|
Страница 2 от 2
Може би това, че осъществяваме контрол, а не търсим общуване, взаимност, доверие? Може би това, че решаваме проблемите им, а не поощряваме инициативата им за тяхното самостоятелно справяне с всяка възникнала трудност по пътя им? Може би това, че не осъзнаваме, че те не са ние, те трябва да бъдат себе си, а това трябва сами да го постигнат. Може би нашата загриженост към тях би трябвало да се изразява единствено и само с думите ПОДКРЕПА, ДОВЕРИЕ, ЗАЧИТАНЕ! Тогава те биха имали възможността да се изградят сами като личности. Тогава те биха могли да отстояват себе си в различни ситуации, защото със сигурност вече ще са се открили, няма да се отъждествяват със създадения за тях образ от родителите, а ще трябва да си изградят свой собствен! Тогава те ще станат осъзнати, инициативни, успешни! Но как да ги научим да могат да се справят сами?
Не можем да научим някого на нещо, което самите ние не знаем! Нека си зададем въпроса – Аз самият зная ли кой съм, какво желая, към какво се стремя, какви са моите цели? Аз самият достатъчно уверен ли съм, имам ли реална самооценка, която ми позволява да бъда успешен, да се изявявам, та да мога да уча и другите на това? Аз самият, преодолял ли съм страховете си, които ми пречат в постигането на всичко това? Как ще научим децата си да Могат да се справят сами, ако самите ние не го умеем, ако чувстваме липси, ограничения и неудовлетвореност? Не е ли по-разумно да се справим със собствените си слабости и чак когато ги преодолеем да се опитваме да помагаме на децата си да се справят? Може би ви звучи сложно, невъзможно затрудняващо? А каква е алтернативата – да оставим нещата така? Единственото ни постижение да е, че сме признали /и то в много редки случаи/, че нещо не е наред, че децата ни, не се справят добре, че ние не сме доволни от тях, или пък, че те по някаква причина не са успешни. Правим констатацията и забравяме, чакаме нещатата да се разрешат, ей така по някакъв начин – само, че такъв магически начин няма!
Затова, ако наистина сме избрали доброто на децата си, ако наистина желаем да направим най-доброто за тях, ако наистина желаем да поемем отговорността да сме родители, защото ние така или иначе вече сме, ТРЯБВА:
ДА ПРОМЕНИМ СОБСТВЕНОТО СИ МИСЛЕНЕ! Да овладеем страховете си, да повишим самооценката си, да набележим целите си...да намерим себе си...да решим къде отиваме...да си дадем ясна сметка за живота си, за действителността, в която живеем. Постигнали всичко това, ще имаме и възможността и правото да го предадем на децата си! И тогава няма да е необходимо да питаме по мобилния – къде са, те със сигурност преди това ще са ни информирали, защото си имаме взаимно доверие! И тогава, тях няма да ги “поздравяват с шамари” в училище “отворените момчета”, защото те ще знаят кои са и ще могат да отстояват правата си. Тогава, те няма да чакат да разрешите проблемите им и да им кажете какво трябва да правят, защото те сами ще го правят достатъчно успешно! Но, всичко това е възможно, само при желание за промяна. Само тогава предизвикателството “Как да науча детето си да може да се справя само” ще стигне до съзнанието ви! Може би ви изглежда трудно – не, посещението в наркокомуна на свиждане е трудно, посещението в затвора е трудно, посещението в клиника за лечение на анорексия е трудно, посещението в бюрото за безработни е трудно, посещението...
ПОЕМЕТЕ ОТГОВОРНОСТТА! ЗАПОЧНЕТЕ ПРОМЯНАТА ОЩЕ СЕГА, ВЕДНАГА! ЗАПОЧНЕТЕ ОТ СЕБЕ СИ! ВСИЧКО ОСТАНАЛО ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ АВТОМАТИЧНО!
Дискутирай статията във форума. (0 съобщения)
|
