Браф, броф - отговорило другото. И двете шумно се разсмели.
На балкона на първия етаж бил седнал стар добър господин, който си четял вестника, а на прозореца отсреща се била показала една възрастна госпожа - ни добра, ни лоша.
- Колко са глупави тия деца - казала госпожата.
Старият господин не бил съгласен:
- Не смятам.
- Да не искате да кажете, че разбрахте какво си казаха?
- Смятам, че всичко разбрах. Едното дете каза: "Какъв хубав ден". Другото отговори: "Утре ще бъде по-хубав"
Госпожата се намусила, но си замълчала, защото децата отново заговорили на своя език.
- Мараски, барабаски, пипиримоски - казало едното.
- Бруф - отговорило другото. И отново избухнали в смях.
- Да не кажете, че и това разбрахте! - обадила се възмутена старата госпожа.
- Да, разбира се! Всичко разбрах - отговорил усмихнат старият господин. - Едното дете каза: "Колко сме доволни, че живеем". А другото отговори: "Светът е прекрасен".
- Ама дали пък наистина е чак прекрасен? - заяла се старата госпожа.
- Бриф, бруф, браф! - отвърнал старият господин.

Discuss this article on the forums. (0 posts)