- ...и най-хубавият филм на този свят пак си остава илюзия. Кадрите дори не се движат, само създават представа за движение. Променлива светлина, която сякаш се движи по плоския екран, опънат в тъмното... хората ходят на кино, за да се забавляват, за да научат нещо или и заради двете.
- А един филм е като живота, нали?
- Защо тогава се случва някой да избере тежък живот, филм на ужасите?

- Ти не си длъжен да гледаш техните филми и те - твоите. На това му викаме свобода. Някои са щастливи, други нещастни. Нещастни са, защото са предпочели да са нещастни
- Ние сме същества, които си играят и се забавляват, ние сме галениците на Вселената. Ние не можем да умрем, ние можем да бъдем уязвени точно колкото илюзиите върху екрана. Но затова пък можем да повярваме, да си втълпим, че сме уязвени. Можем да повярваме, че сме жертви, че сме убити или че убиваме, че се люшкаме между късмета и несретата...Купуваме си билети за тези филми, плащаме си, след като сме приели да повярваме, че пространството, времето са нещо реално... Нито времето, нито пространството е реално, но който не иска да плати цената, не може да се появи на нашата планета, в никоя времева и пространствена система. Не с ли странно, откриваме, че знаем толкова много именно когато питаме себе си, а не някой друг!
- Кой ги пише тези филми? Кой играе в тях? Кой е оператор, киномеханик, директор на киното, контрольор, разпоредител, кой гледа всичко това? Кой има свободата да си излезе по средата, по всяко време, да промени сюжета, ако намери за добре, кой има свободата да гледа един и същ филм до премала? - Все ние! Защото инстинктивно знаем, че филмите са аналог на живота ни.
- Какво представлява прожекционният апарат? - Нашето въображение.
- Ами филмът? - Може би онова, което приемаме да вкараме във въображението си?
Можеш да подържиш в ръце ролката с филмовата лента с готовия филм, който си има начало, среда и край. И те съществуват едновременно, в една и съща секунда, в милионна част от секундата. Филмът съществува извън времето, което е запечатал, и ако знаеш за какво е, си наясно какво в общи линии ще се случи още преди да си влязъл в киносалона - знаеш, че ще има битки и приключения, победители и победени, любов, ужасии; знаеш всичко от игла до конец. Но за да се залисаш, за да се прехласнеш, за да получиш най-голяма наслада, трябва да пуснеш лентата през прожекционния апарат и да я изгледаш открай докрай... За да изживееш илюзията, се искат време и място. Така, че си плащаш билетчето, настаняваш се на мястото си, забравяш какво става извън киносалона и за теб филмът започва..."

Дискутирай статията във форума. (0 съобщения)